Определение № 3224 от 24.09.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 833/2026
- Вид
- Определение № 3224
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Николай Господинов
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3224
Плевен, 24.09.2026 г.
Административният съд - Плевен - II състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ като разгледа докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 833/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на С. В. Б. от [населено място], обл. Плевенска, *** подадена чрез процесуален представител адв. М. М. Б., с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-001085 от 15.09.2026 г., издадена от Д. Б. Я. – началник група към ОД МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“ /гг/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Със заповедта е отнето СУ МПС № *********.
С подадената жалба е направено искане с правно основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, във връзка с което са представени писмени доказателства – копие от трудов договор и копие от Полица № ВG/26/126003208632 от 14.09.2026 г. на ЗАД “Групама Застраходане“ ЕАД.
Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:
Жалбоподателят е адресат на оспорената ЗППАМ, в резултат на която за него са възникнали негативни правни последици, поради което е налице правен интерес от оспорването й, респективно налице е и правен интерес да поиска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата, което е допустимо в хода на съдебното производство по оспорване на ЗППАМ, какъвто е настоящия случай.
Съдът счита искането за основателно.
Съгласно чл.171, т.1, б.“з“ /гг/ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна адм. мярка временно отнемане на свидетелството за управление за срок 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. В конкретния случай от писмените доказателства е видно, че по отношение на жалбоподателя е издаден АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, което като признаци от обективна страна на деянието се припокрива с тези на нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП, за което законът предвижда налагане на ПАМ. Обстоятелството дали с оглед горните обстоятелства е налице допуснато съществено нарушение на материалния закон е по същество на правния спор и по него съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП налагането на принудителната адм. мярка се извършва с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.
В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР № 5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.
Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите, предвид тяхното застрашаване вследствие извършеното нарушение, за което е съставена ЗППАМ. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. По делото като такъв интерес от оспорващия се сочи, че в резултат на отнемането на СУМПС жалбоподателят е лишен от възможността да използва изпълнява задълженията си по трудов договор като шофьор – куриер, както и свои лични и семейни задължения, а освен това се сочи, че на 14.09.2026 г. нарушението е отстранено чрез сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и товарният автомобил, собственост на К. Н. Ч. следва да е със служебно възстановена регистрация, което представлява ново обстоятелство по смисъла на закона. Ето защо се излага становище, че е постигната целта на закона, а именно преустановяване на нарушението.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение като шофьор – куриер във „Форум 7“ ЕООД, което е видно от представения като писмено доказателство препис от Трудов договор № 093/10.08.2026 г., макар и да не са представени доказателства за валидност на трудовото правоотношение с оглед изискванията на чл.62, ал.3 КТ. Обаче съобразно разпоредбата на чл.166, ал.4 вр. с ал.2, изр. второ от АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на процесната заповед, а трудовото правоотношение очевидно е възникнало преди това.
В тази връзка съдът намира за основателно другото твърдение на жалбоподателя, свързано с наличието на сключена валидна застраховка ГО от 14.09.2026 г., което се доказва от приложената към жалбата полица.
Прилагането на ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършени други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН.
В конкретния случай нарушението, за което е съставен АУАН е констатирано на 14.09.2026 г. и от обективна страна то се изразява в управление на товарен автомобил с ДК№ [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация на 21.07.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Както бе посочено по- горе, с жалбата е представена като писмено доказателство Полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите № ВG/26/126003208632 от 14.09.2026 г. на ЗАД “Групама Застраховане“ ЕАД.
Видно е, че застраховката "ГО" е сключена в същия ден, но след часа на извършената контролна проверка от органите на МВР, респ. след издаване на АУАН за посоченото нарушение и в този смисъл се явява новонастъпило обстоятелство, което е пряко относимо към приложената ПАМ. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. второ от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая това условие е настъпило със сключването на застраховката, с което нарушението, което е послужило за основание за налагане на ПАМ е било отстранено незабавно след установяването му. С това е реализирана целта на предварителното изпълнение на процесната ПАМ - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение.
В конкретната хипотеза, ако не се преустанови ограничението на правото на жалбоподателя, ще е налице противоречие на предварителното изпълнение на мярката с целта на закона, тъй като обществения интерес се явява защитен с преустановяването на административното нарушение.
Наред с горното и за пълнота съдът намира за нужно да посочи, че в Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 12/2026 г. за обявяване на противоконституционност на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 102 от 2015 г., посл. изм. ДВ, бр. 51 от 2026 г.; КЗ) в частта „от датата на изпращане на уведомлението“ и на чл. 143, ал. 10, изр. първо от Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 55 от 2026 г.; ЗДвП). Евентуалното обявяване на разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. първо от ЗДвП за противоконституционна, би поставило под въпрос съставомерността на деянието, за което е издаден АУАН от субективна страна, което би рефлектирало и върху преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена въз основа на акта за установяване на адм. нарушение.
По изложените мотиви съдът намира, че продължаването на допуснатото предварително изпълнение на Заповедта е в разрез с разпоредбата на чл. 6 от АПК, която регламентира принцип на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията и предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и да се избере по-благоприятната за гражданите принудителна мярка.
Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на това предварително изпълнение е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-001085 от 15.09.2026 г., издадена от Д. Б. Я. – началник група към ОД МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�