Решение № 103 от 09.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500106 по описа за 2024 година С решение № 663 от 08.12.2023г. по гр.д. № 845/ 2022г. по описа на ОС-В.Търново е осъден С. С. Ч. от гр.В.Търново да заплати на „Лев инс“ АД-гр.София по иска с правно основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ вр.чл.45 от ЗЗД сумата 38201 лв.-главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № 0000-1000-63-18-7109 за претърпени неимуществени и имуществени вреди на пострадалата пътничка М. А. Д. от ПТП, настъпило на 23.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-07.12.2022г. до окончателното изплащане, както и 5834,18 лв.-разноски по делото.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение на ВТОС е постъпила въззивна жалба от адв.И. В. М.-Г., особен представител на С. С. Ч. от гр.В.Търново. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи.

Счита, че първоинстационният съд неправилно не е обсъдил възражението на ответника относно липсата на елемент от фактическия състав на нормата на чл.274 ал.2 КЗ /отм./, а именно-наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ищеца и собственика на лекия автомобил „Дачия 1

Логан“ с рег.№ ВТ 53****, като се сочи, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил.

Счита, че първоинстационният съд неправилно не е обсъдил възражението на ответника относно правоспособността за управление на МПС на ответника.

Сочи се, че същият е придобил категория „В“ с протокол от 08.03.2012г., и предвид на това е правоспособен водач, и макар СУМПС да му е издадено на 19.11.2015г., този факт не повлиява на неговата правоспособност, тъй като тя се придобива с полагане на последния изпит за съответната категория, а не се поражда от притежаването на СУМПС, като е само предпоставка за издаването му. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като не е отчел обстоятелството, че Ч. не е застраховано лице, поради което спрямо него не може да се упражни право на регрес, не е отчел и наличието на солидарна отговорност между ответника и собственика на автомобила-„БЕК-1“ ЕООД. Счита за неправилна и квалификацията на предявения иск, като се сочи, че с оглед разпоредбата на пар.22 от ПЗР на КЗ приложимата норма е тази на чл.500 ал.2 изр.първо от КЗ, а не на чл.274 ал.2 от КЗ /отм./. Моли възивният съд да отмени решението на ВТОС и да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София чрез процесуалния представител юрисконсулт Г..Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТОС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по 2 делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника относно липсата на елемент от фактическия състав на нормата на чл.274 ал.2 КЗ /отм./, а именно-наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ищеца и собственика на лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ВТ 53****, като се сочи, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил, е неоснователно. Видно от приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, издадена на 23.11.2017г. от Гаранционен фонд, е, че за лек автомобил с рег.№ ВТ 53**** има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 24.02.2015г. до 24.02.2016г. Това обстоятелство се установява и от приложеното като доказателство по делото писмо № 24-01-579 от 30.11.2017г. от Гаранционен фонд до М. Й.

/пострадалата при ПТП/, с което същата е уведомена, че Гаранционен фонд й отказва плащането на застрахователно обезщетение, тъй като за увреждащия автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ВТ 53**** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев инс“ АД по полица със срок на действие от 24.02.2015г. до 24.02.2016г. Предвид на това, към датата на настъпване на ПТП-23.09.2015г., е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска 3 отговорност” между собственика на лекия автомобил „Дачия Логан” с регистрационен № ВТ 53****, собственост на „БЕК-1” ЕООД, управлявано от водач а С. Ч. от гр.В.Търново, с валидна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , по полица , валидна от 24.0 2.2015 г. до 24.02.2016 г. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Предвид на това, застраховката по цитираната застрахователна полица покрива отговорността на управлявалия МПС за причинените от него вреди.

Сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва застрахователното дружество по отношение отговорността на собственика, респ.-водача, на лекия автомобил „Дачия Логан” и ангажира отговорността на застрахователя , като в случая същата е реализирана-заплатил е на пострадалата М. Й. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Оплакването, че първоинстационният съд неправилно не е обсъдил възражението на ответника относно правоспособността за управление на МПС на ответника, като се сочи, че същият е придобил категория „В“ с протокол от 08.03.2012г., и предвид на това е правоспособен водач, и макар СУМПС да му е издадено на 19.11.2015г., този факт не повлиява на неговата правоспособност, тъй като тя се придобива с полагане на последния изпит за съответната категория, а не се поражда от притежаването на СУМПС, като е само предпоставка за издаването му, е неоснователно. Видно от приложената влязла в сила присъда № 63 от 29.09.2016г. по НОХД № 1302/ 2016г. по описа на ВТРС е, че С. С. Ч. е признат за виновен в това, че на 23.09.2015г. на път гр.В.Търново-с.Арбанаси, при км 38, при управление на л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ ВТ 53****, собственост на „БЕК-1“ ЕООД-гр.В.Търново, без да има необходимата правоспособност , нарушил правилата за движение, в резултат на което предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента л.а. „Форд Галакси“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-на П. Д. и на М. Й., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.3 и пр.5, б.“а“ пр.2 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК. Наказателният съд е приел за доказано обвинението за извършване на това престъпление, 4 квалифициращ елемент от фактическия състав на което е именно управление на автомобила без необходимата правоспособност. На осн.чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид на това, настоящата инстанция не следва да обсъжда възражението относно правоспособността на Ч., тъй като по този въпрос се е произнесъл наказателният съд. Липсата на правоспособност на водача Ч. е квалифициращ елемент от фактическия състав на деянието по чл.343 ал.3 предл.5 от НК, за извършването на което същият е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като не е отчел обстоятелството, че Ч. не е застраховано лице, поради което спрямо него не може да се упражни право на регрес, не е отчел и наличието на солидарна отговорност между ответника и собственика на автомобила-„БЕК-1“ ЕООД, е неоснователно. Както бе посочено по-горе, сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва застрахователното дружество по отношение к а к т о отговорността на собственика, така и на водача на лекия автомобил „Дачия Логан” и ангажира отговорността на застрахователя. Това е така предвид разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ /отм./, съгласно която з астраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, в случая-водачът С. Ч..

Становището, че е неправилна квалификацията на предявения иск, като се сочи, че с оглед разпоредбата на пар.22 от ПЗР на КЗ приложимата норма е тази на чл.500 ал.2 изр.първо от КЗ, а не на чл.274 ал.2 от КЗ /отм./, е несъстоятелно. Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага Част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Част четвърта от КЗ /отм./ е посветена на застрахователния договор, вкл. и правото на регресен иск на застрахователя срещу застрахования-чл.227, с която норма се урежда обема на отговорността на застрахования по регресния иск, а нормата на чл.274 от КЗ /отм./ /от Част пета на отменения КЗ/ урежда случаите, в които застрахователят има право 5 на регрес срещу застрахования. Предвид изложеното, приложимата норма е тази от отменения КЗ, тъй като застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на сега действащия.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният регресен иск е основателен и доказан. С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото на осн.чл.78 ал.8 от ГПК следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника по жалба ЗК „Лев инс“ АД разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р ешение № 663 от 08.12.2023г. по гр.д. № 845/ 2022г. по описа на Окръжен съд-ВеликоТърново.

ОСЪЖДА С. С. Ч. от гр.В.Търново, *********, ЕГН **********, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, ЕИК 121130788, разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.