Решение № 871 от 06.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Варна, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102909 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по искове на Н. ХР. Н., с ЕГН**********, с адрес с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варненска, ул. „**“ №*, с правно основание чл.45 ЗЗД, чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , срещу БЛ. Н. Д., ЕГН:

**********, с адрес гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл.47, вх.2 ет.З, ап.29, и срещу „Планекс“ ЕООД, ЕИК813087785, със седалище гр. Варна, ул. „****“ №*, за солидарно осъждане на ответниците за следните суми (след изменение на размерите в о.с.з.) :

- 60 000лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изрязяващи се в претърпени емоционални страдания, тъга, мъка, загуба на майчина подкрепа и обич;

- ведно със законната лихва върху обезщетението от предявяването на иска на 01.12.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението;

- 28 423.27лв. – законна лихва за забава върху гроната сума - 60 000лв., дължима за периода 04.05.2014г. – 21.10.2021г.; всички от които вреди твърдяни да са последица от настъпило ПТП на 04.05.2014г., на път №902, в посока от с. Кичево към гр.Варна, по вина на отв.

БЛ. Н. Д., който при управлението на товарен автомобил с марка „Ман“ и ДК №****, собствен на „Планекс“ ЕООД и поверен от собственика на водача БЛ.

Н. Д. по възлагане за изпълнение на задължение за превоз на строителни материали, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. П. , с което е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал1, б.Б, във вр. с чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което бил признат за виновен с влязла в 1 сила на 06.08.2021г. присъда по НОХД №349 за 2021г. на ВОС , с която му било наложено и наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

Ищецът твърди, че на 04.05.2014г., на път №902, в посока от с. Кичево към гр.Варна, настъпило ПТП по вина на отв. БЛ. Н. Д., който при управлението на товарен автомобил с марка „Ман“ с ДК №****, собствен на „Планекс“ ЕООД и поверен от собственика на водача БЛ. Н. Д. по възлагане за изпълнение на задължение за превоз на строителни материали, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. П., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал1, б.Б, във вр. с чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК. За това той бил признат за виновен с влязла в законна сила на 06.08.2021г. присъда по НОХД №349/2021г. на ВОС, с която му било наложено и наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

Механизмът на произшествието ищецът описва така:

Към момента на деянието Д. е изпълнявал възложена му работа от вторият ответник „Планекс“ ЕООД. Д. бил професионален шофьор и като такъв, със заповед бил назначен на постоянна работа. В това качество му бил поверен за управление товарен автомобил /бетоновоз/ марка „Ман“ с peг. № ****. На 04.05.2014г. изпълнявал обичайните си задължения по доставяне на бетон до строителни обекти. След приключване на работата, на същата дата около полунощ, Д. се движил по обичайния маршрут – третокласен път 902 в участъка от с. Кичево по посока гр. Варна. Пътната настилка в района била с едрозърнест асфалт, в добро състояние, с добра пътна маркировка. Пътното платно било с две ленти на движение, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната осева линия, без тротоар и банкет за движение на пешеходци.

По това време по същия път Г. И. П. се движила от гр.Варна по посока с.

Кичево. ПТП е станало на около 3-4 км.от с. Кичево, преди завоя за телевизионната кула, като товарният автомобил се е движил в непосредствена близост до осевата линия. Поради изключително намалената видимост, Д. е видял, според него, на 2 - 3 метра пред камиона и вляво, фигурата на жена, движеща се права и с лице към него. Д. е направил опит да завие надясно, но не успял да избегне удара и същият се състоял между предната лява част на бронята на камиона, до фаровете и лявата половина на тялото на Г. П.. От удара, тялото на П. било отхвърлено напред и вляво на около 12 м. пред камиона. Д. слязъл от товарния автомобил, приближил се до пешеходката и след като установил пулс е сигнализирал полиция и спешна помощ с телефон 112. На място пристигнали екипите на МВР и линейка, която транспортирала пострадалата до ЦСМП. По-късно Г. П. е починала.

Ищецът твърди още, че той е единственият син на Г. П., с която били в отлични семейни отношения преди смъртта й. Редовно общували и правели планове за бъдещето. Внезапната смърт на майка му го поставила в ситуация на шок. Ищецът претърпял силни емоционални страдания, тъга, мъка, загуба 2 на майчина подкрепа и обич, която получавал през целия си живот.

По тези причини претендира обезщетение от причинителя на ПТП, както и солидарно от работодателя/възложителя му, както и законна лихва от деня на деликта (разграничена до момент преди и съответно след исковата молба, по воля на ищеца в исковата молба), както и съдебни разноски. В о.с.з. ищецът поддържа твърденията и исканията си; намалява само размера на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Б.Д. депозира два отговора с двама различни процесуални представители, а ответникът „Планекс“ ЕООД - един.

В отговорите обобщено се сочат следните твърдения и възражения.

Ответниците не оспорват влязлата в сила присъда по НОХД №349/2021г. на ВОС и значението й за настоящото дело по правилата на ГПК.

Признават и че ищецът Н.Н. е единствен син на починалата Г. П.. Не оспорват изрично и твърдението за възлагане от „Планекс“ ЕООД на Д. на дейност по доставка на строителни материали, с предоставения му и собствен на дружеството товарен автомобил „Ман“ с ДК №****.

Оспорват твърдението, че ищецът и майка му имали близки отношения преди смъртта й. Така оспорват размера на търпяните неимуществени вреди, както и размера на предявения иск за обезщетение, поради силна завишеност с оглед всички показатели при определяне на размера му.

Правят възражение за изтекла погасителна давност за обезщетението и за лихвите върху него, по следните причини: Давността за предявяване на претенция за обезщетение на вреди от деликт започва да тече от датата на деликта. Само в случаите, когато деецът не е известен, давността започва да тече от откриването му, като случая очевидно не попада в тази хипотеза. Така още на 04.05.2014г. ищецът узнал или е могъл да узнае факта на инцидента, неговите последици, вкл. кой е бил водача на бетоновоза, причинил инцидента и неговия работодател. Тази информация е била обективирана и в протокола за ПТП с пострадали лица, съставен на същата дата и с който ищецът е могъл да се снабди при желание. Този документ е част и от доказателствата по ДП 203/2014г. на 5-то РУ ОД МВР Варна. Ищецът е бил призован за разпит като свидетел по цитираното досъдебно производство и такъв е проведен на 30.05.2014г. в присъствието на неговия повереник - адв.

Р.А. от АК Силистра. На 03. 06. 2015г. материалите по досъдебното производство са били предявени на лично на пострадалия Н. ХР. Н., в присъствие на неговия повереник - адв. Р.А.. Впоследствие Н. активно е упражнявал правата, които му предоставя НПК за защита на своите интереси.

Затова и от датата на деликта, ищецът е имал правна възможност да насочи претенцията си за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди срещу доверителите ми. Крайна дата на която бил информиран за причинителя на увреждането счита за деня на предявяване на материалите по досъдебното производство - 30. 06. 2015г. Така на дата 04. 05. 2019г. или поне най-късно на дата 30.06.2020г., са изтекли повече от пет години и исковете са погасени по давност. В тази насока били и постановките по T P №5/05. 04.

3

2006 год. на ВКС, ОСГК и ОСТК по т.д.№5/2005 год., и по-специално т.2 от TP. Погасяването е не само за главницата, но и за лихвите, защото са акцесорни; отделно и само на тях на собствено основание.

Правят конкретни насрещни взъражения с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от пострадалата с между 50% и 90% според тях, със следните сочени действия: 1/ П., като пешеходец, нарушила чл.108 ЗДвП, като не се движела по платното за движение, при липса на тротоар или банкет, в каря на платното и противоположно на посоката на движение на ППС; 2/ пак като пешеходец П., не се движила по банкета, нито срещуположно на движението най-близо до лявата граница, с което също нарушила чл.108 ЗДвП; 3/ ако се приеме, че тя е пресичала платното за движение, когато е настъпил и инцидента, то същата е сторила това в нарушение на чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДП, пресичала платното за движение не по пешеходна пътека и при силно ограничена видимост, пресичала продължително, и без да се съобрази със скоростта, посоката и отстоянието на идващите автомобили.

Въвеждат възражения и че за товарен автомобил „Ман“ с ДК №****, собствен на ответното дружество и поверен на деликвента по повод служебни задължения за доставка на материали, към датата на ПТП действала полица по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Дженерали застраховане“ АД, с валидност от 31.12.2013г. до 30.12.2014г. И тъй като ПТП е покрито чрез полицата застрахователно събитие, застрахователят дължи обезщетението за всички преки вреди от него. С оглед на това, освен искането за привличането на застрахователя, като трето лице, твърдят че още преди делото на ищеца е било изплатено от застрахователя обезщетение, което следва да редуцира в пълна степен евентуално присъденото от съда такова, ако се докажат другите предпоставки на предявения иск.

По същество молят за отхвърляне на исковете, евентуално за силното им намаляване по размер, както и за съдебни разноски. В о.с.з. те поддържат изцяло отговорите и оспорванията си, включително по изменените размери.

Третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД оспорва исковете поради изтекла погасителна давност, поради недоказаност на предпоставките им и поради прекомерност на сочените размери; прави аналогично възражение за съпричиняване от пострадалата, с възраженията на ответниците. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С приетото без възражения определение по чл.146 ГПК изрично е прието за безспорно между страните, че: н а 04.05.2014г., на път №902, в посока от с. Кичево към гр.Варна, е настъпило ПТП по вина на отв. БЛ. Н. Д., който при управлението на товарен автомобил с марка „Ман“ и ДК №****, собствен на „Планекс“ ЕООД и предоставен от собственика на водача БЛ. Н.

Д. по възлагане за изпълнение на задължение за превоз на строителни 4 материали, е нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – и така по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. П., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал1, б.Б, във вр. с чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК; за това той е бил признат за виновен с влязла в законна сила на 06.08.2021г. присъда по НОХД №349/2021г. на ВОС, с която му е било наложено и наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено с изпитателен срок от три години; и че ищецът Н.Н. е единствен син на починалата Г. П..

С протоколно определение докладът по делото е допълнен с още една група безспорни между страните обстоятелства (л.85 от делото), а именно че: в момента непосредствено преди процесния инцидент майката на ищеца се е движела в близост до разделителната линия между двете пътни ленти на пътното платно, в лентата за движение на товарния автомобил, управляван от Б.Д., срещуположно на автомобила; че към същия момент на мястото на ПТП е имало гъста мъгла, която силно е редуцирала видимостта.