Решение № 2334 от 15.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100503289 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20223882/17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 9686/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените от Е. Б. П., ЕГН **********, против В. Ф. 24980 – гр. Божурище обективно съединени искове по чл. 15а, ал. 1 от Наредба № Н-15/27.04.2010 г. на министъра на отбраната за заплащане на допълнително възнаграждение за класна специалност за периода 01.07.2019 г. – 21.01.2020 г. в размер на сумата от 140,00 лева; по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ – за заплащане на сумата от 340,00 лева, като част от еднократното парично обезщетение, дължимо при прекратяване на договора за военна служба, изчислено при отчитане на допълнителното възнаграждение за класна специалност; и по чл. 199, in fine ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 34,60 лева, като част от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 36 дни от 2016 г. до 2020 г., изчислено при отчитане на допълнителното възнаграждение за класна специалност, както и претенциите за присъждане на законната лихва от датата на предявяването на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата Е. Б. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ответника В. Ф. 24980 – гр. Божурище сумата от 50,00 лева – разноски в първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищцата Е. Б. П., чрез адвокат А. Т., САК. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост на крайните изводи на районния съд. Поддържа се, че при неправилен анализ и оценка на доказателствата по делото, решаващият съд е достигнал до погрешни правни изводи за неоснователност на исковите претенции. Конкретно се развиват доводи, че 1 съдът неправилно е приел, че след преназначаването на Е. Б. П. на нова длъжност – „младши оператор“ в пункт „Поддръжка, управление и наблюдение на цифрови системи в рота „Комуникационно – информационна поддръжка“, на същата не се дължало заплащане на допълнително възнаграждение за класна специалност, без да отчете, че изискванията за заемане на новата длъжност са аналогични на тези за заеманата от нея предходна длъжност, а именно „младши оператор” в пост „Цифрови телефонни комуникации” в „Комуникационно-информационен възел – Божурище” в сектор „Комуникационноинформационни възли и модули” – гр. Божурище във ВФ 24980 – Божурище. В тази насока се сочи, че СРС не е съобразил т. 25 от Заповедта на министъра на отбраната № ОХ – 400/10.06.2014 г., включително неправилно е изтълкувал и приложил последната. Поддържа се, че погрешният извод на СРС за неоснователност на иска по чл. 15а, ал. 1 Наредба № Н15/27.04.2010 г. на министъра на отбраната е обусловил неправилното отхвърляне и на претенциите по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ. При тези аргументи се моли за отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което предявените искове да се уважат. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В. Ф. 24980 – гр. Божурище. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски по делото.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата, редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. Т., САК. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че поддържа въззивната жалба, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрисконсулт А.Д.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че оспорва въззивната жалба, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за потвърждаване на решението. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и това се установява по несъмнен начин от писмените доказателства по делото, че до 01.07.2019 г. Е. Б. П. е заемала при В. Ф.

24980 – гр. Божурище длъжността „младши оператор” в пост „Цифрови телефонни комуникации” в „Комуникационно-информационен възел - Божурище” в сектор „Комуникационно-информационни възли и модули” - Божурище във ВФ 24980Божурище, за което е била лично връчена длъжностна характеристика рег. №

199/08.01.2019 г., утвърдена от командира на В. Ф. 24980.

Видно от длъжностна характеристика рег. № 199/08.01.2019 г., утвърдена от командира на В. Ф. 24980, сред изискванията за заемането е притежаването на военно - отчетническа специалност /ВОС/ 4023 и 4143.

Със Заповед № ЛС – 30/24.06.2019 г. на командира на В. Ф.

24980 – гр. Божурище, считано от 01.07.2019 г. Е. Б. П. е била освободена от заеманата длъжност „младши оператор” в пост „Цифрови телефонни комуникации” в „Комуникационно-информационен възел - Божурище” в сектор „Комуникационноинформационни възли и модули”- Божурище във ВФ 24980-Божурище, и е назначена на 2 длъжността „младши оператор“ в пункт „Поддръжка, управление и наблюдение на цифрови системи в рота „Комуникационно – информационна поддръжка“. За новата длъжност на ищцата е била лично връчена длъжностна характеристика рег. № 410/06.06.2019 г., утвърдена от командира на В. Ф. 24980.

Видно от длъжностна характеристика рег. № 410/06.06.2019 г., утвърдена от командира на В. Ф. 24980, сред изискванията за заемането е притежаването на военно - отчетническа специалност /ВОС/ 4023,4053,4143, 4153.

По делото не е спорно, а и се установява от приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение за присвоена/потвърдена класна специалност № 400105/05.01.2018 г., че редник Е. Б. П. притежава клас „втори клас“ по специалност „телефонист“.

Със Заповед № ЛС-1/08.01.2020 г. на командира на В. Ф. 24980 – гр. Божурище, считано от 21.01.2020 г. е прекратено правоотношението на Е. Б. П. за изпълнение на военна служба, същата е освободена от длъжност и военна служба и е зачислена в запаса, на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ – поради навършване на пределна възраст.

Със Заповед № ЛС-6/17.01.2020 г. на командира на В. Ф. 24980 – гр. Божурище, считано от 21.01.2020 г. Е. Б. П. е отчислена от списъчния състав и е разпоредено изплащане на полагащите се обезщетения при освобождаване от военна служба.

По делото е представена Заповед № ОХ-400/10.06.2014 г. на Министъра на отбраната на Република България за определяне на изискванията за придобиване на класна специалност и длъжностните лица, които имат право да я присвояват/потвърждават.

По делото е представена Заповед № ЗНО-161/05.09.2014 г. на Министъра на отбраната на Република България за обявяване на ред за придобиване, присвояване и потвърждаване на класна специалност на военнослужещите и цивилните служители от Българската армия.

По делото е представена Заповед № ОХ-157/20.02.2018 г. на Министъра на отбраната на Република България за обявяване на списък на военноотчетните специалности /ВОС/ на военнослужещите от въоръжените сили на Република България и определяне на реда за придобиването и използването им.

Пред СРС е изслушано заключението на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно експертното заключение в периода м. 07.2019 г. – 20.01.2020 г. на Е. Б. П. не е изплащано от ответника – работодател допълнително възнаграждение за класна специалност. Вещото лице е изчислило, че размерът на посоченото допълнително възнаграждение на ден възлиза на сумата от 0,95 лева, а за процесния периода 01.07.2019 г. – 20.01.2020 г. или 204 дни сумарният му размер би бил 193,80 лева. Изслушан в открито съдебно заседание експертът уточнява, че в рамките на тези 204 дни работни са 140 дни. След изчисления вещото лице посочва, че при дължимост на процесното допълнително възнаграждение, размерът на следващото се на ищцата обезщетение при прекратяване на договора за военна служба би възлизал на 21 844,32 лева, а на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 2 220,48 лева. Въззивният съд кредитира експертното заключение, като обективно и компетентно изготвено от специалист от съответната област.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло исковите претенции, районният съд е приел, че на ищцата, считано от заемане на новата длъжност /от 01.07.2019 г./ – „младши оператор” в пункт „Поддръжка, управление и наблюдение на цифрови системи” в рота „Комуникационно-информационна поддръжка” във В.

3 формирование 24980 – гр. Божурище, правилно е било преустановено изплащането на допълнително възнаграждение по чл. 15а , ал. 1 от Наредба № Н-15/27.04.2010 г., тъй като тя не е притежавала изискуемата за новата длъжност класна специалност „Специалист, експерт, системен оператор, оператор на ЕИМ, оператор по поддръжка и ремонт на ЕИТ, механик на ЕИТ“ – позиция 24 , т. V от Приложение № 5 към Заповед № ОХ400/10.06.2014 г. на Министъра на отбраната, установено и със Заповед № ФСД 136/14.08.2019 г. на командира на В. формирование 24980, издадена въз основа на Протокол № 1921/14.08.2019 г. на специално назначена комисия със заповед № РД330/26.06.2019 г. на командира на поделението.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове.

При правилно разпредЕ. доказателствена тежест и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Спорен между страните на етапа на въззивното производство е въпросът дължимо ли е на ищцата изплащане на допълнително възнаграждение за класна специалност „телефонист“ при преназначаването на нова длъжност при ответника – „младши оператор“ в пункт „Поддръжка, управление и наблюдение на цифрови системи в рота „Комуникационно – информационна поддръжка“, с оглед доводите на въззивницата за идентичност между изискванията за заемане на тази длъжност и изискванията за заемане на предходната длъжност, изпълнявана при В. Ф. 24980 – гр. Божурище – „младши оператор” в пост „Цифрови телефонни комуникации” в „Комуникационноинформационен възел – Божурище” в сектор „Комуникационно-информационни възли и модули” – Божурище във ВФ 24980-Божурище.