Решение № 61 от 30.06.2026, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 382/2025
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Дияна Димова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 , ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1 ,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 10 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Велики Преслав, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200382 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от И. М. И. с ЕГН ********** с адрес с.***, общ.***, обл.***, ул.„***“№*, срещу Наказателно постановление №25-0323-000852/18.11.2025 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВРШумен.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Отрича се извършване на нарушенията, поради липса, както на обективните, така и субективните признаци на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен защитник.
Защитникът поддържа изложеното в жалбата и счита че са допуснати, сочените процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НК, които са съществени, освен това от събраните доказателства не се установяват по безспорен начин обективните и субективните признаци на нарушенията, навежда и доводи за маловажност и липса на обществена опасност, поради което моли НП да бъде отменено изцяло и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбоподателят, поддържа изложеното от защитника и заявява, че не е управлявал автомобила, който бил неизправен и не можел да бъде приведен в движение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в писмена молба по същество от процесуалния си представител-юрисконсулт, счита че атакуваното наказателно постановление е 1 законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вменените нарушения.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят съхранявал лек автомобил „СИТРОЕН КСАРА“ без регистрационен номер с номер на рама VF7N2RHYF36830076 в имот в с.Кочово, ул.“Дружба“№26. На 21.10.2025 г. жалбоподателя заедно с Н. И. и сина си М. М., решили да откарат автомобила до адрес в с.Кочово, ул.Камчия №6. Автомобилът не бил в много добро техническо състояние, поради което двамата го издърпали с помощта на трактор на пътното платно, жалбоподателя влязъл в автомобила и го запалил, като го пуснал да се движи по наклон от ул.Дружба №36 към ул.“Камчия“№6, като другите двама се качили в друг автомобил и следвали автомобила управляван от жалбоподателя.
На същата дата на 21.10.2025 г. в 15.20 часа в с.Кочово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.
„Камчия“ до дом №6, жалбоподателят управлявал лек автомобил „СИТРОЕН КСАРА“ без регистрационен номер с номер на рама VF7N2RHYF36830076, собственост на трето лице. През това време полицейски автомобил Форд Фокус, управляван от св.Ч. изпреварил автомобила, в който пътували Н. И. и М. М. и последвал автомобила управляван от жалбоподателя до дома му.
Автомобилът управляван от жалбоподателя спрял пред дом №6 на ул.Камчия. При предприемане на маневра движение назад за паркиране, не се е съобразил с положението на лек автомобил Форд Фокус с рег.№СА2472ХТ, намиращ се в дясно от него на платното за движение и го ударил под ъгъл в предната лява част. Посоченият лек автомобил Форд бил служебен полицейски автомобил и се управлявал от св.Д. Ч.- служител в РУ-В.Преслав с него пътувал и св.О. Ю. също служител в РУ-В.Преслав. Преди настъпване на ПТП полицейските служители забелязали жалбоподателя, който управлявал лек автомобил „СИТРОЕН КСАРА“ без регистрационни табели. Последвали го със служебния автомобил, за да извършат проверка. Тъй като полицейският автомобил не бил обозначен като такъв, жалбоподателя не ги забелязал. Пред дома си ул.„Камчия“№6, жалбоподателя спрял автомобила и започнал да го намества пред къщата извън платното за движение. В този момент лек автомобил Форд Фокус с рег.№СА2472ХТ се бил вече приближил до него успоредно и при опита си да извърши маневра назад и да паркира автомобила управляван от жалбоподателя ударил полицейския автомобил. Двата автомобила останали долепени един до друг, до пристигане на полицейския екип от св.Х. Х.-полицейски служил от РУ-Каолиново, Й. Д.полицейски служител в РУ-В.Преслав и С. Б.- полицейски служител от РУ-В.Преслав.
В хода на извършената проверка било установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил със значителна техническа неизправност-задна габаритна светлина и задна стоп светлина били почти паднали, не функционират когато системата е включена, нямал пожарогасител, автомобила не бил оборудван с аптечка, светлоотразителен триъгълник и светлоотразителна жилетка. За които нарушение св.Х. Х. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от ЗДвП и по чл.139, ал.1 ,т.1 от ЗДвП, въз основа на акта било издадено обжалваното НП, за които нарушения на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в общ размер на 357.90 евро или 700.00лв.
2
Описаната фактическа обстановка, съдът счита установена от гласните доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Х. Х., С. Б., Й. Д., Д. Ч., част от показанията на свидетелите М. М., Н. И. и Г. И.а, от приложените към администратвнонаказателната преписка и приетите в хода на съдебното следствие документи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-полицейски служители Х. Х., С. Б., Й. Д., Д. Ч., като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.
Съдът кредитира частта от показанията на свидетелите М. М., Н. И. и Г. И.а, в която обясняват как са предприели изваждането на автомобила „СИТРОЕН КСАРА“ от двора на ул.“Дружба“, как са помогнали на жалбоподателя да го задвижи и че същия е влязъл в него и го е управлявал като водач: св.М. заявява:“Баща ми беше в колата и я управляваше.“ …“Видяхме как баща ми спира, тръгва да излиза и в същия момент тази кола Форд спря близо до него…“, св.Г. И.а:
„Мъжа ми беше с кола Ситроен сив. Обаче след него идваше една синя кола – Форд. Имаше двама вътре но не знаехме, че са полицаи. Те буквално спряха до него, сякаш той ще избяга….“. В останалата им част, в която твърдят че автомобила не е могъл да запали и не бил управляван от жалбоподателя, а същия се движел без да е бил със запален двигателя само въз основа на инерцията на пътя съдът счита за заинтересовани поради близките им отношения с жалбоподателя и след узнаване на наложените наказания, които жалбоподателя иска да избегне. Видно от публични карти в интернет пространство е че ул.“Дружба“ и ул.“Камчия“ в с.Кочово се свързват от ул.“Мир“, съответно не е възможно автомобил без двигател да се придвижи от едната улица до другата, тъй като същите не граничат помежду си, колкото и разстоянието да не е било дълго, освен това противоречи на житейската логика след като автомобила Ситроен е бил изтеглен от трактор от двора на къщата,където се намирал първоначално, в случай че не е бил със запален двигател да бъде „пуснат по инерция“ без да бъде управляван от жалбоподателя, а не е бил изтеглен от същия трактор до мястото на паркиране, още повече че автомобила се е движел по улицата, след него се е движел и друг автомобил с близките на жалбоподателя, като между тях е започнал да се движи и полицейския автомобил Форд. Поради което съдът не дава вяра на твърденията в жалбата и на свидетелите - близки на жалбоподателя, че автомобила не е бил със запален двигател и не се е управлявал от жалбоподателя, поради което не е могъл да причини ПТП.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и не са допуснати съществени 3 нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, като същите притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Поради, което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения направени от жалбоподателя са неоснователни.
Съдът счита за неоснователно въведеното от защитата възражение свързано с неточното, неясно и не отговарящо на обективната истина описание на нарушенията в обстоятелствената част на НП, настъпване на ПТП по вина на жалбоподателя чрез предприемане на маневра. Съдът не приема твърденията в жалбата, че полицейския автомобил не е спазил правилата за движение и поради неправилна преценка на дистанцията между автомобила на жалбоподателя и полицейския автомобил е предизвикал удара, съответно ПТП. Видно от показанията на свидетелите, полицейските служители пътували в автомобила Форд са забелязали жалбоподателя при управление на автомобила Ситроен без регистрационни табели още от тръгването му от ул.“Дружба“ по ул.“Мир“ към ул.“Камчия“ затова са и го последвали, за да извършат проверка.
Дори са изпреварили автомобила на близките на жалбоподателя, който го е следвал. След което са настигнали жалбоподателя до ул.“Камчия“№6, където същия е предприел маневра за паркиране.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на АУАН, които са посетили местопроизшествието след настъпване на ПТП-то и са установили последиците от същото.
Обстоятелствата по делото се установяват и изясняват и от приложения протокол за ПТП и снимков материал, както и снимки приобщени по делото, от които се установяват следи от удар по предните части на МПС.
При преценка на представения по делото снимков материал съдът съобрази обстоятелството, че следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК. Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК , могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от НПК.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3a82441-dd66-4f9c-9b0b-41050ffc1cf3