Решение № 277 от 02.03.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Административно дело 173/2025
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 02.03.2026
- Състав
- Павлина Георгиева-Железова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146,т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
РЕШЕНИЕ
№ 277
Силистра, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700173 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на СДРУЖЕНИЕ „ТРАНСМАРИСКА“ със седалище и адрес на управление гр.Тутракан, [улица], ЕИК:*********,чрез адв. Р. С. – Адвокатска колегия гр. Русе срещу Решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 от 10.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С решението е постановен отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 49 302,20 лева по Договор № BG06 RDNP001-19.697-002-С01/05.12.2023 г. по подадено искане от жалбоподателя.
Решението се обжалва като незаконосъобразно поради неспазване на изискванията за форма-липса на мотиви, съществени нарушения на процесуалните правила,противоречие с материалния закон и несъответно с целта на закона. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. С., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ в съдебно заседание от 06.11.2025 г. се представлява от юрисконсулт Г. Б., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е законосъобразно,издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване.
Решението е публикувано в ИСУН на 11.03.2025 г. , от който момент започва да тече и 14-дневният срок за оспорване, изтичащ на 25.03.2025 г. Жалбата е подадена на 24.03.2025 г.Спазено е изискването на чл. 13 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи кореспонденцията между съответния управляващ орган и бенефициента да се осъществява чрез кореспонденция само чрез ИСУН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 05.12.2023 г.е подписан административен договор № BG06RDNP001- 19.697-002-С01 по мярка 7.5”Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура” от ПРСР 2014-2020 между Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) от една страна в качеството на финансиращ орган,наричан „Фондът“ ,от друга страна-Местна инициативна група „Тутракан-Сливо поле“ и от трета страна -СДРУЖЕНИЕ с нестопанска цел„ТРАНСМАРИСКА“-гр.Тутракан(л.13 и сл. ).
Жалбата е подадена от СНЦ „Трансмариска.
На 01.03.2024 г. жалбоподателя е сключил договор № 2 с „Р." ЕООД (изпълнител) с предмет "изработване,внедряване и популяризиране на онлайн туристически информационен център-Източна Дунавска Елия“ . Общата максимална цена е договорена в размер на 38 400 лв.
Видно от приемо-предавателен протокол от 23.11.2024 г. (л.96) изпълнителят е предал на възложителя документация, групирана в четири групи,както следва:
А-документация, свързана с историята, с природатата, с локациите за хранене, за настаняване и за събития с културно-исторически характер, целящи да популяризират туризма;
Б-копирайтинг на текстовете за секциите и превод от български на английски език за чуждоезиковата платформа;
В-онлайнплатформа „Туристически информационен център“;
Г-документация, свързана с популяризиране на платформата;
На 19.10.2023 г. сдружение „Трансмариска“ е сключило договор за услуга с Д. Р. за изработване на 27 исторически справки за населени места на територията на общините Тутракан и община Сливо поле (л.146).
С приемо-предавателен протокол от 30.05.2024 г. е удостоверено предаване на резултата по електронен път.
На 18.04.2023 г. сдружение „Трансмариска“ е сключило договор за консултантска услуга с Д. В. за консултанстско обслужване (л.164).
С отчет от 27.01.2025 г. е удостоверено предаване на резултата от договора.
В съдебно заседание от 06.11.2025 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че признава, че договореното по административния договор е извършено и налично.
Основният спорен въпрос по делото е дали е законосъобразен изводът на ответника, че туристическата услуга – поддържане на онлайнплатформа за информираност , не се предоставя в локация, която да е публична общинска собственост.
В административната преписка се съдържа „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез подхода ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ” с условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Процедура чрез подбор на проектни предложения с няколко крайни срока за кандидатстване спрямо МИГ Тутракан-Сливо поле” , СНЦ „Трансмариска“- жалбоподател по настоящото дело по мярка 7.5.”Подкрепа за публично ползване за инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструюура”, процедура № BG06RDN001-19.697”;
В условията за кандидатстване ( л.241 и сл.), в чл.13 (л.248 гръб) като допустими за финансиране дейности е описано изграждането на туристически информационни центрове, а именно:„Съгласно СВОМР на МИГ, дейностите трябва да отговарят на следните условия: да се изпълняват в съответствие с общинския план за развитие, със Стратегията за местно развитие и програмата за развитие на туризма на територията на съответната община да нямат отрицателно въздействие върху околната среда по смисъла на ЗООС; да отговарят на изискванията на заповедите за определянето на местата по Натура 2000 и плановете за тяхното управление, а когато няма издадени заповеди за определяне на местата по Натура 2000 дейността да е съгласувана с МОСВ, ЗЗТ, ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане; дейностите да се изпълняват съгласно с препоръките от извършените оценки, както и условията и мерките в съответния административен акт на РИОСВ Русе съгласно ЗООС, ЗЗТ и ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане (когато е приложимо); ако дейностите се извършват на терени, които подлежат на рекултивация съгласно чл. 11, ал. 1 от 3033 да се представи проект за рекултивация на нарушени терени или залесяване на териториите с подходящи растителни видове, когато националното законодателство изисква да се приложат тези мерки; • да са придружени с анализ на икономическите и социалните ползи в който е доказано, че инвестицията ще доведат до социално- икономическо развитие на селският район: да съдържат аргументация за устойчивостта на инвестицията; Не са допустими за подпомагане по подмярката дейности свързани с опазването, популяризирането и развитието на културното наследство на обекти от национално и световно значение
Не се подпомагат дейности за изграждане, реконструкция, ремонт и закупуване на съоръжения за туристически атракции и на съоръжения за туристическа инфраструктура в рамките на територията на строителните граници на град Тутракан.
МИГ Тутракан - Сливо поле е допустим получател на финансова помощ при спазване изискванията, посочени в т. „Кандидати за финансова помощ по СМР и условия на които трябва да отговарят от т.5.0 „Общи условия отнасящи се към повече от една мярка". Съгласно СВОМР на МИГ, по отношение на дейности, възлагани на външен изпълнител и/или доставчик, получателят на финансовата помощ ако е възложител по ЗОП, спазва предвидената в този закон процедура за избор на изпълнител, а в случай, че не е възложител по ЗОП - правилата, предвидени в глава четири от ЗУСЕСФ и подзаконовата нормативна уредба.” Към преписката са приложени и оценителен доклад от 04.07.2023 г., обобщена оценка за административно съответствие и допустимост и две оценки за съответствие и допустимост (л.205 и сл.).От същите е видно, че подаденото предложение е преценено като допустимо за подпомагане по всички критерии – участник,естество на извършената дейност и съобразеност с нормативни изисквания.
От цитираната по-горе документация, действително, така,както поддържа жалбоподателят, не е въведено условия – туристическата онлайн услуга да се предоставя в сграда или обект , представляващ публична общинска собственост.
След извършената проверка, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил обжалваното Решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 от 10.03.2025 г. за отказ за изплащане на финансова помощ в размер на 49 302,20 лева по Договор № BG06 RDNP001-19.697-002-С01/05.12.2023 г. по подадено искане от жалбоподателя.
В мотивната част на решението отказът е обоснован с доводите, които директорът на дирекция ДПМРСР е изложил в своята докладна записка и се свързват с извод, че онлайн услугата е следвало, но не е предоставена в обект, представляващ публична общинска собственост.
Решението е публикувано в Интегрираната система за управление и наблюдение (ИСУН) на 11.03.2025 г.
Недоволен от постановеното решение, бенефициентът обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на правилата относно формата на решението; противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Между страните липсва спор относно компетентността на административния орган, издал обжалваното решение. Съгласно чл. 20 от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Нормата на чл. 20а от ЗПЗП възлага на изпълнителния директор на ДФЗ да бъде и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като (според чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП) той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Като доказателство за компетентността на административния орган е представено извлечение от Протокол № 228/07.05.2025 г. от заседание на УС на ДФЗ, като от решение по т. 4. 3. се установява, че И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ.
Едно от основните възражения в жалбата е нарушение на неговата форма. Сочи се, че съдържанието на решението само привидно отговаря на изискването за наличие на фактически и правни основания, а всъщност те са не съдържат обосновка защо се приема,че предметът на финансиране следва да е ситуиран в обект-публична общинска собственост.Твърди се, че от документите в административната преписка не може да се изведе еднозначен извод за съдържанието на волеизявлението. От своя страна тази неяснота е пречка за ефективно упражняване на правото на защита от страна на сдружението.
Съдът възприема възражението за основателно. Оспореното решение съдържа недовършени изречения, пропуснати пасажи от подлежащи на цитиране правни норми. Липсва ясно изразена, последователно изложена воля за представяне на относимите по делото факти и връзката им с приложимите правни норми.Налице е съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146,т.3 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания административен акт.
Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение по следните причини:
Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 (ПРСР) е част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Целта й е да подпомогне устойчивото развитие на селските райони чрез различни мерки за подкрепа на земеделски производители, общини, малки и средни предприятия, както и неправителствени организации. Основни цели на ПРСР са подобряване конкурентоспособността на земеделието; устойчиво управление на природните ресурси и адаптация към климатичните промени и социално-икономическо развитие на селските райони. ПРСР се финансира от Европейския съюз чрез ЕЗФРСР и от националния бюджет. Част от ПРСР е Мярка 19 - Водено от общностите местно развитие (ВОМР), която има за цел да насърчава участието на местните общности в разработването и прилагането на стратегии за местно развитие. В конкретния случай се прилага и Мярка 7.5- „подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих,туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура „.
Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3a59534-ec47-4b6e-b7f1-58de2d803394