Решение № 2438 от 27.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110116072 по описа за 2023 година

Ищецът Г.А. сочи, че на 25.11.2023г. около 17:25ч., в гр.Варна, на кръстовището между бул.“Константин Фружин“ и бул.“Трети март“, собственият му лек автомобил марка „Мазда 6", с peг.№***, бил блъснат от лек автомобил марка „Хюндай Гетс", с peг.№***, управляван от Г. Н., докато ищеца предприемал маневра за преминаване през кръстовището на зелен сигнал на светофара, като в този момент водача на другото МПС, на червен сигнал на светофара извършил маневра завиване в обратна посока, като не го пропуснал и го блъснал. За настъпилото ПТП участниците попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Хюндай Гетс", с peг.

№***. Лекият автомобил управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ответното ЗАД „Б. В. И. Г.", със срок на действие 07.10.2023г. - 06.10.2024г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 27.11.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Оглед по претенция №52-1 ***/23/27.11.2023г.

В описите като увредени детайли били описани: облицовка предна броня, калник преден ляв, фар ляв, преден капак, капаче стъклу. ляв, подкалник ПВЦ преден ляв и панта преден капак лява. Като обезщетение за претърпените вреди ищеца получил сума в размер на 1 214.66лв., която счита за недостатъчна да покрие реалната стойност на щетите възлизаща на 6 000лв.

Сочи, че увредените части били оригинални и същите следва да се подменят с оригинални.

Счита, че за него е възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск, като сумата, която застрахователят следва да му заплати за възстановяване на автомобила възлиза на 6 000лв., след приспадане на 1 заплатената до момента сума в размер 1 214.66лв., сумата която следва да му изплати ответникът е в размер на 4 785.34 лв.

Моли съда, да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 50лв., представляваща частичен иск от общо 4 785.34лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка предна броня, калник преден ляв, фар ляв, преден капак, капаче стъклу. ляв, подкалник ПВЦ преден ляв и панта преден капак лява на собственият ми лек автомобил марка „Мазда 6", с peг.№***, причинени в резултат на реализирано на 25.11.2023г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Хюндай Гетс", с peг.№***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ищцовата страна в хода на производството по реда на чл.214 от ГПК е увеличила размера на претенцията си на 5 328.66лв., като е посочила, че претендира сумата изцяло.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи, че оспорва предявеният иск изцяло - както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите сключен по отношение на МПС „Хюндай", с рег.№***. Не оспорва обстоятелството, че застрахователното дружество е уведомено за събитието, настъпило съгласно заявлението за изплащане на обезщетение на 25.11.2023г. при което е увредено МПС „Мазда" рег.№*** В тази връзка в дружеството е регистрирана щета

№

471023232308096

(реф.№

52-0400000453/23/27.11.2023г.). Твърдението на ищеца, че е направил „проучване", което установило, че сумата необходима за възстановяване на увреденото МПС е в размер на 6000лв., не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, поради което считам, че претендираната сума е произволно определена и не кореспондира с действителността.

Оспорва стойността на причинените по отношение на МПС „Мазда" рег.№*** вреди, като счита, че претендираният размер на застрахователно обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, а изплатеното от нас обезщетение по процесната щета в размер на 1214.66лв. е определено правилно и достатъчно по размер. Оспорва исковата претенция и тази за заплащане на законна лихва, като счита че поради неоснователността на главния иск следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен такъв.

Моли да се отхвърли претенцията и да се присъдят разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.432 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищеца е собственик на л.а. марка „Мазда 6", с peг.№***, както и че той е бил блъснат от лек автомобил марка „Хюндай 2

Гетс", с peг.№*** застрахован при ответника по застраховка ГО, като то е настъпило в срока на действие на застраховката. Посочените обстоятелства се доказват и от представените по делото копие от талон за собственост на МПС част I на ищеца, двустранен констативен протокол и протокол от оглед по претенция, както и от признанието на ответника, че е изплатил сумата от 1 214.66лв. обезщетение за погасяване на щетата.

Спорът между страните е само относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като за целта е назначена и приета САвтЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че реалната стойност на щетите по увредения лек автомобил възлиза на 6 543.32лв., от които следва да се приспаднат вече заплатените 1 214.66лв. и остават дължими 5 328.66лв., които съответстват на претендираната от ищеца след изменението на иска.

Посочените суми са при съобразяване, че автомобилът е бил с оригинални части и замяната на същите с алтернативни е неподходяща поради влошаване на общото състояние на автомобила и на отделните му параметри като безопасност при ПТП.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени на оригинални части към датата на увреждането и това е сумата от 5 328.66лв., необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 от КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II ТО и други/.

3

В тази връзка съдът намира, че определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди е неприложимо.

Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006г. , методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 КЗ , което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и извод, че методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.

Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответника се осъди да заплати на ищеца и сторените от него разноски в размер на 3 433.15лв.

Ето защо, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** да заплати на Г. К. А. ЕГН********** от гр.Варна, 4

*** към вече изплатените 1 214.66лв. сумата от още 5 328.66лв. застрахователно обезщетение по щета на

МПС

№52-0400000453/23/27.11.2023г. настъпила на 25.11.2023г. по време на действието на застраховка Гражданска отговорност между ответника и трето лице причинило застрахователното събитие с л.а. лек автомобил марка „Хюндай Гетс", с peг.№*** и изразяваща се в увредени по собствения на ищеца лек автомобил марка „Мазда 6", с peг.№*** елементи както следва: облицовка предна броня, калник преден ляв, фар ляв, преден капак, капаче стъклу. ляв, подкалник ПВЦ преден ляв и панта преден капак лява, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на сезиране на съда-12.12.2023г. до окончателното и изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и 3 433.15лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.