Решение № 1023 от 22.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Плевен, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430101789 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. №9040/29.03.2024 г. на М. Г. М., чрез адв. М., срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, за 1 )прогласяване на нищожност ДПК № 3-990-6003-201938, сключен с първия ответник; 2) в условията на евентуалност- прогласяване на нищожност на клаузата на чл.1, ал. 2 от посочения договор; 3) прогласяване на нищожност на договора за възлагане на поръчителство от 28..09.2019 г., сключен с втория ответник, 4) осъждане на първия ответник да върне сумата от 6,00 лв. недължимо заплатена сума без правно основание по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане;

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила договор за заем № 3-990-6003201938/28.09.2019 г. с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, по силата на който и е отпуснат паричен заем от 200 лв., но обща дължимата сума е в размер на 206,00 лв., дължима на една кредитна вноска. Съгласно чл. 1, ал .2 от договора ищцата твърди, че трябвало да сключи втори договор - за възлагане на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с цел обезпечаване на кредита. Възнаграждението за поръчителя възлизало в размер на 35,00 лв.

Ищцата твърди, че е заплатила на кредитора „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ АД сумата от 206 лв. Счита обаче, че договорът за заем и договора за предоставяне на гаранция са нищожни и не е следвало да заплаща всички суми.

Ищцата формулира довод, че договора за заем е недействителен, тъй като в него е посочен приложимия лихвен процент, но не и условията за прилагането му. Липсвало яснота дали посоченият лихвен процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Нито в договора, нито в погасителния план било отбелязано какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да се провери дали лихвения процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Според ищца това съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. На следващо, се сочи, че в договора е посочен само общия размер на ГПР по договора за кредит, без да има ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, а това според него представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не ставало ясно кои компоненти формират ГПР и изобщо липсвало информация за 1 това кои разходи формират ГПР по договора. Поради това потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Ищцата формулира и довод, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК с уговорката за заплащане на разходи по договора за поръчителство. Уговорката за предоставяне на обезпечение счита за задължителен елемент на договора за заем и дължимото възнаграждение следвало да е част общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за кредит и представлявало известен на кредитора разход. Включването на този разход към ГПР би надвишил позволения от закона максимум според ищцата, поради което посочения по договора ГПР не е действителния, а това представляващо заблуждаваща търговска практика.

В условията на евентуалност ищецът счита ,че клаузата на чл. 1, ал.2 от посочения ДПК е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като тази клауза е задължително условие за сключване на договора за кредит, води до нееквивалентност на насрещните престации, защото дължимото възнаграждение е 20% от главницата. Клаузата не била индивидуално уговорена, а е част от стандартна бланка, отнапред изготвена без потребителят да има възможност да влияе върху нейното съдържание.

Формулира се довод за недействителност на договора за поръчителство поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност между възнаграждението от 35,00 лв. и отпуснатия кредит в размер на 200,00 лв. Ищцата твърди, че не е получила насрещна престация, а е била принудена да сключи договора за поръчителство с предварително избран от кредитора поръчител. Възнаграждението по своята същност представлявало разход по договора за кредит, който следвало да бъде включен в ГПР, но това не било сторено. Този договор противоречал и на чл.143, ал. 1 и ал.

2, т. 19 от ЗПП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните и е изцяло в ущърб на потребителя.

Иска от съда да уважи предявените искове.

В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва твърдението, че е сключен договор за кредит на 28.09.2019 г., по който ищцата е усвоила главница от 200,00 лв., при лихвен процент 36% и ГПР 42,58%, като кредитът е следвало да бъде върнат на една вноска в размер на 206,00 лв. Кредитът е предсрочно погасен на 10.10.2019 г. Ответникът счита, че нормите на ЗПК са специални спрямо тези на ЗЗД, поради това намирали приложение нормите на специалния закон за недействителност, а не тези за нарушение на добрите нрави по ЗЗД. Законодателят не поставял задължение кредиторът да предостави методика или начин на изчисляване на ГПР.

В договора ясно бил посочен размера на ГПР и взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Ответникът сочи, че общите разходите по кредита следва да са известни на кредитора, но твърди, че не разполага с информация такъв разход да е бил договарян от страна на клиента, както и да е заплащан от него. Изискването за обезпечение на договора било съобразено с Директива 2008/48 и ЗПК и не е налице пряко противоречие със съображение 26 от директивата относно задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността. Клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит била разписана съобразно посочената директива и чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК. Предоставената на ищеца услуга е „бърз кредит“, който от гл. т. на занижените изисквания към кредитна история и платежоспособност на клиента, е високо рискова услуга, поради което единствената възможност за кредитора е да се удовлетвори от обезпечението.

Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД иска да бъде поставено решение при признание на иск 2 съгласно чл. 237 от ГПК, но на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не заплаща разноски, тъй като признава иска и не е станал повод за завеждане на делото. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, а подава писмени становища, с които е формулирал подробни доводи по същество и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не се явява, но с писмени становища от 19.06.2024 г. и 12.07.2024 г., първо признава предявените искове, а след това ги оспорва. Въвежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3-990-6003-201938/28.09.2019 г. и договор за възлагане за възлагане на поръчителство от 28.09.2019 г. с втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД. Основните параметри на договора за кредит са както следва: отпуснат заем в размер на 200,00 лв., при кредитен лимит от 1000,00 лв., лихвен процент – 36% и 50% ГПР при допускането, че кредитът се предоставя за срок от една година от датата на усвояването му, равно погасяване на месечните вноски и погасяването започва един месец след датата на усвояване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ДПК кредитополучателят в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата по кредита, да осигури обезпечение по кредита чрез две физически лица, наети на безсрочен трудов договор при минимално брутно месечно възнаграждение от 1500 лв., ; одобрено от кредитополучателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция съгласно списъка с одобрени от кредитодателя банки.

Видно от съдържанието на сключения договор за възлагане на поръчителство от 28.09.2019 г., е че потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение за поръчителство в размер, определен от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността при съответните условия посочени в погасителния план, неразделна част от договора за поръчителство. Възнаграждението освен това представлявало сбор от вноските по погасителния план.

От погасителния план към кредит № 3-990-6003-201938, се установява, че падежа на вноската от 206,00 лв., от които 200 лв. главница и 6,00 лв. лихва, е на 28.10.2019 г.

Погасителният план с включено възнаграждение за обезпечение, предоставен от поръчителя, предвижда и 35,00 лв. възнаграждение за поръчителство или общо 241,00 лв. обща сума дължима по кредита.

От заключението на допусната и неоспорена ССЕ се установява, че Годишният процент на разходите по договора е 43,24% при включена главница от 200 лв., и 6,00 лв. лихва. Когато към тези разходи се добави и сумата от 35,00 лв. възнаграждение за поръчителство, то ГПР е 866,52%.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключение на ССЕ, на което съдът дава пълна вяра, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, а заключението е обективно и пълно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 21, вр. чл. 19, ал.5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Безспорно е сключен договор за паричен заем между ищцата и първия ответник, който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 3 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания или тяхната тежест в поредността на чл. 26 от ЗЗД.

Неоснователен е доводът, че не е посочен лихвеният процент, доколкото е видно, че същият е 36%. На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.