Решение № 87 от 02.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Монтана, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20241630200225 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба „В.К." АД, е ЕИК ххх, със седалище гр. София и адрес на управление: район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Д.Н." № 28, чрез адв.

А. Н. – МАК, срещу Наказателно постановление № К-004092 от 24.01.2024г., издадено от на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит

/ЗПК/, на жалбоподателя е наложено админситративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за извършено нарушение на чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Жалбоподателят - „В.К.“ АД, обжалва така издаденото НП с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище, с което поддържа така подадената жалба.

Твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени в цялост.

Административнонаказващият орган

1

- редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Петрова. Представя писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано по безспорен и категорчичен начин.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2023 г., св. Р. И. и св. В. Ц. – служители – инспектори в КЗП – РД – Монтана, във връзка с изпълнение на план програмата на КЗП по спазване изискванията на ЗПК, извършили проверка в офис на „В.К.

Монтана", находящ се в гр. Монтана, ул. „Ч." № 7, по време на която изискали от служител на офиса, 2 броя договори за потребителски кредити, сключени с потребители в офиса на кредитора в гр. Монтана. За проверката св. Р. И. в присъствието на св. В. Ц., съставила Констативен протокол № 27 43005 /16.05.2023г., в присъствието на представител на проверяваното дружество.

На 22.05.2023 г., на електронната поща на КЗП РД Монтана, проверяваното дружество – жалбоподател, предоставил със заличени лични данни на кредитополучателите, договор за паричен заем Standard 14 № 5920649 от 18.04.2023 г.

Служителите при КЗП РД -Монтана – св. Р. И. и св. В. Ц., констатирали, че на 18.04.2023 г. кредиторът „В.К." АД, в стопанисван от него офис „В.К. Монтана" в гр. Монтана, ул. „Ч." № 7, при сключване на Договор за паричен заем Standard 14 № 5920649 от 18.04.2023 г. с потребител, е изискал съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора, заплащане на такса под формата на определена в договора „допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем", в размер на 106,47 лв. Служители констатирали, че така уреденото в чл. 1, ал. 3 от Договора действие е свързано с усвояване и управление на кредита.

При тези констатации, св. Р. И. - старши инспектор при КЗП РД Монтана, съставила в присъствието и на св. В. Ц. и Ж. М. (с неустановена по делото самоличност) – инспектори при КЗП РД – Монтана, акт за установяване на административно нарушение № 004092/ 11.08.2023г. за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

АУАН е съставен и връчен в съшия ден на упълномощен представител на 2 дружеството – жалбоподател.

На 18.08.2023г., в законоустановения срок, жалбоподателят подал писмени възражения срещу така съставения АУАН, които били отхвърлени и въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление № К004092 от 24.01.2024 г. от Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана, към ГД „Контрол на пазара" при КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на „В.К.“ АД, ЕИК ххх, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 3000 лв./ три хиляди лева/, за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на св. Р. П. И. – актосъставител и св. В. Б. Ц., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: квитанция за доставка на пратка, заповед №771/13.10.2022г., заповед №167ЧР/05.11.2018г., писмо изх. № М03-219/25.01.2024г., известие за доставяне от 26.01.2024г., АУАН № 004292/11.08.2023г., протокол за проверка на документи

№

К0129802/11.08.2023г., писмо изх. № М-03-260/25.07.2023г., известие за доставяне, документи по КП – 2743005, договор за паричен заем № 5920649/18.04.2023г., договор за паричен заем № 5921614/20.04.2023г., констативен протокол № К-2743005/16.05.2023г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите по делото –св. Р.

И. –актосъставител и св. В. Ц., относно възприетите от тях факти, които изцяло кореспондират и се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира в цялост и останалите приложени по делото доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, 3 независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 314, ал.1 от НПК. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват всички описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за всяко от тях и съответно каква е правилната правна квалификация на нарушението, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН .

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5920649 от 18.04.2023 г. е посочено, че " За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 106,47лв.“

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор потребителят е бил задължен 4 да заплаща разходи за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита, в размер на 106.47 лв.

Наказващият орган счита, че посочените разходи за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем, в размер на 106.47 лв., представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за допълнителна услуга.

Понятието "управление на кредита" не е нормативно дефинирано.

Съдържанието на понятието комисионна е такса или възнаграждение, сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга.

Съгласно § 1. От ДР ЗПК, в понятието "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по пециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. "

В случая се касае до такса, посочена в договора като дължима за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем. В материалите по делото се установява, че тя се изисква само от потребители, които са сключили договора за кредит и същата се дължи към момента на подписване на договора.

В случая, посочената такса в договора е уредена в чл. 1, ал. 3 от Договора, като съгласно чл. чл. 1, ал. 4 от Договора,:..страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски.“ Видно от уговореното, таксата за експресно разглеждане на документите се дължи и се заплаща именно при усвояване на кредита, разсрочено на равни части, които са включени в размер на всяка една от погасителните вноски. Налага се извод, че доколкото посочената такса се 5 изисква и се плаща едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане, и се включва в сключения между страните договор, то същата по своя характер е свързана с усвояването и управлението на кредита, като съдът не споделя становището, че таксата представлява допълнителна услуга. Действително законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. Посочената такса за експресно разглеждане на документите, обслужва интереса на кредитора и като такава не представлява допълнителна услуга предоставена на потребителя и в този смисъл заплащането й от кредитополучателя е незоконосъобразно.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството - жалбоподател, в качеството си на кредитор, е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и изисквайки посочената такса е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща, че за нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл.

26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.