Определение № 47911 от 18.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47911 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110131647 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

С исковата молба е предявен за разглеждане от ищеца отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на взискателя /първия ответник „Кредит Инвест Консулт“ ООД/ върху собствения на ищеца самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с площ от 45,60 кв.м., с предназначение за офис.

Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да се приемат.

Следва да се уважи доказателственото искане на ответника за изискване по реда на чл.

186 ГПК на заверен препис от искова молба, по която е образувано в.гр.д. № 59/2023г. по описа на САС , 7-и състав, което е свързано с оспорването му относно самостоятелния характер на процесния обект на правото на собственост, в т.ч. ако по делото има постановени влезли в сила съдебни актове по съществото на спора.

Не следва да се уважава искането на ответника за конституиране по делото на всички длъжници - физически лица, по изп. дело № 20208250400431 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ, а именно: С. Г. М., Албена Кирилова М. и Иван Георгиев Мянев, както и на взискателя – НАП, доколкото не се касае за предявен иск по чл. 440 ГПК, както твърди ответника, при който посочените лица биха били задължителни необходими другари, а до иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл.439, ал.1 от ГПК за несъществуване на ипотечно право, по което страни са собственикът на недвижим имот, върху който е учредена (вписана) ипотека (ищецът), ипотекарния длъжник/длъжника по обезпеченото вземане („Лион Трейдинг“ ООД) и носителят на ипотечното право (ипотекарният кредитор, респ. неговия правоприемник) в лицето на ответникът „Кредит Иввест Консулт“ ООД).

Предявеният иск е допустим и редовен, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на предявения иск по чл.439, ал.1 от ГПК за 13.03.2026 г. от 09,30 ч., за която дата да се призоват страните, а на ищеца да се връчат и преписи от постъпилите от ответниците ОИМ, ведно с приложенията им.

ПРИЛАГА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба и Допълнението към отговор на ИМ от 20.03.2024 г. от „Кредит Инвест Консулт“ ООД, писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото за сведение всички постъпили след образуване на делото пред СРС /след изпращането му по подсъдност от РС – Пловдив/ молби, ведно с техните приложения, от страна на ищеца „Инвест 2020“ АД /молба – становище вх. № 32/25.03.2024 г. по описа на ПлРС; Становище вх. № 41161/15.04.2024 г.; Становище вх.

№ 188780/10.06.2024 г.; Молба-допълнение вх. № 259925/13.08.2024 г. за конституиране на втори ответник, вписана в СлВп. – Пловдив; Отговор, допълнение към молба за обезпечение вх. № 11.12.2024 г.;Становище вх. № 278345/19.08.2025 г.; Молба – Становище вх. № 298365/11.09.2025 г.; Молба-Становище вх. № 371773/12.11.2025 г./ както и от страна на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД /молба вх. № 186919/07.06.2024 г.; Молба вх. № 10.12.2024 г.; Молба вх. № 208846/13.06.2025 г. с новооткрити доказателства; Молба вх. № 256068/25.07.2025 г. с новооткрити доказателства/ . По приемането на приложените към тях документи, като писмени доказателства, съдът ще се произнесе в о.с.з., след изслушване становищата на страните, изясняване на спора от фактическа страна и преценка на тяхната относимост, допустимост и необходимост за изясняване на релевантни за иска, факти и обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от САС, 7 с-в, заверен препис от искова молба, по която е образувано в.гр.д. № 59/2023г. по описа на САС, находяща се в том I, от л.

3 до л. 11 от делото, както и препис от постановения/-ите крайни съдебни актове по делото, ако има такива.

По всички останали заявени доказателствени искания, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, съгл. чл.146 от ГПК, както следва:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК 203920447, срещу ответниците „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК 206073701 и „ЛИОН ТРЕЙДИНГ“ ООД, с ЕИК 825247646, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с предназначение за офис, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„Владая“ № 4, който имот е собственост на ищеца, не са учредени договорни ипотеки с договори за ипотека, сключени с нотариален акт № 114 и 115 по нотариално дело № 846/2007 г. и нотариално дело 847/2007 г. на нотариус Теодора Кашилска, с рег. № 227 от Регистъра на НК, които са вписани в Служба по вписванията в гр. Пловдив, съответно като акт № 119 и 120, том 18, дела № 21611/2007 г. и № 21612/2007 г.

Ищецът „ИНВЕСТ 2020“ АД твърди, че с договори за учредяване на ипотека, за които са съставени нотариален акт № 114, том 5, рег. № 8677, дело № 846/2007г. и нотариален акт № 115, том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007г. на нотариус Теодора Кашилска, рег. № 227 на РНК са учредени ипотеки върху собствените на „Лион Трейдинг“ ООД недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, *** за обезпечаване на задълженията на дружеството като кредитополучател по договори за кредит № 314-1071 от 25.09.2007г. и с № 314-1072 от 25.09.2007г., сключени с „МКБ Юнионбанк“ АД като кредитор. Твърди, че обезпечението е било наложено върху поземлен имот № 60, находящ се на горепосочения 2 адрес, сега имот с идентификатор *** и изрично изброените в нотариалните актове, постройки изградени в същия. Твърди, че в периода между 2011-2013г., въз основа на Разрешение за строеж № 3 от 27.01.2011г. на гл. архитект на Район „Източен“ при община Пловдив, в имота е извършено строителство на нови обекти, един от които е процесния недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***., с площ от 45,60 кв.м., който имот се намира в сграда № 8, разположена в поземления имот с идентификатор 256784.525.60. с предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащите части 8,354 % от общите части и при съответните съседни самостоятелни обекти в същата сграда: на същия етаж: няма; под обекта: ***. и ***; над обекта: няма.

И щ е ц ъ т „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК 203920447, е бил конституиран по изпълнителното дело като трето лице, придобило имот с правна тежест, в частност поземлен имот с идентификатор *** и изградените в него сгради, като самостоятелни обекти, една от които е и процесната сграда с идентификатор № ***., като върху собствените му недвижим имоти е била наложена възбрана по искане на взискателя и настоящ ответник „Кредит Инвест Консулт“ ООД. Твърди, че самото изпълнително производство е образувано въз основа на издадени в полза на правоприемника на взискателя, изпълнителни листа от 15.02.2013 г. и 18.02.2013 г. по заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документи по чл. 417, т. 3 от ГПК (процесните два договора за ипотека). В случая ищецът оспорва да има постигнато съгласие между собственика на имота за разпростиране на действието на учредените ипотеки спрямо бъдещите приращения. Оспорва и правото на строеж да е било ипотекирано. Твърди, че на 14.09.2010г. кредитополучателят и собственик на ипотекираните недвижими имоти „Лион Трейдинг“ ООД ги е апортирал в патримониума на „Лион инвест груп“ АД, който пък от своя страна ги е апортирал, ведно с новопостроените през периода от 2011 -2013г. сгради, в имуществото на ищеца „Инвест 2020“ АД, който се явява техен собственик към момента на предявяване на иска. Ищецът поддържа, че тъй като правото на строеж в процесния имот не е ипотекирано, нито е постигнато изрично съгласие между страните действието на ипотеката да се разпростира върху бъдещи постройки в ипотекирания поземлен имот, с процесните договори за ипотека да не е учредено ипотечно право върху новопостроения самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 4 , поради което моли да се признае за установено несъществуването на ипотечно право върху този имот.

Ответникът „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва правната квалификация на иска, като счита, че като страни по делото следва да се конституират и всички взискатели и ипотекарни длъжници по изп. дело № 20208250400431 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ. Ответникът счита искът за недопустим, тъй като е предявен за не самостоятелна постройка, която няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост, и за която нямало никакви строителни книжа или учредено право на строеж/разрешение за строеж. Твърди, че между страните са водени и други дела, в които твърденията на ищеца са били, че посочената постройка представлява подобрение, като дори с невлязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5614/2017г. по описа на СГС е присъдено в полза на трето за спора лице заплащането на сума за това подобрение.

Ответникът счита, че ипотечното право се разпростира и върху изграденото след учредяване на договорната ипотека, като се позовава на цитирана в отговора на исковата молба съдебна практика. Моли за отхвърляне на предявения иск.

По повдигнатия повторно от ответника въпрос за подсъдността на делото:

С допълнителна молба вх.0 188935/30.05.2025 г., ответникът е поискал от настоящия състав на съда да „повдигне препирня за подсъдност“ като счита, че имало основания за 3 промяна в разбирането за подсъдността на иска и приложението на разп. на чл.109 от ГПК, т.е. компетентен да е съда по местонахождението на имота. Съдът намира такава молба за недопустима, а по същество и за неоснователна. Делото е изпратено на СРС от първоначално сезирания РС – Пловдив по възражение за неподсъдност на спора по чл.105 от ГПК, заявено именно от страна на ответника. Не е налице хипотеза на чл.122 от ГПК, тъй като в случая няма спор за подсъдността на делото между съдилищата. СРС е приел за разглеждане изпратеното му по подсъдност от РС – Пловдив дело, не е повдигал препирня, и не намира основания за промяна в становището си по отношение на подсъдността на спора.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи още, че съобразно практиката на практиката на ВКС /т.напр. Опред. №203/13.04.2016 г., по ч.т.д. № 3633/2015 г. на ВКС, II T.О. и др./, която настоящият състав споделя, подсъдността по местонахождението на недвижим имот по чл.

109 ГПК, за която съдът следи и служебно, касае само изрично изброените в тази разпоредба искове и не може да се тълкува разширително, тъй като има изключителен характер. Това от своя страна налага извода, че за да е налице визираното в чл.109 ГПК изключение от общия принцип на чл.105 ГПК относно подсъдността, би следвало да е изрично посочено в закона, че за исковете за установяване нищожност /унищожаване, погасяване/ на ипотека също се прилага правилото за местната подсъдност по местонахождението на имота – в този смисъл Определение № 203 от 13.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3633/2015 г., II т. о., ТК. Същото важи и за исковете за установяване несъществуването на ипотечно право, какъвто е искът, по който е образувано настоящото дело, и който освен това няма за предмет вещно право, доколкото в разпоредбата на чл. 109 ГПК са изброени изцяло хипотези, които се отнасят до защита, респ. придобиване, изгубване на вещни права върху недвижими имоти. Щом не е изрично посочен в текста на разпоредбата на чл. 109 ГПК и няма за предмет вещни права върху недвижим имот, настоящият иск не попада в обхвата на тази разпоредба. В заключение, молбата на ответника следва да се остави без разглеждане като недопустима, а по същество същата се явява и неоснователна.