Решение № 1242 от 25.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Плевен, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430105626 по описа за 2023 година

Направено е искане за допълване на Решение № 1004 на Плевенския районен съд по гр.д.№ 5626/2023Г., в частта за разноските и присъждане юрисконсултско възнаграждение от 360лв.

Съдът, след като се запозна с молбата, намира за установено следното:

Искането на *** за разноски е недопустимо В самото решение ПлРС не се е произнесъл по иска против ***. Надлежно искане за допълване от страна на този втори ответник - *** не е постъпило нито в едномесечния срок, нито след това. Непроизнасянето по иска, насочен против ***, би било основание за допълване решението по реда на чл.250 ГПК. Оттук, на първо място следва, че не може и да се искат разноски, след като няма произнасяне по иска против ***. Искът първоначално е бил насочен против ***, а после, още преди връчване на ИМ, във вр. с уточения на представителя на ищеца, е заявен и иск против ответник ***. Дори и да няма произнасяне спрямо втория ответник, то този втори ответник има изрично лимитативно определен едномесечен срок да иска допълване по чл.250 ГПК. След като не е направено такова искане в срока, то решението е влязло в сила и делото вече не е висящо в тази му част. Респективно, няма и как да се искат разноски за страната против която няма произнасяне с решението. Именно, за да е налице допустимост на молбата по чл.248 ГПК, то предпоставката за това е произнасяне по съединения иск- в случая против ***. Нормата на чл.250 е императивна, че искане за допълване се заявява в определен срок Затова и искането за допълване с разноски по чл.248 ГПК е недопустимо, а освен това се явява и неоснователно. Неотклонна и трайна е съдебната практика на ВКС, че допълване може да се иска именно в едномесечния срок, когато няма произнасяне по съединени искове. В тази насока следва да се съобразят редица актове на ВКС. Извън хипотезата на заявен иск по чл. 71 ЗЗДискр., то когато се отхвърля иск против юридическо лице е възможно присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, но тогава се преценява и обстоятелството дали е налице прекомерност. В тази насока е налице достатъчно съдебна практика, която визира, че при отхвърляне на искове против юридически лица, то съразмерното възнаграждение е от 100лв. С оглед това, алтернативно, заявяваме, че така заявеното размерно искане на *** е прекомерно. И това защото, нормативната база за определяне на възнаграждения за юридически лица, които са били представлявани от юрисконсулт, е приетата от Министерството на правосъдието 1

Наредба за заплащане на правната помощ, а не издадения от Висшия адвокатски съвет подзаконов нормативен акт.

Впрочем текстът на чл. 25. от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, към който препраща чл.37 от ЗПП е: "(1) За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв."

Съдът намира, че по гореизложените съображения следва да ОСТАВИ без РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО за ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 1004 на Плевенски районен съд, постановено на 17.07.2024г. по гр.д.№ 5626/2023г., в частта за поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение от 360лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО за ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 1004 на Плевенски районен съд, постановено на 17.07.2024г. по гр.д.№ 5626/2023г., в частта за поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение от 360лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

2