Решение № 107 от 07.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Първомай, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100412 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Р. К. Я. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. П. С. П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, че сключеният помежду им Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2020 г. е нищожен.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № 3-1-10272237185/25.11.2020 г. за потребителски кредит тип кредитна линия „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД предоставило заем от 2 500, 00 лева на ищцата, която следвало чрез 24 месечни вноски да го възстанови с оскъпяване от 1 042, 88 лева при годишен лихвен процент от 36, 00%. Във връзка с посоченото съглашение заемателката сключила с ответното дружество Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2020 г., съгласно който следвало да му заплати възнаграждение от 4 905, 12 лева. Навежда се, че същият е недействителен, тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне на интересите на потребителя с 1 цел извличане на изгода за кредитора и заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, доколкото при пресмятането на величината му, която не е записана в процентно изражение, не е включено възнаграждението от 4 905, 12 лева, явяващо се скрит добавък към възнаградителната лихва. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 944/07.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска като недопустим и неоснователен. Признава, че процесният договор за възлагане на поръчителство е сключен между страните.

Релевира, че нормите на ЗПК, с които се обосновава нищожността му, са неприложими за него и че дължимото според клаузите му възнаграждение от потребителя е адекватно на предоставяната му услуга по гарантиране изпълнението на паричните му задължения по кредитния контракт.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като със Становище вх. № 3224/11.11.2022 г. и Молба вх. № 3365/21.11.2022 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че въз основа на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-237185/25.11.2020 г. (л. 7 – л. 9) „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: *******, чрез кредитен посредник „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: *******, предоставило на ищеца потребителски кредит под формата на „кредитна линия” с кредитен лимит от 2 500, 00 лева и право за многократно усвояване и погасяване изцяло или частично. Кредитополучателят следвало в периода от 25.12.2020 г. до 25.11.2022 г. да възстанови усвоената по негово Искане № 10027955/25.11.2020 г. (л. 6) заемна сума от 2 500, 00 лева на кредитодателя и да му заплати лихва при лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите с размер, посочен в комбинации според усвояването и срока за издължаване в неразделно към контракта Приложение № 1, на 24 равни месечни анюитетни вноски от по 147, 62 лева с падеж на 25-о число на месеца, подробно описани в придружаващ съглашението Погасителен план към кредит № 10027955, в който е поместен вариант на месечни погашения с включено възнаграждение за поръчителство от 204, 38 лева, дължимо от заемателя, в случай че се е възползвал от такава услуга.

С клаузата на чл. 1, ал. 2 същият се съгласил в 5-дневен срок от всяко одобрено искане за усвояване на сума да осигури обезпечение на кредита си чрез поръчителство на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимална брутна месечна заплата от 1 500, 00 лева за всяко или одобрено от заемодателя дружество поръчител или 2 издадена от такава банка неотменима и безусловна банкова гаранция.

Съобразно Договор между страните за възлагане на поръчителство от 25.11.2020 г. (л.

10 – л. 11), влизащ в действие при неспазване на обещанието за гарантиране по указаните три начина, ответното дружество, от една страна като „Поръчител”, се задължило да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата, от друга страна като „Клиент/Кредитополучател”, по горецитирания договор за кредитна линия, включително за лихвите, неустойките и разноските по събиране, срещу възнаграждение от 4 905, 12 лева, платимо от нея разсрочено по Погасителен план – неразделна част от договора, ведно с погасителните вноски по заема. Поръчителят поел идентичен ангажимент и към кредитодателя по силата на сключен с него Договор за поръчителство от 30.11.2020 г. (л.

28).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от 3 тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2020 г. (л. 10 – л. 11) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противен на добрите нрави, неравноправен по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикалящ закона. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Процесният Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2020 г. (л. 10 – л. 11) е сключен между ответното дружество, от една страна като „Поръчител”, и ищцата, от друга като „Клиент/Кредитополучател”, за обезпечаване на задълженията й към неучастващо в процеса лице „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: *******, произтичащи от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-237185/25.11.2020 г. (л. 7 – л. 9).

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите – ответникът, действащ в битността на „търговец” по понятието на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваното от него занятие, а ищецът – „потребител” по определението на §13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и двете съглашения се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки и 4 се регулират от разпоредбите на ТЗ, на гражданското законодателство, приложимо при празноти по препращане от чл. 288 от ТЗ, и на ЗЗП, който транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а заемното правоотношение, което разкрива легалните белези на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК – и от тези на специалния ЗПК, имплементиращ Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е разписано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.