Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 11.12.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 349/2024
Вид
Решение № 276
Подписан
11.12.2024
В сила
11.12.2024
Състав
Полина Пенкова, Велемира Денчева Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Габрово, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ВИП ТРАНС 99” ЕООД против Решение № 190/30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 244/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя искове с основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при изготвяне на доклада по делото и не е обсъдил представените като доказателства фактура № 0000000801/02.08.2021г. с получател СБА НС ПП – София и банково платежно нареждане с наредител СБА НС ПП – София и получател „Вип Транс 99” ЕООД. Излагат се и твърдения за нередовно призоваване на жалбоподателя за проведеното по делото съдебно заседание, поради което не е бил процесуално представляван.

1

Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове в едно със законните последици.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата К.

П. К., с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение №733 от 13.12.2022 г. по ч.гр.д.

№1329 по описа на РС Севлиево за 2022 г .

Съдът е бил сезиран с искова молба, в която се твърди, че на 04.07.2021 г. ответникът К. П. К. е ползвал транспортни услуги на ищеца за извозване на собствения му лек автомобил марка *** е рег.№ *** от гр.Русе до гр.Габрово.

Сочи се, че като член на Съюза на българските автомобилисти с клубна Карта №***, ответникът ползвал безплатен превоз до 30 км, а за остатъка от маршрута Русе - Габрово е трябвало да заплати сума в размер на 241,80 лева.

Издадена била фактура с №0000000773/08.07.2021г. Тъй като ответникът не изпълнявал задължението да заплати сумата по фактурата, ищецът депозирал в Районен съд - гр.Севлиево заявление за издаване на заповед на изпълнение по чл.410 от ГПК. Поради това, че длъжникът възразил срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват предявените искове. Поддържа се, че автомобилът описан в исковата молба не е ползван от ответника, а последният няма никакви отношения с ищеца. Сочи, че приложените към исковата молба документи не са подписвани от ответника.

С изготвения по делото доклад първоинстанционният съд е поставил в тежест на ищеца да докаже, че ответникът му е възложил извършването на 2 транспортни услуги за извозване на собствения му автомобил, без да съобрази твърденията в исковата молба, че репатрирането е извършено във връзка с членството на ответника в СБА. С оглед на това при насрочване на делото въззивният съд е дал указания на ищеца в тази насока, като са допуснати и събрани поисканите доказателства.

От представеното във въззивното производство писмо на Съюза на българските автомобилисти изх. № 148/31.10.2024г., се установява, че ищцовото дружество „Вип Транс 99” ЕООД е подизпълнител на СБА за извършване на услуги потна помощ и репатриране, като за тази цел има сключен договор от 15.10.2020г. Съгласно базата данни на СБА има издадена членска карта на името на К. К. за автомобил *** с рег. № ***, валидна от 05.08.2020г. до 05.08.2021г., удължена със срок за валидност 15.12.2021г. – 15.12.2022г. Лицето е ползвало услуга репатриране, заявена от него със Заявка № 322790/04.07.2021г. в 01.14.58 часа. Заявеният транспорт е от Русе до Габрово, използвани са полагащите му се по членска карта 30 пътни километра репатриране и е уведомен, че останалите пълни километри следва да бъдат доплатени на подизпълнителя „Вип Транс 99” ЕООД.

От страна на ищеца „Вип Транс 99” ЕООД пред първоинстанционният съд е представен транспортен лист № 1072511/04.07.2021г. за клиент В. В. и обслужен автомобил *** с рег. № ***, по членска карта на СБА №***, за транспортиране на автомобила от КАТ – Русе до Габрово В приобщеното към първоинстанционното производство ч. гр. д. № 1329/2022г. по описа на Севлиевски РС, към заявлението по чл. 410 от ГПК е приложена Фактура № 0000000773/08.07.2021г. с издател „Вип Транс 99” ЕООД и получател К. П. К. за извършена транспортна услуга на 04.07.2021г. както следва : по маршрут Русе – Габрово – 30 км. на стойност 0.00 лева и 130 км. на обща стойност 241.80 лева, с падеж на задължението за плащане на 15.07.2021г.

При така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира от правна страна за доказано по несъмнен и безспорен начин, че ответникът К. П. К. на 04.07.2021г. в 01.14.58 часа със Заявка № 322790 от същата дата, като член не СБА, притежаващ валидна сребърна карта е заявил транспорт на собствения си л.а. *** с рег. № *** от гр. Русе до гр. Габрово.

Транспортът е осъществен при условията на чл.5 и чл. 7 от Условията за 3 предоставяне на услуги на членовете на СБА по Сребърна карта, Сребърна карта плюс и Златна карта, съгласно които за ползващия услугата притежател на Сребърна карта пристигането на пътна помощ и транспортът до 30 км. в избраната посока е безплатен, а надвишаването им се заплаща с намаление по ценоразпис публикуван на интернет страницата на СБА. От представения транспортен лист № 1072511/04.07.2021г. издаден от „Вип Транс 99” ЕООД – подизпълнител на СБА се установява, че услугата е използвана, като ответникът дължи заплащането на осъществения транспорт след безплатните 30 км., а именно за 130 км. по маршрута Русе – Габрово. Съгласно чл. 10 от цитираните по – горе Общи условия на СБА, за 130-те километра, с които маршрутът надвишава безплатните 30 км., СБА не дължи възстановяване на цената на услугата, извършена от трето лице, с оглед на което Фактура № 0000000773/08.07.2021г. е издадена от „Вип Транс 99” ЕООД.

При така приетото от фактическа и правна страна, въззивният съд намира, че жалбата на „Вип Транс 99” ЕООД срещу постановеното първоинстанционно решение е основателна. Решението е постановено при неправилно определяне на относимите към спора фактически твърдения на страните и неправилно дадени указания за подлежащите на доказване факти.

С оглед на изложеното първоинстанционното решение, с което предявените при условията на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове са отхвърлени следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Вип Транс 99” ЕООД спрямо ответника К. П. К. за сумата от 241, 80 лв. /двеста четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/ – главница дължима сума по фактура № 0000000773/08.07.2021 г. за извозване на собствения на ответника лек автомобил от гр. Русе до гр. Габрово, както и сумата в размер на 34,61 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура от 15.01.2021 г. /падеж на фактурата/ до 13.12.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №733 от 13.12.2022 г. по ч.гр.д. №1329 по описа на РС Севлиево за 2022 г.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която „Вип Транс 99” ЕООД е осъден да заплати на К. П. К. сумата от 1350 лева /хиляда тридесет и 4 петдесет лева/ - разноски по делото.

С оглед изхода на делото К. П. К. следва да бъде осъден да заплати на „Вип Транс 99” ЕООД направените в заповедното производство разноски в размер на 325.00 лева, както и разноски в първоинстанционното производство в размер на 326.30 лева .

От страна на „Вип Транс 99” ЕООД разноски за въззивното производство не са претендирани и поради това не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 190/30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 244/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което са отхвърлени изцяло предявените от „Вип Транс 99” ЕООД, ЕИК 204676373 искове с основание чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против К. П. К., ЕГН **********, с. ***, общ. Севлиево, ул. „***“ № 1, като вместо това ПОСТАНОВИ :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ВИП ТРАНС 99” ЕООД, ЕИК 204676373 със седалище и адрес на управление: град Русе, ул.

„**“ № 2 искове с основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против К. П. К., ЕГН **********, с.

***, общ. Севлиево, ул. „***“ № 1, че К. П. К. , ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ВИП ТРАНС 99” ЕООД, ЕИК 204676373 сумата 241, 80 лв. /двеста четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/ – главница по фактура № 0000000773/08.07.2021 г. за извозване на собствения му лек автомобил от гр.

Русе до гр. Габрово, както и сумата 34,61 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура от 15.01.2021 г. /падеж на фактурата/ до 13.12.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 733 от 13.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1329/2022 г. по описа на РС Севлиево.

ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с. ***, общ. Севлиево, ул. „***“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИП ТРАНС 99” ЕООД, ЕИК 204676373 със седалище и адрес на управление: град Русе, ул. „**“ № 2, на основание чл. 78, 5 ал. 1 ГПК, направените в заповедното производство разноски в размер на 325.00 лева / триста двадесет и пет лева/, както и разноски в първоинстанционното производство в размер на 326.30 лева / триста двадесет и шест лева и тридесет стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6