Заповед за изпълнение № 155 от 10.05.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, І състав в проведеното на 10.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 381 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мариана Гунчева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Л. Х. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес гр. София, 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 409,03 EUR (четиристотин и девет евро и 03 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 23.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 8.18 евро, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50.00 евро.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за присъждане на следните суми: 178,94 EUR (сто седемдесет и осем евро и 94 цента), представляваща мораторна лихва - в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.05.2021 г. до 25.03.2026 г., 27,60 EUR (двадесет и седем евро и 60 цента), представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2021 г. до 24.05.2021 г., 169,25 EUR (сто шестдесет и девет евро и 25 цента), представляваща неустойка - начислена заради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 197,55 EUR (сто деветдесет и седем евро и 55 цента), представляваща такса - начислени по приложената Тарифа за събиране на вземането от първончалния кредитор, както и в частта над присъдените разноски до предявения им размер от 16.70 евро за държавна такса и 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Кърджали в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителяАПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес гр. София, 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица), че може да предяви претенция за посочените по-горе вземания с осъдителен иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ******** от дата 24.02.2021г.: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ******** сключен на 24.02.2021 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Сити Кеш“ ООД) с ЕИК 202531869, от една страна, и Х., ЕГН:

**********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 799.99 лева /главница/. .

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. /кредиторът / „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1 п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: ******** име на банката (BIC) или друг подходящ банков код:

TBIBBGSF

Мотиви в отхвърлителната част:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор. Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

Със заявлението се претендира от длъжника заплащане на неустойка в размер на 169.25 евро, начислена заради неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство.

От уточняваща молба от 05.05.2026г. на заявителя се установява , че сумата за неустойка не е включена в ГПР, ерго в посочения в Договор за потребителски кредит №******** сключен на 24.02.2021 г , в ГПР от 49.78 % не е включена сумата за неустойка от по 395.00 лева 2 месечно, или за трите месеца по погасителния план - в общ размер от 1 185 лева/605.88 евро/. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и неустойка , дължима заради непредставяне на обезпечение , която сума е следвало да се включи в ГПР, тъй като се касае за разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на неустойката от ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като всъщност представлява прикрити разходи по кредита. В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, би се променил при включването на неустойката, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК във връзка с чл.

22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК. Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

3

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мариана Гунчева )

4