Решение № 1841 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100504358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, срещу решение № 1426/31.01.2023 г. по гр.д. № 34784/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу Н. П. Д., Т. М. Д. и П. М. Д. /в условията на разделна отговорност/ за следните суми в общ размер както следва: 356.43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. - м.04.2018г. и периода м.05.2018г. до м.04.2019г. отразена в

Общи фактури

№

0096696887/31.07.2018г. и №**********/31.07.2019г., и 76.61 лв. - мораторна лихва за забава от 30.06.2018г. до 21.05.2021г., както и сумата за дялово разпределение, от която 16.55лв. - главница за периода м.05.2017 г. м.04.2018г. и периода м.05.2018г. до м.04.19г и 3.90лв. - мораторна лихва за забава от 30.06.2018 г. до 21.05.2021г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Въззивникът счита, че при достигнати правилни констатации от страна на въззивния съд за доказаност на претенцията по основание и размер, СРС погрешно е приел, че цялата претендирана сума е погасена в хода на процеса. Отправя се искане за отменя на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените 1 искове да бъдат уважени в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство П. М. Д., чрез назначения по делото особен представител адв. Т. П., с който същата се оспорва като неоснователна. Оспорва се наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците за потребената топлинна енергия, като се оспорва качеството им на “потребител” по смисъла на ЗЕ.

Отправя се искане до въззивния съд за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т.

М. Д..

След образуване на въззивното производство, при извършването на служебна проверка, въззивният съд е констатирал, че ответникът пред СРС Н. П. Д. е починала на 11.11.2021 г. - в хода на първоинстанционното производство. На нейното място пред СГС е конституирана по реда на чл. 227 ГПК наследницата й по закон - Е. Б. П., като на последната е връчен препис от постановеното първоинстанционно решение и от постъпилата въззивна жалба.

В сроковете по чл. 259, ал. 1 ГПК и ч. 263, ал. 1 ГПК Е. П. не е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и не е подала отговор на въззивната жалба на ищеца.

Третото лице помагач на страната на ищеца-въззивник “Елвехо МХ” ЕООД не заявява становище по жалбата. В откритото по делото съдебно заседание е констатирана промяна в наименованието и правноорганизационната форма на третото лице помагач, като “Елвехо МХ” ЕООД е заличено от списъка, а не негово място е конституиран правоприемника му “Д.Е.” ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено от фактическа следното:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден недвижим имот с абонатен номер 189304, находящ се в гр.

София, ж.к. “Н.”, бл. 316, ет. 7, ап. 56, са потребители на топлинна енергия и са задължени по силата на закона да заплащат стойността й. С уточнителна молба от 06.07.2021 г. /л. 40 от I инст./ посочва, че описаните в исковата молба суми се претендират в условията на разделна отговорност при квоти 4/6 за Н. Д. (равняващи се общо на 302.32 лева) и по 1/6 (равняваща се на 75.58 лева) за ответниците Т. Д. и П. Д..

За основателността на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответниците, по силата на 2 която последните са задължени да заплащат топлинната енергия за имота; количеството и стойността на потребената енергия за претендирания период; изпадането на ответниците в забава; В тежест на ответниците е да докажат възраженията си за липса на материални предпоставки за ангажиране на тяхната отговорност, в това число - за плащане на претендираната сума.

В изпълнение на така разпределената доказателствена тежест, в хода на производството пред СРС са събрани следните относими към спора доказателства:

Видно Заповед № 233/01.12.1992 г. на Общински народен съвет “Н.” /л. 158/ Н. П. Д. и Методи Истилиянов Д. /са придобили процесния недвижим имот - апартамент 56 в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. 316, ет. 7.

Видно от извършената справка на л. 39 от делото след смъртта си на 11.05.1994 г. Методи Д. е оставил за наследници по закон ответниците по делото - съпруга и деца.

С договор за доброволна делба от 19.03.1997 г., вписан в Служба по вписванията, ответниците по иска Н. Д., Т. Д. и П. Д. са разделили процесния недвижим имот, който е останал в общ дял на Т. и П. Д.и при равни квоти от ½ ид.части, а в полза на майка им Н. Д. е учредено пожизнено вещно право на ползване върху апартамента.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че партидата на процесния недвижим имот е открита на името на Н. Д.. Сочи, че за процесния период реалното количество потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 372.86 лева - главница. Сочи, че поради демонтиране на 3те боря радиатори, за имота е начислявана само стойност на топлинна енергия за реално потребление за подгряване на вода и за сградна инсталация.

Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и не е определяна сума за дялово разпределение.

В хода на съдебното дирене пред СРС ответникът Т. Д. е направила възражение за цялостно погасяване на претенцията на ищеца. Във връзка с това възражение са приети като доказателства по делото фискални бонове, удостоверяващи извършени плащания към “Т.С.” ЕАД. При анализът на събираните документи, въззивният съд констатира, че същите касаят погасяване на дължими суми по фактури извън процесния период, като найранното такова се отнася за месец май 2019 г., а останалите касаят фактури за потребена енергия от 2020 и 2021 година.

По делото не са ангажирани други, относими към спора доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо по отношения на иска, 3 предявен срещу ответницата Н. Д..

Видно от извършената служебна проверка от страна на въззивния съд, както и от направените изявления и представеното препис-извлечение от акт за смърт от 12.11.2021 г., доведено до знанието на съда в проведеното открито съдебно заседание от 05.10.2022 г., ответницата Н. П. Д. е починала н а 11.11.2021 г ., т.е. пет месеца след образуване на исковото производство срещу нея, но преди приключване на съдебното дирене и постановяване на решението на СРС.

В случаите, когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници. /Така и в решение № 86/03.04.2015 г. по гр. дело № 5563/2014 на ВКС/.

С оглед на това, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде частично обезсилено в частта му, с която исковите претенции са разгледани и отхвърлени като неоснователни по отношение на ответника Н.

Д. /при съобразяване на претендирана от нея част от общо заявената претенция - 4/6 части, съобразно уточнителната молба на ищеца на л. 40 от делото/.

След връщане на делото на СРС, в производството по делото следва да вземе участие конституирана от СГС наследница на починалата страна - Е.

Б. П..

В останалата му част, по отношение на ответниците Т. Д. и П. Д., от които се претендират по част от цялото вземане, всяка равняваща се на

75.58 лева, решението се явява допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по наведените в жалбата оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт и направените в отговора оспорвания на наличието на качество “потребител” по отношение на ответниците.

Във връзка с така изложените доводи, въззивният съд намира следното:

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

4

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От тук следва изводът, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на изричен договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презумптивен /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще, считано от сключването на последващ договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презумптивен/.