Разпореждане № 94556 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94556 гр. София, 31.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20211110161701 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.

146, ал. 2 от ЗЗП.

Подадено е заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Д.

М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2967,44 лв., от която: 900,00 лв. – главница, 349,13 лв. – договорна лихва (договорно възнаграждение) за периода от 16.07.2018 г. до 27.08.2019 г., 1080,48 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 174,90 лв. – лихва за забава за периода от 17.07.2018 г. до 27.08.2019 г., 432,93 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 27.08.2019 г. до 27.10.2021 г.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите за допълнителни услуги.

Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.

Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е 1 уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.

Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ в размер на 30,00 лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на нищожна клауза.

Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за разходите за извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 37,14 лв. за държавна такса и 31,29 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ************, против М. Д. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 1080,48 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за потребителски кредит № 3032351344, сключен на 07.06.2018 г. между страните.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2