Решение № 741 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500858 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К. В., ЕГН **********, срещу Решение №23/26.02.2025г. по гр. д. №1100/2024г. на ДРС, в частта с което е увеличен размерът на определената с Решение №70 от 15.04.2019г. по гр.д.

№1050/2018г. на ДРС, издръжка, дължима от В. К. В., ЕГН**********, в полза на детето В. В. В., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител И. И. К., ЕГН**********, за разликата над 270.00лв. до 320.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 01.11.2024г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 СК, и като резултат е осъден бащата за държавна такса.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по размера на издръжката до 270лв. на месец.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния и процесуалния закон. ВРС не е съобразил, че бащата-въззивник е безработен, няма имущество и не може да плаща такава издръжка. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за разноски пред ВОС, което искане се поддържа в о.с.з.

1

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага аргументи. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ДРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК на В. В. В., ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител И. И. К., ЕГН**********, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение №70 от 15.04.2019г. по гр.д. №1050/2018г. на ДРС, издръжка, дължима от В. К. В., ЕГН**********, в полза на детето В. В. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. И. К., ЕГН**********, чрез увеличаването й от 170.00лв. на 320.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 01.11.2024г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че И. К. и В. В. са родители на детето В. В., родено на 02.10.2013г. С влязло в сила Решение №70 от 15.04.2019г. по гр.д.

№1050/2018г. на ДРС бащата е бил осъден за издръжка на детето от 170лв. на месец.

Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. В. е ученичка в 5-ти клас, поради което значително са нарастнали нуждите й от средства за дрехи, обувки, обучение, прехрана и други, а в същото време майката има сериозни парични затруднения.

С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да заплаща.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му със сочения от ищеца съдебен акт за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не оспорва и че майката полага грижите за детето; не възразява и срещу увеличаването на издръжката, но до минималния по закон размер на 2 задължението на месец.

Твърди обаче, че размерът на претендираната издръжка над признатият е необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на родителя. Оспорва всички твърдения в исковата молба като несъответстващи на действителното положение. Счита, че не са изложени никакви твърдения за нужди на детето, налагащи увеличаване на дължимата издръжка; липсват и представени доказателства, обосноваващи такъв завишен размер на издръжка.

Актуалната издръжка е достатъчна за детето. Ответникът е безработен, няма имущество на негово име и не е в състояние да изплаща издръжка в размер над минималния. Моли за отхвърляне на иска за над минималната издръжка за страната, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-Вълчи дол изразява становище, че нуждата от увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на задължението преценката е на съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него. Няма и изводими от въззивната жалба конкретни възражения за погрешно възприета от ВРС фактичска обстановка, което потвърждава приложимостта на чл.272 от ГПК за случая.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните възможности, според упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид (приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на 3 комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за изменени възможности на призования за плащане родител, респективно ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези две групи решаващи по иска обстоятелства.

При разглеждане на тези предпоставки на иска първоинстанционният съд е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на надлежно установена фактическа обстановка по делото и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие и с актуалната съдебна практика, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:

В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата 15.04.2019г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на детето от 170.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали над шест години. Това е голям период от време, през който икономическите, социалните и обществените отношения в страната са претърпяли съществени промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна, дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт. Само разликата в минималната работна заплата за страната от предходното решение (540лв.) до момента (1077лв.) е много голяма (над 100 %), което презюмира увеличение на издръжката най-малко в съпоставим мащаб при равни други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на децата се определя в съотношение спрямо минималната заплата в България, на осн. чл.142, ал.2 СК.

Съобразно ПМС №359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. МРЗ в България е в размер 1077.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на 269.25лв., но такава се се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви други нужди, поради което на общо основание същата е явно недостатъчна за децата в ученическа възраст. В случая детето е в пети клас, като е напълно обичайна за учениците на подобна възраст нуждата от предварително и периодично закупуване на дрехи, на обувки, на тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които несъмнено са нужни средства. Поради всичко това съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето от поне 500.00лв. на месец. Тъй като майката продължава да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, бащата следва да заплаща около 2/3 ид. части от паричната издръжка или сума в рамките на предявената по делото, а другата част следва да посреща майката, с оглед на грижите и издръжката в натура.

Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на призования родител да заплаща издръжката) действително не се установи ответникът да получава средства от ТПО. В същото време същият е в напълно 4 трудоспособна възраст и без никакви твърдяни или доказани здравни противопоказания, при което същият може (и е длъжен) да работи и да реализира доходи от труд поне в рамките на минималната работна заплата за страна (или дори малко повече), от които може да заплаща издръжка от 320лв. на месец, предвид че нуждите на детето са пред тези на родителя, а бащата няма други алиментни задължения.

По изложените съображени искът е основателен следва да бъде уважен.

В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС не следва да бъдат ревизирани.

Пред ВОС не се претендират разноски от въззиваемата страна.

На осн. чл.77 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от още 11лв. – дължима държавна такса за обжалване, с оглед обжалваемия интерес и на осн. чл.69, т.7 от ГПК и чл.18 от ТДТ ГПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/26.02.2025г. по гр. д. №1100/2024г. на ДРС, в частта с което е увеличен размерът на определената с Решение №70 от 15.04.2019г. по гр.д. №1050/2018г. на ДРС, издръжка, дължима от В. К. В., ЕГН**********, в полза на детето В. В. В., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител И. И. К., ЕГН**********, за разликата над 270.00лв. до 320.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 01.11.2024г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 СК, и като резултат е осъден бащата за държавна такса.

Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.

ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 11.00лв. – дължима и неплатена в цялост държавна такса за въззивно обжалване, на осн. чл.77 от ГПК.