Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1094 от 14.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1095/2023
Вид
Решение № 1094
Подписан
14.07.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Варна, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. КараН. при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно наказателно дело № 20233110201095 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Х. Н. с ЕГН ********** от гр.Аксаково, ул.**********, чрез адв. К. А., САК против НП № 8030/07.02.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в АУАН и НП не е описан съставомерния признак, поради което нарушението не е описано пълно и точно от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни признаци. Оспорва се билета, доказващ измерването.

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Ч. - Т.ова.В пледоарията си по същество моли съда да потвърди атакуваното НК като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН № 0009394/10.01.2023 г. е констатирано, че на 10.01.2023 г. около 09:58 часа ,на път А5, км. 1 в посока гр.Бургас – гр.Варна жалбоподателя управлявал и извършвал превоз на товари /пясък/ със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег. № ********** и полуремарки с три оси с рег. № **********.

При проверката е констатирано:

1/ При направеното измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/ е било констатирано: При измерено разстояние между осите – 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е – 25.200 т. при максимално допустимо натоварване на оста – 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишението е с – 1.200 т.

Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП , във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б", вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

2

Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който в съответната графа в акта посочил, че няма възражения и е изписал, че понеже товара е насипен, не може да се подреди.

В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани възражения.

АНО въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което наложил на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП , във вр. с ч във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б", вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.

3 от ЗДвП административно наказание " глоба" в размер на 700.00 /седемстотин/ лв..

Разпитани в хода на съдебното производство от показанията на св. Т.

М. и св.Г. К. се установява, че при извършена проверка на 10.01.2023 г. на товарен автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке, движещ се по път А5, км. в посока гр.Бургас – гр.Варна, управляван от Й. Х. Н..

При направеното измерване с мобилна електронна везна констатирали, че е налице при измерено разстояние между осите – 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е – 25.200 т. при максимално допустимо натоварване на оста – 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишението е с – 1.200 т.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. И., 3 дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 год. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

4

От събраните в административно наказателното производство доказателства – пътен лист № 9023046 безспорно се установява, че на посочената дата и час Й. Х. Н. е управлявал и извършвал превоз на товари /пясък/ със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег.

№ ********** и полуремарки с три оси с рег. № **********.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП : "движещите се по пътя ППС трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението". Максимално допустимите норми относно размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2002 година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки пъти превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП , във вр. с ч във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б", вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с сово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ . Съгласно чл. 8 . (1) Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г., бр. 108 от 2020 г.) Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, 5 съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното, а съгласно чл. 37. Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 ;

Именно нарушение на посочената по-горе норма, така както е отразено в акта и НП е установено при извършената от контролните органи проверка на 10.01.2023 г на управляваното от жалбоподателя ППС. При проверката е извършено и измерване с електронна везна за измерване на маса и по осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/.

От същата безспорно се установява както датата и часа на измерването, така и превозното средство, на което е извършено измерването.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, в подкрепа на твърдението, че претоварването на оста е следствие от разместването на товара по време на движение.

При така представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства, съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, 6 пр. последно от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ,

Съобразно разпоредбата на чл.177, ал.(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 97 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:

1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството; която се " наказва с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с маса надвищаваща нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство. "

В случая е наложено АНО е наложил административно наказание – „глоба“ в размер на 700 лв., която е към минималният предвиден от закона размер, който не подлежи на редуциране от страна на съда.

Според състава на съда процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК , във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните.

Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

По разноските:

7

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.

1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.