Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 413 от 17.07.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 20/2026
Вид
Определение № 413
Подписан
17.07.2026
Състав
Анета Николова Братанова, Мария Кирилова Терзийска, Дарина Стоянова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 17.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000020 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Постъпила е касационна жалба (вх. № 3927/02.06.2026г.) от А. В. Г., чрез адв. В., срещу постановеното пo делото решение № 72/23.04.2026г.

В срока за изправяне нередовностите на жалбата съобразно дадените от съда указания с разпореждане № 630/05.06.2026г. касаторката е отправила нарочно искане (молба с вх. № 4544/19.06.2026г.) да бъде освободена от заплащане на дължимата по касационната жалба държавна такса. След изрично дадени на осн. чл. 101 ГПК указания с разпореждане № 706/23.06.2026г. и разпореждане № 790/09.07.2026г., касаторката е представила декларация за материално и гражданско състояние в оригинал.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и трайната практика на ВКС, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса (в настоящия случай в размер на 15,34 евро) въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса и разноски, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането им.

Видно от декларираните към настоящия момент обстоятелства, касаторката е 70-годишна, несемейна, не полага грижи за непълнолетни членове на семейството, в т.ч. не издържа други лица от семейството, реализира месечен доход от пенсия, в размер от 728,29 евро. Не реализира други доходи. Сочи, че не притежава в собственост недвижими имоти и МПС.

Липсват данни лицето да страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

Към настоящия момент, стойностите на минималната работна заплата и 1 на линията на бедността за едно лице, определени с актове на МС (съответно Постановления № № 243 от 13.11.2025г. и 175 от 03.09.2025г.), считано от 01.01.2026 г. са в размер на 620,20 евро, респ. 390,63 евро. Посочените стойности служат на съда за ориентир, наред с останалите обстоятелства при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

Съдът, предвид гореизложеното приема, че безспорно не са налице средства, които значително да надхвърлят установения праг на минималната работна заплата за страната, но от друга страна разполагаемите средства от касаторката за едночленно семейство са в размер на 728,29 евро, които надхвърлят установената линия на бедност за едно лице. Същевременно размерът на еднократно дължимата към настоящия момент по касационната жалба държавна такса - 15,34 евро, на осн. чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не би обременила финансовото положение на касаторката.

Не на последно място, в молбата си по чл. 83, ал.2 от ГПК А. Г. твърди, че цялото й имущество е възбранено, а в хода на провежданото изпълнително производство по изп.д. № 66/2014 г. на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 на КЧСИ, е наложен запор върху получаваната от касаторката пенсия.

В тази връзка, съдът с Разпореждането от 23.06.2026 г. е указал изрично на Г., в декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК да конкретизира размера на удържаната сума от получаваната пенсия, което указание не е изпълнено, респективно следва да се приеме твърдението за недоказано.

Предвид гореизложеното, искането за освобождаване от задължението за внасяне на сумата от 15,34 евро по касационна жалба вх. № 3927/02.06.2026г. следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В. Г. за освобождаване от задължението за внасяне на сумата от 15,34 евро – държавна такса по касационна жалба вх. № 3927/02.06.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва за предприемане на последващи процесуални действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3