Определение № 2230 от 11.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2230 гр. София, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501869 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 2 изр.1, във вр. с, ал. 1 т. 2 от ГПК вр.чл.286 ал.3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Б. А. А. срещу разпореждане № 5059/27.02.2024г. постановено по гр. д. № 1234/2022г. по описа на СГС, ІІа състав, с което е върната обратно касационна жалба с вх. 118332/15.12.2023г., срещу решение № 5323 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 1234/2022г. по описа на СГС, ІІа въззивен състав, като подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, в частта срещу която е подадена касационната жалба..

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 20.03.2024г.

Частната жалба е депозирана на 28.03.2024г. и следователно същата е в рамките на предвидения преклузивен срок.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, тъй като с искова молба от 16.10.2019г. е предявил иск с правно основание чл.30 ал.3 ЗС срещу ответницата за заплащане на направени за съсобствения им имот разноски. Цената на иска, върху която е платена и д.т. за производството е определена общо на 10 896,79 лева. В последствие, след указание на първоинстанционния съд в първото по делото открито съдебно заседание, е задължен да направи конкретизация на претендираните суми по пера. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал исковете като такива за подобрения, а всъщност това са необходими разноски за запазване на вещта. Твърди, че претендираните разходи за подобрения и необходими разноски на процесния имот следва да се обособят в два отделни обективно съединени иска - за подобрения и за необходими разноски, като искът за подобрения е предявен с исковата молба за сумите от 4750 лева (термопомпа), 1000 лева (Надница за 6 дена за зидане и поставяне на капаци на 7 броя части 1 от оградата плюс транспортни разходи по превоз на материали от склад на „Топливо“ и склад на „Т.“; Измазване, шпакловане и „пердашене“ на 7 броя части от оградата; Смяна и лепене на отходна тръба и къртене) и 2500 лева (половината от платеното възнаграждение за управление на проекта, платени на В. М.). С оглед на това, счита, че неправилно въззивният съд е приел, че цената на иска за подобрения е под 5000 лева и е върнал касационната жалба.

С оглед на това, изразходваните суми от последните три пера на извършените от майстор К.

СМР, както и сумата, платена В. М. следва да се квалифицират като подобрения и съответно са част от иска за заплащане на подобренията заедно с монтираната в обекта термопомпа.

Неправилната квалификация, дадена и от въззивния и от първоинстанционния съд не може да се отразява на касационното обжалване на процесното решение.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Предмет на производството са обективно съединени осъдителни искове за направени полезни и необходими разноски в съсобствен имот.

Образувано е по въззивна жалба от К. Х. А. срещу Решение № 20157411 от 14.07.2021г., постановено по гр.д. №59453 по описа за 2019г. на СРС, 48 състав, в частта с която е осъдена жалбоподателката по иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и иск по чл.61 ал.2 ЗЗД да заплати на Б. А. А. сумата от 3444.95 лв.. представляваща половината от направени необходими разноски за СМР за ремонт в съсобствен на страните недвижим имот - УПИ с площ от 954 кв.м., находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № * и изградената в него сграда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата от 4750 лева„ представляваща половината от стойността на оборудване „термопомпа“, монтирана в имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното й изплащане.

В частта за отхвърляне на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС до размер от 6146,79 лв. решението не е обжалвано от страните респ. е влязло в сила.

С въззивното решение е отменено частично Решение № 20157411 от 14.07.2021г., постановено по гр.д. №59453 по описа за 2019г. на СРС, 48 състав, В осъдителната ЧАСТ за сумата от 998,70 лева (представляваща разликата между сумата от 2446,25 лева -до който размер е основателен искът и уважения размер от 3444,95 лева) предявен от Б. А. А., срещу К. Х. А., иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на припадащата се 1/2 част от стойността на направени от А. необходими разноски за поддържане и запазване (смяна керемиди и тяхното подмазване, почистване на улуци и подмяната на такива, казанче покриване с керемиди на навеса, поставяне на улуци и водосточни тръби, поправка на част от отходната канализация, боядисване на сградата, поставяне на капаци на оградата, доизграждането - частично, и капаци, измазване ограда и боядисване, измазване на входна врата, доизграждане на оградата) на съсобствен недвижим имот - УПИ с площ от 954 кв.м., находящ се в гр. София, 2 район „Витоша“, ул. „***“ № * и изградената в него сграда със застроена площ от 143,65 кв.м. и разгърната застроена площ от 525,50 кв.м. КАТО ВМЕСТО ТОВА е отхвърлен предявения иск за посочената сума от 998,70 лева като неоснователен.

Със същото решение е отменено Решение № 20157411 от 14.07.2021г., постановено по гр.д.

№ 59453 по описа за 2019г. на СРС, 48 състав, в осъдителната ЧАСТ за сумата от 4750 лева, предявен от Б. А. А., срещу К. Х. А., иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на припадащата се 1/2 част от стойността на направени от А. подобрения в посочения по-горе имот, изразяващи се в закупуване и монтаж на термопомпена инсталация „Geotok 20AW“ (модул мощност, модул трифазно ел. захранване, вътрешно и външно тяло, микропроцесорно управление и безжичен стаен термостат) КАТО ВМЕСТО ТОВА искът за сумата от 4750 лева е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Б. А. в частта му, с която се отменя решението на СРС и е отхвърлен предявеният от Б. А. срещу К. А. иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4750 лева -половината от стойността на подобрение в съсобствен имот (закупуване и монтаж на „термопомпа“).

СГС е съобразил факта, че по делото са били предявени и претенции за заплащане на необходими разноски за запазване и поддържане на имота-СМР, като по отношение на този иск по чл. 30, ал. 3 ЗС решението на въззивния съд не е обжалвано респ. е влязло в сила.

Претенциите за заплащане на подобрения и за заплащане на необходими разноски са самостоятелни такива и за достъп до касационно производство е меродавна цената на всяка от тях поотделно Определение № 74 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 882/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 92 от 2.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1989/2022 г., I г. о., ГК.) Затова и СГС, като е взел предвид, че цената на предявения иск е под 5000 лева т.е. не надхвърля като стойност границата, над която съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е допустимо касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, е преценил че не подлежи на касационно обжалване, поради което и на основание чл.286, ал.1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба е върната обратно.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в хипотезата на подадена касационна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване именно въззивният съд (какъвто се явява ОС в производството по обжалване на съдебно решение на РС) се явява компетентен да прецени нейната допустимост. Неправилно частния жалбоподател се опитва да стесни приложното поле на чл. 286, ал. 1 ГПК, което намира приложение и в конкретния случай и именно въззивният съд (еднолично) е компетентен да постанови обжалваното разпореждане (т.10 от TP № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл е трайната практика на ВКС, който изрично приема, че именно чл. 286, ал. 1 ГПК се прилага когато частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на последващ инстанционен контрол. Обжалваното разпореждане, освен, че е постановено от компетентен съд е и правилно по същество, тъй като касационната жалба е недопустима.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански 3 дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Критерият, с оглед на който законодателят е определил допустимостта на касационното обжалване е единствено цената на иска, която по искове за парични вземания е търсената сума - арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая предмет на касационната жалба е частта от въззивното решение, с което са отхвърлени исковете за сума от 998,70 лв. необходими разноски, както и за сумата от 4750 лева, направени подобрения, предявени от Б. А. А. срещу К. Х. А., за заплащане на припадащата се 1/2 част разходи съответни на притежаваните в съсобствеността идеални части от имота т.е. под 5 000 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за граждански дела. Затова касационната жалба срещу въззивното решение правилно е върната обратно.

С оглед горното разпореждането е правилно по същество, и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Определението на апелативния съд не подлежи също на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5059/27.02.2024г. постановено по гр. д. № 1234/2022г. по описа на СГС, ІІа състав, с което е върната обратно касационна жалба с вх.

118332/15.12.2023г., срещу решение № 5323 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 1234/2022г. по описа на СГС, ІІа въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4