Решение № 266744 от 29.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13263/2017
- Вид
- Решение № 266744
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.181, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5 · Закон за устройство на територията
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 29.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 13263 по описа на 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Държавата чрез М.на р.р.и б.срещу АДСИЦ с наименование „И.П./И.-П./, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че с Договор №
РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС, ответникът е придобил право на собственост върху четири имота-частна държавна собственост, подробно описани в договора, а държавата от своя страна е придобила правото на собственост върху 22 обекта от изградена в степен на завършеност „груб строеж“ сграда „Бизнес център“, находяща се в гр. София, район Възраждане, УПИ І, кв.280А по плана на гр. София, м.“Зона Б-19“ с общ застроена площ от 1327,37 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържа се, че ответникът-заменител е поел задължението в срок до 19.03.2010 г. да довърши и предаде на държавата в съответния вид, на свой риск и със свои средства, обектите от сградата, станали държавна собственост и да предаде владението върху тях на Държавата чрез областния управител на област София. Този срок е продължен до 19.03.2012 г. с анекс към договора. Твърди се, че ответното дружество е поканено да изпълни задълженията си по договора, но не е било намерено на адреса по местоседалището си. Поддържа се, че за Държавата е налице правен интерес от предявяването на иск за обезщетение вместо неполучено за минал период изпълнение, тъй като и до момента липсва реално изпълнение от страна на ответното дружество на задълженията поети от него по силата на сключения договор за замяна, в който е инкорпориран и договор за изработка. В договорения срок и понастоящем ответникът не е довършил сградата и същата не е въведена в експлоатация, поради което и придобитите от държавата обекти не могат да бъдат ползвани от нея по предназначение. Поддържа се, че неизпълнението на задълженията от ответника, не позволява на ищеца да ползва собствените си имоти за целите, за които е извършена замяната и да изпълнява вменени й със закон задължения, в т.ч. да предостави сграден фонд за обезпечаване на функциите на органите на държавна власт, поради това и ежегодно от държавния бюджет се разходват значителни средства за заплащане на пазарен наем на частни лица за сгради, в които е организирана дейността на различни структури.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на държавата сумата от 3 776 052 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения, поети с Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС на 15.12.2008 г., изменен с Анекс № РД-12-06-011 от 24.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокати Т. и Наумов, надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни.
На първо място твърди, че ищецът е извършил недопустимо изменение на иска, извършвайки едновременно изменение на основанието и петитума на иска.
Това възражение е неоснователно, тъй като настоящото производство е образувано по осъдителния иск на Държавата с правно основание чл.79 във връзка с чл.82 от ЗЗД след разделянето му от производството по гр.д.№ 6707/2016 г. и след уточнението му заявено с молба от 09.06.2017 г., действия извършени преди връчването на препис от исковата молба на ответника. Правото на ищеца по чл. 210 ГПК да предяви няколко иска може да бъде упражнено до момента, в който съдът се произнесе с определение по допустимостта на иска, като приеме иска за разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника, с изключение на предявяване на инцидентни установителни искове, което съгласно чл. 212 ГПК е допустимо до приключване на първото заседание за разглеждане на делото и с изключение на предвиденото в чл. 213 ГПК съединяване само на тези обективно съединени искове на ищеца, които са приети за разглеждане в различни дела.
По същество на спора.
Твърди, че ответникът не е изпаднал в неизпълнение на задължение по договора.
Ответникът не оспорва наличието на сключен Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС.
Твърди се, че в процесния договор страните са договорили и хипотези, при наличието на които договорените срокове за изпълнение на поетите задължения спират да текат. Твърди се, че е налице основание за спиране течението на сроковете, а именно: правото на собственост върху имотите, които насрещната страна се е задължила да замени, е оспорено по съдебен ред. Твърди се, че за част от имотите, които насрещната страна се е задължила да замени, са съставени констативни нотариални актове в полза на трето лице „Овча купел“ ООД. Поддържа се, че през 2009 г. ответникът е инициирал исково производство за установяване правото си на собственост върху тези имоти, в което насрещната страна е участвала като подпомагаща страна.
Твърди се, че с Решение № 8991/30.12.2015 г. по гр.д. № 5/2011 г. по описа на СГС, влязло в сила на 15.06.2016 г. изцяло са уважени исковете на ответника. С оглед на горното се твърди, че срокът за изпълнение на задължението за изграждане и предаване на обектите е спрял да тече на датата на завеждане на исковата молба 08.06.2009 г. и е започнал да тече отново едва на 15.06.2016 г. Този срок не е изтекъл, тъй като новият срок за изпълнение на поетото задължение е 26.03.2019 г., поради което не е налице неизпълнение от страна на ответника.
Твърди невярност на твърдението, че ответникът е изпаднал в цялостно неизпълнение на договора. Поддържа се, че ответникът е изпълнил изцяло задължението си да прехвърли правото на собственост върху обектите, като стойността на прехвърленото право възлиза на сумата от 3 779 042 лв., която стойност надхвърля полученото от ответника в размер на 3 776 052 лв. Твърди се, че само с изпълнението на това свое задължение ответникът е изпълнил задължение, чиято стойност надхвърля размера на претендираното обезщетение и последното не се дължи.
Твърди се, че ответникът е извършил сериозни по обем СМР за изграждане на обектите по договора с приблизителна обща стойност в размер на 6 146 213,20 лв. Твърди се, че ответникът е получил строителна линия, извършени са СМР и към 01.07.2008 г. сградата вече е изградена на етап „груб строеж“. Счита, че евентуално дължимото обезщетение не следва да бъде присъдено, евентуално-присъдено в пълен размер, тъй като ответникът не само е изпълнил изцяло задължението си да прехвърли правото на собственост върху обектите, но е изпълнил и значителна част от задължението си да доизгради обектите. Присъждането на обезщетение в пълния претендиран размер би била несправедлива санкция за евентуално частично неизпълнение и то-на малка част от задълженията по договора. Твърди се невярност на ищцовото твърдение за наличие на претърпени вреди и пропуснати ползи. Заявява възражение за погасено по давност вземане на ищеца. Поддържа неоснователност и недоказаност на претендираната законна лихва.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по същество на делото.
В съдебно заседание ответникът чрез своите процесуални представители оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява, че на 15.12.2008 г. между Държавата, представлявана от Областния управител на Област София и „И.П./И.-П./ АДСИЦ, е сключен договор № РД-12-06-011 за замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, по силата на който Областният управител на Област София прехвърля на ответника правото на собственост върху описаните четири броя недвижими имоти-частна държавна собственост с обща пазарна цена на имотите-3 776 052 лв. без ДДС, а в замяна на прехвърлените имоти, ответникът прехвърля на Областния управител на Област София правото на собственост върху притежаваните от дружеството недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж“ в сграда „Бизнес център“, находящ се в гр.София, СО-район Възраждане, УПИ І, кв.208А по плана на гр. София, м. „Зона Б-19“, целият с площ от 7099 кв.м. с обща пазарна стойност на имотите-3 779 042 лв. без ДДС. Ответникът е декларирал разликата между цените на заменяемите имоти в размер на 2 990 лв. да остане в полза на държавата. Че прехвърлените в собственост на държавата недвижими имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“ към датата на сключване на договора, се установява и с приетия като доказателство по делото констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ, издаден от СО-район „Възраждане“ по искане вх.№ СА-7000-355/18.06.2008 г.
По силата на чл.5 от договора ответникът се е задължил на свой риск и със свои средства да доизгради имотите по т.2, чието право на собственост е прехвърлил на Държавата, и да предаде владението върху тях на Областния управител на Област София в срок до 19.03.2010 г., като към момента на фактическото предаване-приемане на обектите, както и общите части на сградата, да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2, неразделна част от договора и с качество, което да ги прави годни за предвиденото им предназначение, а строителството да се извърши, съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Със сключения на 24.07.2009 г.
Анекс между страните, срокът за доизграждане на имотите е удължен до 19.03.2012 г.
При неизпълнение на всяко едно от горните задължения, страните са договорили следните неустойки:
При неизпълнение на задължението да доизгради в договорения срок обектите-договорената неустойка е в размер на по 1000 лв. за забавено изпълнение всеки един просрочен ден. При неизпълнение на задължението строителството да се извърши, съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж-неустойката е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за привеждането на обектите в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. И при неизпълнение на задължението обектите и общите части да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2-договорената неустойка е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за извършване на СМР с оглед привеждане на обектите, съгласно Приложения №№ 1 и 2.
Страните са определили и срок за изплащане на неустойките, а именно: двумесечен срок от получаването на поканата за доброволно плащане.
Така сключения между страните договор е надлежно вписан в СВ на 17.12.2008 г., вх.рег.№ 94107, ХХVІІІ, № 118.
В т.8 от договора ищецът чрез представителя си Областния управител на Област София е декларирал, че върху четирите имота, чието право на собственост прехвърля на ответника, трети лица нямат права и претенции. В случай обаче, че правото на собственост върху някой от тези имоти бъде оспорено по съдебен ред, всички срокове по договора спират да текат до влизане в сила на съдебното решение, по силата на което „И.П./И.-П./ АДСИЦ да бъде признат за собственик на имота, за който е оспорено правото-чл.9. За настъпване на обстоятелствата по чл.9 от договора, страната узнала първа, уведомява незабавно писмено другата страна, като представя и надлежни писмени документи, доказващи настъпването на основанието за спирането на сроковете.