Решение № 585 от 16.11.2024, Софийски градски съд

мотиви към решение по ВНАХД №5425/2022 г. по описа на Софиски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав

С решение от 10.11.2022 г., постановено по НАХД № 6007 / 2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав, обвиняемият Н. Й. Б. е признат за виновен в това, че на 09.09.2020 г., в гр. София, подбуждал А. А. А. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като поискал от нея пред надлежен орган на властта - разследващ орган при 04 РУ - СДВР, като свидетел по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ СДВР, прокурорска преписка № 32053 / 2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура устно, съзнателно да потвърди неистина, а именно да свидетелства, че Д. Д. М. ( обвиняем по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР ) “живее при нея, в жилището й, находящо се в гр. София, ж.к. “**** или поне преспива при нея от време на време“, поради което и на основание чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 от НК, вр. чл.

78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

С така постановеното решение, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обв. Н. Б. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева по сметка на Софийски районен съд и 5,00 ( пет ) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и две допълнения към нея от обв. Н. Й. Б., както и жалба и допълнение към същата от защитника му – адв. З., с които се излагат множество аргументи, че актът на Софийски районен съд е неправилен, незаконосъобразен, а също и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Адв. З. изтъква, че фактическата обстановка, приета от проверяваната инстанция е изградена не въз основа на събрания доказателствен материал, а на база повдигнато спрямо Д. М. обвинение по друго неприключило досъдебно производство. Посочва се също, че Софийски районен съд е приел като изпълнително деяние, че подзащитният й е отправил “искане“, а в кредитираните показания на свид. А. А., тя твърди, че обв. Н. Б. я е помолил. Инвокират се допълнителни доводи, че Софийски районен съд не е отговорил на наведените от защитата възражения, а от прочита на мотивите адв. З. стига до извод, че е налице тенденциозност и пристрастност от страна на първоинстанционния съдебен състав. Касателно последното се посочва, че в мотивите на Софийски районен съд неправилно е прието, че обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност свид. Д. М. е доказано. В жалбата се твърди също, че неправилно Софийски районен съд се е позовал на показанията на свидетелите полицейски служители при изграждане на изводите си, че обв. Н. Б. е бил виновен по повдигнатото му обвинение.

В тази връзка защитата приема, че от показанията на обсъжданите свидетели се установява обратното, а именно разколебава се обвинителната теза. В заключение се твърди, че така приетата от първия съд фактическа обстановка остава недоказана от материалите по делото.

Обвиняемият Н. Й. Б., в подадените от негово име въззивна жалба и допълнения към същата, излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се обстоен анализ на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че няма как той да е знаел за образуваното срещу свид. Д. М. досъдебно производство към момента, в който е воден твърденият от свид. А. А. и инкриминиран от прокуратурата разговор.

Допълва се, че липсват както обективни, така и субективни признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В заключение се моли за отмяна обжалваното решение на Софийски районен съд и да постанови ново, с което да признае обв. Н. Й. Б. за невиновен.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и на вещи лица.

1

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция обаче, с нарочни протоколни определения са допуснати като свидетели лицата Н. К. и Д. М., а свид. А. А. е била разпитана повторно. По - нататък и за изясняване на обективната истина по делото, е проведа и очна ставка между свидетелите Д. М. и А. А.. В хода на въззивното производство са изискани и приобщени редица писмени доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемото лице Н. Й. Б. – адв. З. поддържа жалбата си и допълнението към нея. Инвокира съображения касателно несъставомерността на стореното от подзащитния й. Акцентира и върху констатираните от нея непълноти в мотивите на Софийски районен съд. Посочва още, че обвинението се базира на разказа само на един свидетел – А. А., като нито едно друго доказателство или доказателствено средство не подкрепя показанията й. В заключение се твърди, че подзащитния й не е осъществил приетото във фактическата обстановка на първата инстанция, поради което моли атакуваното решение да бъде отменено, а обвиняемото лице Н. Й. Б. да бъде оправдано.

Обвиняемото лице Н. Й. Б., в своя лична защита твърди, че не е извършил каквото и да е престъпление. Същият излага детайлно събражения в тази насока, като прави обстоен анализ на показанията на свид. А. А., като приема същите за противоречиви. В заключение моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде оправдан.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена с изискуемата степен на категоричност, като излага своя прочит на същата. Прокурорът също така релевира аргументи, че показанията на свидетелката А. А. са последователни и безпротиворечиви, а тези на свид. Д. М. са пристрастни, като изтъква, че последните следва да не бъдат кредитирани.

В правото си на последна дума, обвиняемото лице Н. Й. Б. поддържа всичко изложено както от него, така и от защитника му, като твърди че е невинен.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и съображенията, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността и обосноваността на атакуванoто решение, при спазване изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, намери, че са налице основания за отмяна изцяло на постановения съдебен акт и постановяването на друг такъв.

Преди всичко Софийски градски съд следва да подчертае, че след собствен анализ на доказателствата, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението счете, че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото са направени в разрез със събраните по делото доказателства и погрешна интерпретация на установените чрез способите, предвидени в НПК факти, относими към наличието на престъпление и участието на обвиняемото лице Н. Й. Б. в неговото извършване, поради което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото :

Обвиняемият Н. Й. Б. е роден на **** г. в гр. Панагюрище, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше юридическо образование, живущ в гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“, бл.*****, с ЕГН **********.

Обвиняемият Н. Й. Б. и свид. Д. М. живеели в една и съща сграда – бл. 259, находящ се в гр.

София, ж.к. “Гоце Делчев“, като обвиняемият Н. Б. обитавал ап.203, а свид. Д. М. пребивавал в различни жилища в сградата, тъй като там живеела и неговата майка.

Апартамент № 9 в същия блок бил обект на гражданскоправни спорове в продължение на няколко години, но към 2016 г. бил стопанисван от свид. Д. М. и обв. Н. Б..

Свидетелката Н. К. била близка позната на обв. Н. Б., като през 2016 г. именно тя свързала 2 обвиняемият Н. Б. и свид. Д. М. със свид. А. А., която си търсела жилище под наем в гр.

София. Последната към този момент преминавала през тежки житейски ситуации, поради което и търсила жилище на нисък наем в града. Свид. Д. М. и обв. Н. Б. предложили на свид. А. А. да пребивава в жилището, находящо се в гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“ първоначално без да плаща наем, а единствено да извърши ремонтни подобрения в жилището. От този момент, през 2016 г. до 2018 г. свид. А. А. живеела епизодично в жилището, като не заплащала за това на свид. Д. М. и обв. Н. Б..

През 2018 г., след шестмесечно отсъствие, свид. А. А. започнала да живее отново в същото жилище, но вече заплащайки наем в размер на 350,00 лева. Сумата тя предоставяла или на свид. Д. М., или на неговия баща.

До 2020 г. година отношенията между свид. А. А., от една страна и обв. Н. Б. и свид. Д. М., от друга, били нормални и добросъседски, като детето на свид. А. А. ( което живеело, но не постоянно с нея ) и детето на свидетеля Д. М. общували заедно.

През 2020 г. в 04 РУ – СДВР бил подаден сигнал, съдържащ данни за осъществено престъпление по чл.157 от НК, като същият бил насочен непосредствено срещу свид. Д. М..

По повод на така подадения сигнал, в 04 РУ - СДВР било образувано досъдебно производство по посочения текст от НК ( досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР ).

Около 18:00 часа на 09.09.2020 г. в гр. София, свид. А. А. се прибрала в обитаваното от нея жилище. Половин час след пристигането й на врата почукали непознати за свидетелката А.

А. лица. Свид. А. А. се притеснила и изплашила, като първоначално не предприела конкретни действия по отваряне на входната врата. В последствие свид. А. А. отворила, като на вратата възприела няколко непознати мъже и свид. Д. М., на който били поставени белезници. Непознатите мъже се представили на свидетелката като полицаи и обяснили, че следва да проведат претърсване и изземване в жилището, обитавано от нея, тъй като в него по официални данни на адреса бил регистриран като живущ свид. Д. М., който към този момент бил разследван.

В хода на реализираното претърсване и изземване, на адреса пристигнал и обв. Н. Б., който също заявил участието си присъствал на протичащите към момента действия по разследването.

В последствие, в хода на провежданото разследване по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура били отделени материали в отделно досъдебно производство.

Отделеното досъдебно производство било образувано и водено срещу Н. Й. Б. с оглед данни за евентуално осъществено престъпление по чл.293, ал.1 във вр. с чл.290, ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение преценил, че е бил налице повод за започване на разследване за описания по - горе състав на престъпление, тъй като свид. А. А. твърдяла, че в разговор с обв. Н. Б., непосредствено преди да отвори вратата на полицейските служители, същият я помолил да заяви пред тях, че свид. Д. М. също обитава периодично апартамент, нает от нея, с което свид. А. А. не била съгласна.

Така изяснената фактическа обстановка Софийски градски съд прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва : обясненията на обв. Н. Й. Б. и показанията на свидетелите А. А. ( частично ), Д. М. ( частично ), Н. К., М.П., Й.Х., П.Л. и В.П.. При изграждане на изводите си по фактите Софийски градски съд прие и се ползва също и от заключението по изготвената Съдебно техническа експертиза, както и от всички останали приложени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие пред Софийски районен съд и пред настоящия съдебен състав писмени доказателства.

На първо място, настоящият съдебен състав се занима с на показанията на свид. А. А.. При анализа им се забеляза противоречие между заявеното от свидетелката А. А., че Д. М. е 3 твърдял, че живее в жилището, обитавано от нея и твърдяното и от четиримата разпитани в хода на досъдебното производство полицейски служители М.П., Й.Х., П.Л. и В.П.. В разпита си пред първоинстанционния съдебен състав свид. А. А. е заявила, че : “…малко преди края на обиска полицаят застана пред мен и Д., пред вратата на апартамента и попита дали Д. живее с мен. Д. отговори : “Да, живея при нея!“, след което полицая попита мен и отговорих, че “НЕ!“. Диематрално различни са възприятията на изброените по - горе свидетели -полицейски служители, в разпита на които всеки един напълно в корелация с останалите е заявил, че свид. Д. М. не е излагал каквито и да е твърдения, че живее или не в обитавания от свид. А. А. апартамент.

Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3a5915d-a5f2-4db1-81d5-54f5ae9a0b62