Решение № 2341 от 18.07.2024, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2341

Стара Загора, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20247240700414 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.24а, ал.9 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл.29 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Образувано е по жалба от Д. А. С. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. В, ет.3, ап.29, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Т. от АК – Стара Загора, против Заповед № 790 от 30.04.2024г., издадена от Д. К. - Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, с която заповед е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер].

В жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването на заповедта от некомпетентен орган; при липса на мотиви и на посочен адресат и издател; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е немотивирана, неясна и негодна за изпълнение, като посоченото правно основание за упражненото административно правомощие не е обосновано с релевантни фактически основания. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано наличието на възприетото материалноправно основание за издаването на оспорения административен акт и за разпоредените с акта правни последици, както и че при издаването и съобщаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя писмено становище съображения, е направено искане оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, и в условията на алтернативност – за отмяната й, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища, оспорва жалбата като недопустима. Излага подробни съображения за липсата на правен интерес за оспорващия и съотв. на активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. По съществото на спора счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на материална компетентност за издалия я административен орган и за незаконосъобразност на акта поради липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки за упражненото административно правомощие. Поддържа, че надлежното оправомощаване на Заместник кмета на Община Казанлък за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз, имплицитно съдържа и делегиране на правомощия за прекратяване действието на издадено разрешение за таксиметров превоз. Твърди, че предвид наличието на достатъчно доказателства за извършени множество нарушения при осъществяването на таксиметров превоз, обжалваната заповед за прекратяване действието на издаденото разрешение за таксиметров превоз на пътници, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения е направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено и в условията на алтернативност – жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Заинтересованата страна - „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, чрез управителя на дружеството, изразява становище за допустимост и основателност на подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От Кмета на Община Казанлък е издадено Разрешение № 24071/ 01.01.2024г. за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил с рег. № [рег. номер], марка, модел „Опел Зафира“, на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, с водач Д. А. С. (л.3 по делото). Лек автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на Д. А. С., съгласно удостовереното в Свидетелство за регистрация на МПС № *********, част I (л.5 по делото). Жалбоподателят Д. С. притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1005978, издадено от Ръководителя на регионалното звено гр. Стара Загора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и валидно до 09.01.2025г (л.5). М. Д. С. и „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, е сключен договор № 686/ 25.04.2022г., съгласно който договор водачът Д. А. С. ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ с автомобил рег. № [рег. номер], марка „Опел“, модел „Зафира“, който автомобил е включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748/ 14.05.2013г. на ИА „Автомобилна администрация“ (л.58). От доказателствата по делото се установява и че Д. С. е регистриран по БУЛСТАТ с код ********* с основна икономическа дейност „Таксиметров пътнически транспорт“ и упражнявана дейност/професия „таксиметров шофьор“. С този код издава фискални касови бележки за извършените таксиметрови превози от името на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД (л.53 и сл.).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 790 от 30.04.2024г., издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък - Д. К., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници, е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, за автомобил с рег. № [рег. номер]. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатации за многократно постъпвали в Общинска администрация Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили. В тази връзка били извършвани проверки от длъжностни лица от Общинска администрация - Казанлък, служители на РУ - Казанлък и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В мотивите на заповедта е направено позоваване на разпоредбата на чл.36 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и е възпроизведена регламентираната в чл.45, ал.1, т.2 от същата Наредба забрана за водачите на леки таксиметрови автомобили да престояват за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт.

Заповедта е съобщена единствено на управителя на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД на 07.05.2024г.

Като доказателства са приети документите, сочени като съставляващи административната преписка по издаване на обжалваната заповед - констативни протоколи за извършени проверки от служители на Общинска администрация - Казанлък, издадени фишове за налагане на глоба, снимков материал и др.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на Община Казанлък, допълнена със Заповед № 689/17.04.2024г., за делегиране на правомощия и трудов договор № 58/10.11.2023г. на Д. К. за изпълнение на длъжността Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ в Община Казанлък.

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, за липса на правен интерес за оспорващия Д. С. от обжалването на издадената от Заместник кмета на Община Казанлък Заповед № 790 от 30.04.2024г. за прекратяване действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер] и съотв. на активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. Съображенията за това са следните:

Действително правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване на правото на жалба, е наличието на правен интерес от обжалването. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на засягане на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.

Следователно в случая преценката за наличието на правен интерес за Д. С. от оспорването на Заповед № 790 от 30.04.2024г. на Заместник кмета на Община Казанлък за прекратяване действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, за автомобил с рег. № [рег. номер], се свързва с установяването, дали жалбоподателят е пряко неблагоприятно засегнат в посочения по-горе смисъл, от разпоредените с оспорения акт материалноправни последици.

Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвтП, таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 от закона с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. Съответно в чл.12, ал.1 от ЗАвтП е предвидено, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, като таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвтП т.е. да има издадено от ръководителя на съответното регионално звено на ИА „Автомобилна администрация" удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Аналогична е и регламентацията по чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от приложимата в случая Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. В изпълнение на задължението по чл.12, ал.4 от ЗАвтП, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" води публичен единен таксиметров регистър, като сред подлежащите на вписване в този регистър данни, съгласно чл.12а, ал.1, т.6 от ЗАвтП, са и данни за водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. А съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., ИА "Автомобилна администрация" води публичен единен таксиметров регистър на лицата по чл. 3, ал. 1 (т.е на търговците, притежаващи удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица) и на водачите по чл. 3, ал. 2 (т.е на водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници за своя сметка, от името на регистриран търговец, включени в списък към удостоверението за регистрация), както и на превозните средства, с които се извършва дейността. С нормите на чл.24а, ал.1, изр. второ от ЗАвтП, съотв. на чл.25, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., е регламентирано, че разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил, като в разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Разрешенията за извършване на таксиметров превоз подлежат на вписване в единния таксиметров регистър по чл.12, ал.4 от ЗАвтП, като същите са поименни и не подлежат на преотстъпване (чл.24а, ал.5 и ал.6 от ЗАвтП и чл. 25, ал.1 от Наредбата).