Решение № 207 от 25.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Велико Търново, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500252 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 123 от 06.03.2025 г. по гр.д. № 637/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. В. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконосъобразно обвинение по ДП № ЗМ26/2019 г. по описа на ОДМВР В. Търново и впоследствие образуваното съдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата от влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 50000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и сторените разноски. Оспорва се началният момент, от който ищецът е започнал да търпи 1 неимуществени вреди от незаконното обвинение, като е изразено несъгласие с приетия от съда начален момент 06.02.2019 г., когато е образувано досъдебното производство. В случая началният за отговорността на държавата момент е моментът на привличане на лицето като обвиняем, а именно – 07.01.2020 г. По тази причина претендираните неимуществени вреди за периода от 06.02.2019 г. до 07.01.2020 г. не е следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението. Присъденото обезщетение е прекомерно. Независимо, че съдът приема, че ищецът не е търпял изключителни неимуществени вреди, а само в рамките на обичайните, е присъдил обезщетение над обичайния размер спрямо доказания интензитет на търпени вреди. Коментират се правно значимите към определяне на размера на обезщетението факти, сочи се, че не е съобразена актуалната съдебна практика по сходни казуси.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което се присъди обезщетение в намален размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. В. е депозирал отговор, с който заема становище за нейната неоснователност.

Против постановеното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от Д. В., с което се обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдения размер от 12000 лв. до пълния претендиран размер от 50000 лв. Неправилно решаващият състав е приложил критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Неправилно е прието, че с показанията на свидетелите не могат да бъдат установени твърдяните от ищеца специфични неимуществени вреди, поради факта, че липсва причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите отрицателни последици за него.

Установено е от гласните доказателства, че той се е променил, преживял е стрес, негативни емоции, непосредствено след изявлението на говорителя на главния прокурор, че срещу него ще бъде повдигнато обвинение и след повдигането на обвинението, е загубил договорите с различни медии, за които е работел, накърнен бил професионалния му авторитет и било сринато доброто му име в обществото. Той е публично известна личност, човек с професия, и изявлението, отправено от говорителя на главния прокурор и 2 впоследствие повдигнатото обвинение срещу него представят пред обществото, че това е човек, накърняващ журналистическата етика, на когото не може да се вярва. Изключителното в случая е, че деянието, което Прокуратурата е приела за престъпление, е свързано с кръга на службата на ищеца и изпълняваната от него дългогодишна дейност като журналист. С оглед на това счита, че неправилно първоинстанционният съд, в противоречие със събраните доказателства, е достигнал до извода, че липсват специфични вреди, надхвърлящи рамките на обичайните.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което се уважи предявеният иск в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание се заявява, че се оспорва същата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Д. В. В. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение по ДП № ЗМ 26/2019 г., внесено в съда, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът е 3 привлечен в качеството му на обвиняем на 07.01.2020 г. за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като му била наложена мярка за неотклонение подписка. На 15.05.2020 г. е изготвен обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане в Районен съд Велико Търново, където е образувано НОХД № 689/2020 г. на ВТРС. С присъда от 21.05.2021 г., постановена по делото В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Присъдата е обжалвана, като с присъда от 02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново В. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Въззивната присъда е протестирана, като с решение от 20.09.2022 г., постановено по КНД № 179/2022 г. на ВКС, оправдателната присъда е потвърдена. За престъплението, за което ищецът е бил обвинен, е предвидено наказание лишаване от свобода.

Изключителното в настоящия случай е, че деянието, което Прокуратурата е приела за престъпление, е свързано с кръга на службата му и изпълняваната от него дългогодишна дейност като журналист. От съществено значение е и продължителния срок на наказателното производство и проведените множество съдебни заседания с личното участие на В.. Наказателното производство е било разгласено многократно по национални и местни медии, и е станало причина за прекратяване на договори и търговски взаимоотношения. Репутацията и имиджа на В. били накърнени и уронени.

Повдигнатото обвинение, извършените действия спрямо него, широкото разпространение на случая по медиите, са му причинили стрес, емоционално неудобства, душевни болки и страдания, накърнено било доброто му име и професионален авторитет. Към момента на повдигане на обвинението В. е работел като журналист за предаването „Господари на ефира“, излъчвано по Нова телевизия. Неговият имидж, професионален авторитет били накърнени, за което е допринесла и публично разгласената информация, че В. е предаден на съд за действия в изпълнение на работата му като разследващ журналист и че тези действия се изразяват в лъжесвидетелстване. В резултат на обвинението „Глобал Фрейм“ ООД е поискало да прекрати договора с представляваното от В. дружество, като е приело, че обвинението е компрометирало авторитета на В. и не е желаело последният да бъда свързван занапред с дружеството и с предаването. Ищецът изживял тежко наказателния 4 процес, променил начина си на живот, като от комуникативен и контактен човек, станал затворен и необщителен.

По тези съображения е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.09.2022 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Предявеният иск е недоказан по основание и размер. Оспорват се негативните последици във връзка с медийните публикации да се вменят в отговорност на прокуратурата, тъй като е излъчен репортаж през 2018 г. от лицата, срещу които ищецът е провеждал разследване, и въз основа на който е изграден негативния образ за ищеца и неговата работа. Обвинението за лъжесвидетелстване е повдигнато на покъсен етап. Не е доказана причинна връзка между повдигането на обвинение и отстраняването на ищеца от длъжност. Оспорва се претендираното обезщетение като силно завишено. Наказателното производство не е извън разумния срок, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение, липсват доказателства за наличие на трайни вреди върху физическото и психическото му здраве.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, на правно значимите факти, имащи отношение към определяне размера на обезщетението по справедливост, и е преценил, че размер от 12000 лв. се явява подходящ за обезвреда на претърпяните неимуществени вреди, от които 1000 лв. за неспазване на разумния срок. По тези съображения е уважен искът до този размер, като за разликата до претендираната сума е отхвърлен, като неоснователен.

От събраните по делото данни се установява следната фактическа обстановка:

На 26.09.2018 г. е започнато ДП № 872/2018 г. по описа на РУ В.

Търново за това, че на същата дата в гр. В. Търново, в складово помещение, собственост и стопанисвано от ЕТ „Елис – Елисавета Захариева“ по хулигански подбуди са причинени леки телесни повреди на Д. В. В., което е престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

5

С Постановление за разделяне на досъдебно производство от 06.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново са отделени материали от воденото разследване и е образувано ново досъдебно производство за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В. Търново пред надлежен орган на властта устно съзнателно е потвърдил неистина, което е престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 07.01.2020 г. по образуваното ДП № ЗМ-26/2019 г. на ОД на МВР В. Търново, Д. В. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Взета мярка за неотклонение „Подписка“. Разпитан на същата дата.

На 18.05.2020 г. е внесен обвинителен акт в съда срещу Д. В., за което е образувано НОХД № 689/2020 г. на Районен съд Велико Търново.

Проведено разпоредително заседание на 22.06.2020 г., на което ищецът се е явил лично.

Впоследствие са провеждани съдебни заседания, както следва: на 11.09.2020 г., на което В. се е явил лично, делото отложено за събиране на доказателства; на 12.10.2020 г., ищецът се е явил лично, отложено за събиране на доказателства; на 06.11.2020 г., ищецът се е явил лично, отложено, поради неявяване на свидетел; на 19.02.2021 г., на което В. се е явил лично, отложено, заради заболяване на защитника му; на 26.03.2021 г. ищецът не се е явил, поради заболяване, даден ход на делото и отложено по негово искане за даване на обяснения; на 21.05.2021 г., ищецът се явил лично, приключено съдебното следствие. Общият брой на проведени съдебни заседание – 7 бр.