Решение № 91 от 26.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000076 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Образувано е въз основа въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, чрез адв.М.Г. срещу решение №73/20.11.2024г., постановено по т.дело №59/2024г. по описа на ОС-Търговище, в уважената осъдителна част за разликата над 5 000 до 13 000 лева /8 000 лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата Р. Г. Д. като резултат от уврежданията при ПТП на 30.09.2023г., като пътник в л.а.Смарт Сити Купе с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Ф Р Д, ведно с последиците.

Твърди се, че в обжалваната част решението на първата инстанция е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и вместо това отхвърляне на иска в обжалваната част ведно с присъждане на сторените разноски.

В жалбата въззивникът излага съгласие със становището на съда да изключи от предмета на обезщетението фрактурите на 7 -мо и 8-мо ребра, които се установяват за първи път по делото в медицинската документация, съставена в Нидерландия. /нито в исковата молба, нито по-късно по чл.214 ГПК ищецът е излагал фактически твърдения относно тези увреди, съотв. не са били обсъдени от вещото лице в медицинската експертиза/ Оспорва се единствено размерът на присъденото обезщетение с твърдение, че сумата от 13 000 лева, присъдени в полза на Р. Д., не отговаря на търпените от ищцата вреди и на принципа на справедливостта, съгл.чл.52 ЗЗД. Въззивникът счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и спрямо икономическите условия и стандарта на живот в страната. Счита, че съдът не е обсъдил конкретните увреждания и не е обосновал спрямо същите размер на обезщетението.

В жалбата се коментират претърпените от ищцата телесни повреди, които независимо 1 от тяхното количество и засягане на различни части от тялото й, се характеризират като леки телесни повреди. Въззивникът счита, че по делото са събрани доказателства и за възстановяването на ищцата чрез актуален преглед на 09.09.24г., който установявал, че същата е в добро здравословно състояние. С горното въззивникът мотивира несъгласието си с присъдения размер обезщетение над сумата от 5 000 лева.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата от ищцата Р. Г. Д., представлявана по делото от адв.Г. Х. от САК. Въззиваемата счита жалбата и изложените в нея оплаквания за неоснователни. Претендира потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на сторените за производството разноски.

В отговора си страната обосновава подробно получените телесни увреждания, които макар представляващи леки телесни повреди, като характер и количество, са били съпроводени с интензивни болки и страдания в период от поне два месеца. Твърди, че от представените от нея писмени доказателства, събраните свидетелски показания и експертиза установяват, че ищцата продължава да търпи вреди от получените травми, които вреди са били правилно съобразени от съда в обжалвания акт. Последният е съобразил при определяне размера на обезщетението и преживените във връзка с уврежданията промени в емоционално-психическото състояние на ищцата. Оспорва да е налице разминаване на определения от съда размер със стандарта на живот в страната и икономическите условия, съотв. с лимитите на застрахователна отговорност.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд не се явяват процесуалните представители на страните, но същите поддържат с докладвани в заседанието молби становищата си – въззивникът за поддържане на въззивна жалба при съответния обжалваем интерес, а насрещната страна /ищеца/ - за нейната неоснователност. Не се правят нови твърдения идоказателствени искания.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по иск на Р. Г. Д. срещу ЗД БУЛ ИНС АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на пътно произшествие на 30.09.2023г., в което ищцата участвала като пътник в един от двата участващи автомобила: поради неправилно предприета маневра за изпреварване, при неспазване на пътна маркировка М1 и пътен знак В24, движещият се срещуположно л.а.

Фолксваген Пасат с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Р В Р се блъснал в л.а.Смарт сити купе с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Ф Р Д, в който автомобил на първа дясна седалка пътувала ищцата. В исковата молба се излага, че за пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП №1713219/30.09.23г. на РУ – гр.Попово, като по отношение на виновния водач Р бил издаден АУАН и издадено наказателно постановление, влязло в сила на 14.11.2023г. Твърди се, че при този инцидент ищцата получила множество наранявания, както следва: оток на гръдния кош с размери от 4-5 см., хематом около 15 см. на дясна млечна жлеза; хематом с линеарна форма от около 30 см. по предна повърхност на лява млечна жлеза; още два хематома в същата гръдна област; в областта на корема – контузна рана около 10 см. в илеоцекалната област, хемматомв хипогастриума с размери 40/20см.; наличие на палпаторна болка в тези участъци, а освен това наранявания на крайниците – хематом, оток и палпаторна болка в областта на дясна колянна става. Поставена била диагноза: контузия на гръден кош и контузия на коремна стена. Твърди се, че във връзка с тези увреждания ищцата търпяла силни болки и страдания, наложили прием на обезболяващи. ПТП се отразило и на настроението, сънят и емоционалността на ищцата. Същата се лекувала в домашни условия.

Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение спрямо виновния за ПТП водач по задължителна застраховка ГОА както и отправено от ищцата заявление за определяне на обезщетение до ответното дружество, на 07.11.2023г. Твърди се, че застрахователят е отказал окончателно изплащане на обезщетение с писмо от 24.01.24г., независимо от представените му допълнително документи за ПТП, вкл. наказателното 2 постановление. Първоначално ищцата е предявила осъдителния си иск по чл.432 КЗ като частичен за сумата от 5 000 лева от общо 30 000 лева, ведно със законната лихва от 07.11.23г. до окончателното изплащане.

С отговор на исковата молба застрахователят, чрез адв.Г., оспорва основателността и размера на иска. Оспорва се механизмът на произшествието както и вината на застрахования водач. Оспорват се получените от ищцата увреди при процесното произшествие като се твърди, че същите, ако са налице такива съобр. мед.документи, са изключително леки и отшумели бързо във времето. Оспорва се интензитета и продължителността на търпените вреди. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредите поради липса на ползван от ищцата предпазен колан като пътник на предна дясна седалка. Оспорва се като прекомерен дори частично предявения размер от 5 000 лева както и началната дата на лихвите за забава на основание чл.497 КЗ.

С протоколно определение от 17.09.2024г. по гр.дело №144/2024г. на РС – гр.Попово, 12 състав, е допуснато увеличение размера на иска по чл.432 КЗ от 5 000 лева частичен иск до 26 000 лева, частично предявени от общо 30 000 лева. Поради изменението на иска, делото пред РС-Попово е било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС -Търговище, чието решение е предмет на обжалването.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, при съобразяване на материалноправните разпоредби, в пределите на очертаните с въззивната жалба и отговора оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №96/19.02.2025г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС -Търговище решение съобразно очертания с въззивната жалба интерес, за сумата над 5 000 лева до 13 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. В останалата отхвърлена част над 13 000 лева до 26 000 лева, частичен иск от общо 30 000 лева, решението на ТОС е влязло в законна сила. Съобразно предмета на обжалване, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на събраните доказателства и правни изводи по определяне справедливия размер на търпените от ищцата неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.

С оглед датата на предявяване на иска и липсата на спор относно уведомяването на застрахователя от пострадалата, съдът намира предявения пряк иск за допустим – предявен при спазване изискванията за предварително рекламационно производство съгл.чл.380 вр.чл.498 КЗ.

Доколкото се обжалва само размерът на обезщетението, релевантните за отговорността на застрахователя обстоятелства, обхванати от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, наличието на застрахователно правоотношение по застраховане Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, причинил процесното ПТП, се ползват със сила на пресъдено нещо и настоящият състав не следва да ги обсъжда отново. Не е предмет на спора и началната дата на присъденото обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 и ал.2 вр.чл.497 КЗ.

По размера на обезщетението: Основните оплаквания в жалбата на застрахователя фокусират въззивното произнасяне върху приложението на чл.52 ЗЗД и допусната 3 прекомерност в присъденото обезщетение. Същевременно въззивникът е изразил съгласие с необсъждане от съда на въведени от ищеца нови твърдения за вреди от същото ПТП /счупването на ребра/, съотв. твърдения за по-съществени увреди. В тази част въззивният съд е обвързан от постановеното решение, доколкото не е сезиран с въззивна жалба на заинтересования ищец срещу отхвърлената част от иска, а първоинстанционният съд изрично е изключил тези факти от преценката си за размера на вредите съгл.чл.52 ЗЗД.

По тълкуването и приложението на чл.52 ЗЗД, дадено с ППВС №4/1968г. ВС е указал по задължителен за съдилищата начин, че понятието "справедливост" по смисъла на разпоредбата /чл.52 ЗЗД/ не е абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредения и всякакви други относими обстоятелства. Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и в известните на състава решение №177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д.

№ 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат обществено-икономическите отношения в страната към момента на увреждането, израз на които са приетите лимити на застрахователна отговорност. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл.492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл.52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д.