Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 11.09.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 602/2022
Вид
Решение № 119
Подписан
11.09.2023
В сила
23.08.2023
Състав
Пламен Димитров Петков, Андон Георгиев Миталов, Кристина Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. С., 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600602 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. С. К. от САК - защитник на подсъдимия Л. С. А., против присъда № 11 от 04.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 711 / 2021 г. по описа на Районен съд - И..

С посочената присъда, първи състав на Районен съд - И. признал подсъдимия Л. С. А., с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК за това, че на 14.09.2019 г. в град К., област С., по непредпазливост е запалил чужди имоти, а именно: къща и допълнителни постройки /масивен навес и дърварник/, находяща се в гр.К., ул. „М.“ № - собственост на Е. Г. И., като му е причинил вреда на обща стойност от 64 572,83 лв. /шестдесет и четири хиляди петстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ и къща в гр.К., ул. „М.“ №, собственост на Х. Й. К., като му е причинил вреда на стойност 2205,66 лв. /две хиляди двеста и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложил наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:

1

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност на явяването и подписването–два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, като го оправдал за това, че стойността на вредата на имота, собственост на Х. Й. К. е на стойност 3704,00 лева.

Със същата присъда, първи състав на Районен съд - И., на основание чл.

189, ал. 3 от НПК възложил в тежест на подсъдимия Л. С. А., със снета по делото самоличност, сторените по делото разноски в общ размер на 1653.35лв., от които 993. 35 лева/деветстотин деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ да бъдат заплатени в полза на ОДМВР-С., както и 660.00 лева /шестстотин и шестдесет/, които да бъдат заплатени по сметка на Районен съд - И..

Във въззивната жалбата и допълнението към нея, депозирани от адв. С.

К. от САК - защитник на подс. Л. С. А., се твърди, че постановената от първи състав на РС - И. присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с чл. 303 НПК, тъй като подсъдимият е осъден без нито едно пряко доказателство и противно на съдебната практика. От въззивният съд се иска да отмени постановения от Районен съд - И. съдебен акт.

Изложени са съображения, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не била установена причинно-следствената връзка за възникване на инкриминирания пожар, както и липсвал пряк свидетел – очевидец на факта откъде и как е тръгнал пожара.

Счита, че постановената от първи състав на Районен съд - И. почива на предположения. В подкрепа на този довод са изложени съображения, че вещото лице по приетата и изслушана пожаро-техническа експертиза при разпита си е заявило, че не е доказано огнище на пожара по научен метод, а единствено и само от протокола за оглед и свидетелски показания.

Касателно оценителната експертиза оспорва заключенията на експерта с доводи, че вещото лице не е взело под внимание, че са оценявани вещи без надлежни документи, с непосочена марка, модел, година на производство и без съобразяване на амортизации.

Счита, че по делото липсва елемент от състава на престъплението, а именно: умисъл.

Към окръжния съд е отправено искане постановения от първи състав на Районен съд - И. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както от подсъдимото лице, така и от неговия защитник.

Районна прокуратура - И. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена 2 като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради и което обстоятелство, а и с оглед константната съдебна практика, не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна. Не може да има спор, че фактическите констатации на състава на Районен съд - И., почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключението на пожаро-техническата и съдебно-оценителните експертизи.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК , и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки убедителни съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. В частност, решевашият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд - И. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. Както бе отбеляза и по-горе, поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. /в.ж. решение № 26 от 19. 01.

2023 год., постановено по н.д. № 786 / 2022 год., по описа на ВКС, Второ наказателно отделение/.

При приетата като установена по-горе фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно състава на първоинстанционния съд е приел, че подс. Л. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата установени по делото може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същия на датата 14. 09. 2019 год., в град К., област С., по непредпазливост е запалил чужди имоти, а именно: къща и допълнителни постройки /масивен навес и дърварник/, находяща се в гр.К., ул. „М.“ № - собственост на Е. Г. И., като му е причинил вреда на обща стойност от 64 572,83 лв. /шестдесет и четири хиляди петстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ и къща в гр.К., ул. „М.“ №, собственост на Х. Й. К., като му е причинил вреда на 3 стойност 2205,66 лв. /две хиляди двеста и пет лева и шестдесет и шест стотинки/. Този извод се базира на събраните по делото доказателства установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, т.е., липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК.

Основните възражения на защитата по същество се свеждат до обстоятелството, че огнището на пожара не е уточнено с научен метод, а при съобразяване със свидетелски показания и отразеното в протокола за отлед на местопроизшествие.

Тези възражения не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че експертът изготвил заключението по пожаротехническата експертиза е категоричен за мястото на огнището на пожара, а именно, използваното при приготвяне на зимнина огнище в имота на подсъдимия. При своите отговори на въпросите на защитата експерта се е стремял да бъде изчерпателен което обаче, не следва да се третира като несигурност касателно установяване на точнотомясто на огнището на инкриминирания пожар. На практика, дори и в рамките на дадените разяснения, експерта е поддържал само и единствено това, което е отразил в своето заключение. Същото е в несъмнена корелация с показанията на свидетелите Павлина И. и Екатерина С.а явяващи се очевидци. Показанията на тези свидетели досежно главния факт на доказване по делото, сами по себе си, а и с оглед показанията на другите разпитани по делото свидетели, не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им, напротив, още повече че липсват каквито и да е било данни за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото. Така или иначе, както бе посочено и по-горе, при сторения доказателствен анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК поради и което, оплакванията изложени в жалбата в тази насока, се явяват неоснователни. Липсват също обстоятелства поставящи под съмнение заключенията по оценителната и техническата експертизи поради и което, обосновано същите са били кредитирани от съдебния състав.

Пр и приетата като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 331, ал.

3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината непредпазливост под формата на небрежност, поради и което 4 оплакването на защитата че липсва умисъл е несъстоятелно.

Наложеното на подсъдимият А. наказание е справедливо, като вид и размер, още повече че същото законосъобразно е било определено при условията на чл. 55 от НК. Състава на първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента на обществена опасност на деянието и самия деец. Така, на базата на напълно аргументирани съждения и съобразявайки се с материалния закон, състава на първоинстанционния съд е е наложил на подс. А. наказание – пробация“, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност на явяването и подписването–два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Решаващият съд е счел, че именно с така определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - пълно и адекватно. Въззивната инстанция се солидаризира с това становище на състава на И.ския районен съд, като следва да отбележи, че определеното на подсъдимия наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени в жалбата на защитника на подсъдимия и тези, изложени в съдебно заседание, за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.