Решение № 260953 от 11.08.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260953 / 11.8.2021г. 11.08.2021г. Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд 6 състав

На 27 07 2021г.

В открито заседание в следния състав:

Председател: Д МАТЕЕВА

Секретар: Л Добрева

Като разгледа докладваното гр.д. № 02553 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от

“МОГО България” ООД, с

ЕИК:********* адрес на управление:гр.София, бул.Г М Димитров 16 А и адрес за призоваване бул. Цариградско шосе 40 ет.8 срещу

К.Е.К. ЕГН **********

*** и адрес за призоваване

**** с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр. чл.342 ал.2 ТЗ , чл.92 ал.1 ЗЗД и 86 ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата 1079.72лв., представляваща неизплатена главница по Договор за финансов лизинг от 30.10.2018г., със задължително придобиване собствеността върху л.авт.БМВ 318 рег.№ ****От които :

Сумата 132.73 лв.неплатена главница по лизингови вноски

Сумата

299.14лв. неплатена лихва по лизингови вноски

Сумата 0.76лв. неустойка за забавени плащания

Сумата

563.52лв. неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя Сумата

83.57лв. разходи за заплатени застрахователни премии Законната лихва от датата на заявлението по чгд № 6730/2019г.- 01 .11.2019г. до окончателното изплащане на сумата ,

Както и разноските по УИ и запов.производство

Ответникът е с назначен особен представител – адв.И.В.- ПАК

В законоустановения срок особеният представител е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същите се основават, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

Твърди, че не оспоримо е обстоятелството, че лицето е подписало процесния договор, оспорва сумите по принцип.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта :

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.Возено е предходно заповедно производство по чл.410 ГПК по което е постъпило възражение по чл.415 ГПК в срока, следователно установителният иск, заведен в срока, е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за финансов лизинг от 30.10.2018г., със задължително придобиване собствеността върху л.авт.БМВ 318 рег.№ ****От приложените доказателства е видно, че :

В договора са договорени – срок от 36месеца изтичащ на 28.10.2021г. погасителен план, фиксиран лихвен процент 41.16 % и размер на погасителни вноски 187.84лв.

Лизингополучателят не е извършил нито едно плащане по договорения погасителен план.

На

06.12.2018г. лизингодателят е изпратил на обявения ел.адрес на лизингополучателя ел.писмо с което го уведомяват за лихви и неустойки Към

03.01.2019. г са просрочени две вноски по погасителен план № 1 и № 2.

Договорът е развален поради допуснато неизпълнение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че: ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по Договор за финансов лизинг от 30.10.2018г., със задължително придобиване собствеността върху л.авт.БМВ 318 рег.№ ****, съгласно който ответникът е получил в заем дължимата се главница.

Ответникът не е представил доказателства, от които да е видно, че е извършил плащания по всички дължими мес. вноски от процесния договор.

Задължението да докаже тези обстоятелства е указано на ответника

Съгласно Договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една непогасена вноска, считано от датата на забава до издължаването.

На основание чл.345 ТЗ вр. чл.8.1 от ОУ към Лизинговия договор-

Периодът, през който е ползван лизинговият актив – за него лизингополучателят дължи плащане на договорените мес.вноски – главница, лихви, дължи и неустойка на основание чл.15.1 ОУ, а на основание чл.8.6 вр. чл.8.7.5 от ОУ дължи и възстановяване направените разходи за заплащане на застрахователни премии по вноска № 1 по полица БГ / 22 / 119000533154 на Лев Инс Ад Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи претендираните суми, поради което и исковете следва да бъдат уважени като основателни.

Установи се, че НЯМА настъпила погасителна давност по отношение вземането.

Заявлението по чл.410 ГПК е подадено 01.11.2019г. в ПРС, и след изтичане последната падежна дата по договора, когато задължението става ликвидно и изискуемо.

В този смисъл е и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В.В..

Установяват се следните размери на задълженията:

Обща сума

865.18лв. или както следва -

Сумата

113.48лв. неплатена главница по лизингови вноски за която сума съдът уважава тази претенция / за разликата до пълния предявен размер 132.73 лв. следва да отхвърли като неоснователен и недоказан /

Сумата

291.69лв. неплатена лихва по лизингови вноски / като за разликата до пълния предявен размер 299.14 лв. следва да отхвърли като неоснователен и недоказан / Сумата 0.76лв. неустойка за забавени плащания

Сумата

375.68лв. неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, за която сума съдът уважава тази претенция / за разликата до пълния предявен размер 563.52 лв. следва да отхвърли като неоснователен и недоказан / Сумата

83.57лв. разходи за заплатени застрахователни премии Следователно, ответникът дължи посочените суми, поради което и следва да се уважи изцяло предявеният установителен иск.

По разноските:

Съгласно