Решение № 178 от 22.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 168 от 16.08.2024 г. по гр. д. № 542/2022 г. по описа на РС – Сливница, поправено с решение № 220 от 18.11.2024 г. по същото дело, е допусната делба между съделителите А. В. Б., М. Б. К., Б. Б. П., В. Б. П., А. С. Г., Й. Б. В., Р. П. М., Е. Б. М., А. Б. Л., Ю. И. Н., Д. Т. Х. и В. М. К. на недвижим имот, находящ се в с. Хераково, община Божурище, местност „Герена“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, зА.гащо поземления имот, 01.07.2022 г., с площ от 8038 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план 025091, при съседи: имоти с кад. № № ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***. С решението е отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката В. М. К.. Квотите на съделителите са определени от съда, както следва: 40896/217026 ид. ч. за А. В. Б.; 36171/217026 ид. ч. за В.

М. К.; 24114/217026 ид. ч. за М. Б. К.; 12057/217026 ид. ч. за Б. Б. П.; 12057/217026 ид. ч. за В. Б. П.; 12057/217026 ид. ч. за А. С. Г.; 12057/217026 ид. ч. за Й. Б. В.; 8038/217026 ид. ч. за Р. П. М.; 8038/217026 ид. ч. за Е. Б. М.; 8038/217026 ид. ч. за А. Б. Л.; 19389/217026 ид. ч. за Ю. И. Н.; 24114/217026 ид. ч. за Д. Т. Х..

1

След постановяване на решението е починала съделителката М. Б. К., като на нейно място е конституирана наследницата й по закон В. Г. С..

Срещу основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са постъпили въззивни жалби от съделителите В. Б. П. и В. Г. С..

Срещу основното решение е постъпила въззивна жалба от съделителката А. В. Б..

В. Б. П. излага доводи за неправилност на обжалваните решения поради: неправилност на извода първоинстанционния съд за неоснователност на наведеното от този жалбоподател възражение по чл. 76 ЗН досежно извършено преди делбата разпореждане с идеалните части от делбения имот, притежавани от един от съделителите, а именно дарение, извършено от съделителката В. М. К. в полза на съделителката А. В. Б.; неправилно определени от първоинстанционния съд квоти на съделителите; липса на произнА.не от страна на първоинстанцонния съд по наведеното от този жалбоподател възражение за нищожност на извършено преди делбата разпореждане с идеални части от делбения имот, а именно продажба, по силата на която съделителката Ю. И. Н. е продала на съделителката В.

М. К. 175 кв. м. в идеални части от имота. Жалбоподателят излага и съображения, че при уважаване на възражението по чл. 76 ЗН производството по делото следва да бъде прекратено поради обстоятелството, че същото е инициирано от А. В. Б., която не е от кръга на наследниците, а останалите наследници не желаят делба.

В. Г. С. излага доводи за неправилност на обжалваните решения поради неправилност на извода първоинстанционния съд за неоснователност на наведеното възражение по чл. 76 ЗН и поради неправилно определени от първоинстанционния съд квоти на съделителите.

Излага същите съображения като жалбоподателя В. Б. П., че при уважаване на възражението по чл. 76 ЗН производството по делото следва да бъде прекратено поради обстоятелството, че същото е инициирано от А. В. Б., която не е от кръга на наследниците, а останалите наследници не желаят делба.

А. В. Б. излага оплаквания единствено относно неправилно определяне на квотите на съделителите.

Отговори на въззивните жалби не са постъпили.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По делото е установено качеството на съделителите с изключение на А. В.Х. Б. на сънаследници, правото на собственост върху процесния имот, възстановено по реда на ЗСПЗЗ, и факта на извършване на двете разпоредителни сделки преди делбата. Тези факти не са спорни, а са установени и от представените по делото доказателства, обсъдени от първоинстанцонния съд, поради което не следва да се обсъждат и в настоящото решение.

Предмет на обсъждане от въззивния съд е основателността на възражението по чл. 76 2

ЗН и на възражението за нищожност на договора за продажба, както и квотите на съделителите.

Дяловете на сънаследниците съобразно наследствените им връзки са следните преди извършване на двете разпоредителни сделки: В. М. К. - 36/216 ид. ч.; В. М. К. - 36/216 ид. ч.;

М. Б. К. /починала в хода на делото и заместена от наследницата си по закон В. Г. С./ - 18/216 ид. ч.; А. С. Г. - 18/216 ид. ч.; Й. Б. В. - 18/216 ид. ч.; Б. Б. П. - 9/216 ид. ч.; В. Б. П. - 9/216 ид. ч.; Р. П. М. - 8/216 ид. ч.; Е. Б. М. - 8/216 ид. ч.; А. Б. Л. - 8/216 ид. ч.; Ю. И. Н. - 24/216 ид. ч.;

Д. Т. Х. - 24/216 ид. ч.

С договора за продажба Ю. И. Н. е продала на сънаследника В. М. К. 175 кв. м. в идеални части от делбения имот. Имотът е с площ от 8038 кв. м., съответно продадените идеални части от него са 175/8038. С тези идеални части след сключването на договора за продажба се е намалила квотата на съделителката Ю. И. Н., съответно се е увеличила с тези идеални части квотата на съделителката В. М. К..

В. М. К. е дарила на своята племенница А. В. Б. /която не е сънаследник/ всички притежавани от нея идеални части от делбения имот – както тези, придобити по наследство /36/216 ид. ч./, така и тези, придобити по силата на договора за продажба /175/8038 ид. ч./, като сборът на така придобитите идеални части /който е 2272/12057/ съответства на описаните в нотариалния акт за дарение 1515 кв. м. в идеални части от имота /в точност този сбор съответства на 1514.66 в период, което закръглено е 1515/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя В. Б. П. за нищожност на договора за продажба, сключен между Ю. И. Н. и В. М. К.. Договорът за продажба не е нищожен поради липса на предмет, тъй като с него не е прехвърлено право на собственост върху реална част от имота с площ от 175 кв. м., а такова върху идеални части от имота, съответстващи на площта от 175 кв. м., като идеалните части са определими по гореописания начин, поради което е без значение, че не са посочени в нотариалния акт.

Договорът за продажба не е нищожен и поради това, че не е взето съгласието на останалите сънаследници за сключването му. Такова съгласие не е необходимо. Съсобственикът /в случая сънаследник/ не е длъжен да предложи на всички съсобственици /сънаследнци/ да изкупят неговата идеална част, когато я продава на друг съсобственик /сънаследник/, съответно правилата на чл. 33 ЗС не са приложими. Дори и да бяха приложими, сделката не би била нищожна, а само непротивопоставима на останалите сънаследници /т. е. относително недействителна/ в случай, че предявят иск за признаване право на изкупуване, което в случая не е налице.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя В. Б. П. по чл. 76 ЗН.

Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили се с дела си /ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСГК, т. 1/. По делото не се установява и не се твърди В. Б. П. /или някой друг от съделителите освен В. М. К./ да се е разпоредил с наследствения си дял. Независимо, че възражението е наведено само от сънаследника В. Б. П., то ползва и останалите сънаследници /решение № 208 от 22.12.2017 г.

3 на ВКС по гр. д. № 396/2017 г., I ГО, т. 1/, съответно при извод за основателност на възражението извършената разпоредителна сделка би била непротивопставима на всички останали наследници. Макар правилно да е прието от първоинстанционния съд въз основа на цитираната задължителна съдебна практика, че правилото на чл. 76 ЗН не се прилага, когато сънаследникът се е разпоредил с цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, в настоящия случай това правило е приложимо, тъй като не е налице разпореждане от страна на В. М. К. с цялото й наследство, останало от М. К.. Видно от представеното по делото решение на ПК – Божурище от 1999 г., със същото на наследниците на М., С. и С. К.и е възстановено правото на собственост върху 19 имота, сред които е и делбеният имот. Видно от представения нотариален акт за дарение от 2022 г., В. М. К. е дарила на А. В. Б. 17 от тези 19 имота /имотът в м. „Кочияш“ с площ от 6.099 дка, описан в т. 3 от решението на ПК – Божурище, както и имотът в м. „Равнище“ с площ от 5.091 дка, описан в т. 16 от решението на ПК – Божурище, не са предмет на договора за дарение/, същевременно на А. В. Б. са дарени още 4 имота – два в м. „Ливаге“, един в м. „Вучово ливаге“ и един в м. „Кантон реката“/, за възстановяване на правото на собственост върху които не са представени доказателства по делото /но в нотариалния акт, съставен за договора за дарение, са описани две решения на ПК като представени за изповядване на сделката/. Дори тези четири имота да не са част от наследството, останало от М. К. /за което е налице хипотетична възможност/, като обратното от своя страна би наложило извод, че е възможно с непредставеното по делото решение на ПК да са възстановени и други имоти, за които по делото няма данни, то от нотариалния за дарението, съпоставен с решението на ПК, се установява, че с имотите, от които В. М. К. е дарила на А. В. Б. своите идеални части, не се изчерпва наследството, останало от М. К.. Т. е. от страна на В. М. К. е налице разпореждане с целия й наследствен дял, но само от част от наследствените имоти, при което правилото на чл. 76 ЗН намира приложение. С оглед изложеното съдът не следва да коментира доводите на жалбоподателя В. Б. П. във връзка с безвъзмездния характер на сделката.

Съобразно изложеното извършената от В. М. К. в полза на А. В. Б. разпоредителна сделка с делбения имот следва да бъде обявена за относително недействителна – по отношение на наследниците на М., С. и С. К.и, съответно следва да се допусне делба само между сънаследниците, като искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на А. В.

Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че макар А. В. Б. да е инициирала производството по делото, в делбеното производство поради неговия характер и цел съделителите имат качеството едновременно на ищец и на ответник. Това е така, тъй като с право на делба се ползва всеки участник в съсобствеността, съответно всеки съделител е ищец по упражненото по съдебен ред свое право на делба и ответник по упражненото по съдебен ред право на делба на всеки от останалите съделители. Видно от депозирания от съделителката В. М. К. /надлежно конституирана по делото в съответствие с цитираната от първоинстанционния съд задължителна съдебна практика след депозиране на отговора на исковата молба на съделителя В. Б. П., в който е наведено възражението по чл. 76 ЗН/ 4 отговор на исковата молба, в същия тя е изложила, че не оспорва предявения от А. В. Б. иск за делба, като няма претенции за дял от имота, но същият следва да бъде поделен между съсобствениците при съответните квоти. В този смисъл тази съделителка е упражнила правото си на делба, съответно има качеството на ищец по това свое съдебно упражнено право, а останалите съделители, вкл. А. В. Б., са ответници по него. По тези съображения не са налице основания за прекратяване на производството по делото на поддържаното от жалбоподателите В. Б. П. и В. Г. С. основание.

Относно погрешно посочената в решението площ на имота от 8308 кв. м. /наведено като оплакване във въззивната жалба на В. Г. С./ следва да се отбележи, че очевидно е допусната техническа грешка от първоинстанционния съд, доколкото такава е допусната на едно място и в исковата молба.