Определение № 3914 от 21.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3914 гр. София, 21.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. К. като разгледа докладваното от Ч. АЛ. К. Частно наказателно дело № 20221110207075 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията НЧД 7075 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 4 от НПК и чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е във връз к а с постъпила жалба от Н. С. Н. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 16.05.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 1718/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 32114/2020 г. по описа на СРП водено срещу Г. С. В. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 244, ал.

1, т. 2 от НПК е спряно наказателното производство по делото.

В жалбата от Н. С. Н. се сочи за какво е образувано и водено наказателното производство по делото като жалбоподателя Н. заявява, че в същото се коментира начина на телесното увреждане, което е получил, но не се допуска то да е причинено от обвиняемия Г. В..

В тази насока и в жалбата си Н. Н. посочва, че видно от датите, след инцидента е посетил няколко лекарски кабинета, направил е необходимите образни изследвания с оглед травмата, данни за което се съдържат по делото, както и че са разпитани свидетели, които потвърждават случилото се в деня на инцидента, като в този смисъл се твърди, че всичко е изяснено по 1 категоричен начин и степента на травматичното увреждане, а и кой му е нанесъл същото, но въпреки това производството по делото е прекратено.

На следващо място жалбоподателя Н. подържа, че нанесената му травма продължава да съществува като във връзка с нея коста на ставата му вече има некроза, което вероятно променя и степента на травматичното увреждане, заявявайки че е осакатен завинаги, тъй като операция на този етап не е решение според специалистите.

Жалбоподателят Н. Н. акцентира още, че следва да се вземат предвид и изнесените от него, брат му и бившата му съпруга данни, под формата на разпити по делото за опитите на Г. В. да упражни изнудване по отношение на него, за да придобие дружеството му, но тези факти не са коментирани и обследвани от наблюдаващия прокура.

С оглед на всичко изложено и жалбоподателят Н. Н. сочи, че постановлението на прокурора от СРП следва да бъде отменено, производството по делото да бъде възобновено и по отношение на Г. С. В. да бъде внесен обвинителен акт и същият да понесе отговорността си, както за нанесената телесна повреда, така и за извършеното от него друго престъпление.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване постановление, поради което и същата е процесуално допустима.

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, от събраните доказателства дали са изведени верни фактически изводи, т.е дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, дали не са игнорирани част от тях или не са обсъдени противоречия между определени доказателства, като извън правомощията на съда е да установява своя фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК и чл. 244, ал. 5 от НПК обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и спиране на същото, намери следното:

Досъдебно производство № 1718/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.

2 пр № 32114/2020 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор от СРП на 03.12.2020 г. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че на 27.07.2020 г в гр. София, кв. „Гоце Делчев“ бл. 114А, ет. 12, ап. 57 е причинена средна телесна повреда на Н. С.

Н..

В хода на разследване по делото в качеството на свидетели са разпитани Н. Н., Д. Н., Пл. П., К. В., Ал. Н., назначена и изготвена е Съдебномедицинска експертиза по писмени данни за причинените травматични увреждания на Н.

Н., назначена и изготвена е Съдебно – псиихиатрична и съдебно психологична експертиза на Д. Н., назначена и изготвена е Съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза на К. В., приложени са медицински документи на Н. Н. и Г. В., като в хода на разследавен по делото Г. С. В. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.

2 във вр. с ал. 1 от НК и разпитан като такъв.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, представителят на СРП е приел следната фактическа обстановка, а именно:

Свид. Н. Н. и свид. Пл. П. били разделени, като имали малолетна дъщеря – свид. Д. Н. След раздялата между двамата родители свид. П. започнала връзка с обвиняемия Г. В., като през седмицата детето живеело с майка си и нейния приятел, а през уикендите с баща си. Свид. Н. и обв. В. се познавали и поддържали нормални взаимоотношения, като обв. В. имал син – малолетният свид. К. В., който живеел с майка си извън страната, но прекарвал ваканциите с баща си. През лятата на 2020 г. свид. К. В. се прибрал от Англия и отседнал при баща си.

На 27.07.2020 г. свид. Д. Н. се свързала с баща си и му казала, че иска да се видят. Двамата отишли на заведение, където дъщерята споделила с баща си, че тя и синът на обв. В. – свид. К. В. спят в една стая и че когато били сами, свид. К. В. й говорел нецензурно, използвайки думи със сексуален подтекст и й пускал да гледа порно клипчета. Свид. Н. се ядосал много, обадил се на свид. П. и след като се видели й разказал всичко, и двамата решили дъщеря им да се премести при баща си, докато ситуацията се изясни.

Свид. Н. и дъщеря му отишли до жилището, намиращо се в гр. София, ж.к.

„Гоце Делчев“ бл..., вх. .., ет... обитавано по това време от обвиняемия В., 3 неговият син свид. К. В., свид. П. и свид. Д. Н. В апартамента бил само свид.

К. В. и между свид. Н. и момчето протекъл разговор на висок тон по повод разказаното от свид. Д. Н. В този момент се прибрал обв. В. и след разменени гневни реплики обв. В. започнал да дърпа и блъска свид. Н. и му нанесъл удар с ръка в областта на лицето. Свид. Н. също му отвърнал с удар и двамата паднали на земята, като продължили да си разменят удари. Свидетел на случилото се станала малолетната Д. Н., която се разплакала и отишла в другата стая при свид. К. В., откъдето се чувало блъскане още известно време. След преустановяване на конфликта, свид Н. и дъщеря му напуснали апартамента. Свид. Н. Н. изпитвал силни болки в областта на лявото коляно и отишъл в 04 РУ – СДВР, където подал жалба за случилото се. Обв. В. също изпитвал силни болки в десния крак, извадил си медицинско свидетелство за нанесена средна телесна повреда и подал жалба, като било образувано досъдебно производство № 1305/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на свид. Н. Н. е видно, че по тялото на свид. Н. освен леките телесни повреди, има причинена травма на лявото коляно изразяваща се в оток на същото и вътреставни увреди, а именно – надлъжна лезия на задния рог на медиалния мениск с преразтягане на предна кръстна връзка, реализиращи медико – биологичния признак трайно затруднение на движението на левия долен крайник.

С оглед на така установената фактическа обстановка е прието от представителя на СРП в атакуваното постановление, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свид. Н. относно механизма на извършване на деянието, който е посочил, а именно, че след първоначалното дърпане и блъскане от страна на обвиняемия В., последният му е нанесъл удар с ръка в областна на лицето, като свид. Н. също му е отвърнал с удар и двамата са паднали на земята, като обв. В. е паднал на свид. Н.а, като е кредитирал и показанията на свид. Д. Н., които са в същата насока. От анализа на доказателствата представителят на СРП е счел, че не става ясно в кой момент и в резултат на какви точно действия на обв. В. е причинена телесната повреда на свид. Н., тъй като и двамата са се сборичкали и двамата са паднали на земята.

Акцентира се също така,

4 съгласно заключението но съдебномедицинската експертиза на свид. Н. Н. относно механизма на причиняване на телесната повреда на същия, че описаната травма е индиректна – свързана с рязко клякане или рязко изправяне при фиксирано стъпало, като най същественото е да има едновременна торзия /усукване/ в коляното, така че менискуса да се притисне и усуче по оста си между ставните повърхности на тибиалното плато и бедрените кондили. Възприел е също така, експертното заключение, относно посоченото в същото, че „при събарянето на пострадалия върху терена е съществувала възможност да бъде осъществен механизмът на флексия /свиване/ и ротация навътре, водещи до силно притискане и увреда на задния рог на вътрешния мениск на лявото коляно“, като е приел, че по делото няма безспорни данни за събаряне на земята от обв. В., сочейки, че обв. В. първо е ударил свид. Н., след което свид. Н. му е отвърнал и двамата са паднали на земята.

Предвид, изложеното и в обжалваното постановление, представителят на СРП изготвил същото е приел, че по делото има доказателства, че по тялото на пострадалия свид. Н. Н. са установени травматични увреждания, които са довели до реализиране на медико – биологичния признак – трайно затрудняване в движението на левия долен крайник, което покрива признаците на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, но че по делото липсват доказателства относно механизма на причиняване на телесната повреда, т.е че липсват доказателства дали телесната повреда на свид. Н. е получена вследствие на действия на обв. В. и какви точно или вследствие на негови собствени действия по време на размяната на ударите, когато и обв. В. е получил телесни наранявания. Поради това и е прекратил частично наказателното производство по делото водено срещу обв. Г. В. за престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и е спрял същото.

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението на прокурора от СРП за прекратяване на наказателното производство по делото е необосновано и в този смисъл незаконосъобразно. В тази насока и следва да се отбележи, че от показанията на свид. Н. Н. действително се установява, че в жилището в ж.к. „Гоце Делчев “ в гр. София на инкриминираната дата 27.07.2020 г. той и обв. Г. В. са се сборичкали, като обв. В. му е нанесъл удар в лицето с ръка, в резултат на което свид. Н. също му отвърнал с удар и 5 двамата паднали на земята, но свид. Н. сочи, че при падането на земята обв.

В. бил върху него и тогава усетил остра болка в лявото си коляно, както и в левия си лакът, върху който бил паднал. В случая, с оглед на този механизъм на падане който описва свид. Н., а именно че обв. В. е паднал върху него, когато са се озовали на земята, не е изяснено дали падането е било в резултат на сборичкването, както и дали двамата са паднали едновременно на земята и дали това е било в резултат на действия и на двамата или само на единият от тях, доколкото свид. Н. сочи че след размяната на удари двамата паднали на земята, без да сочи в резултат на кое действие или действия е станало това.

Изцясняването на това обстоятелство съдът счита, че е от значение за изясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане на свид.

Н.а, респ наличието на причинно - следствена връзка между действия на обв.

В. и травматичното увреждане на свид. Н., което би могло да бъде установено посредством повторен разпит на свид. Н..

Не на последно място е необходимо да се посочи също така, че изключително правомощие на органите на държавното обвинение е да преценят срещу кое лице и за какво престъпление да бъде повдигнато обвинение.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното постановление на СРП, с което е прекратено частично наказателното производство по делото срещу обвиняеми Г. С. В. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и същевременно, наказателното производство е спряно, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СРП, за изпълнение на указанията дадени в настоящото определение.