Присъда № 224 от 12.09.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 224 от 12.09.2023 г. по НОХД № 2767 по описа за 2023 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия М.З.З. ЕГН ********** е внесен в Районен съд Варна обвинителен акт вх.№ 48826/28.06.2023 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.195 ал.1 т.4 чл.194 ал.1 от НК за това, че на 02.07.2022 г. в гр. Варна, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужда движима вещ – таблет Самсунг Галакси/Samsung Galaxy/ с ИМЕЙ № 355620092708862 на стойност 720 лева, от владението на К.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Пострадалата К.Р. бе уведомена за разпоредителното заседание и за правата по чл.76 и чл.84 от НПК. До започване на разпоредителното заседание не бе предявен граждански иск, Р. или неин пълномощник не се яви на разпоредителното заседание.

С оглед изразеното желае от страна на подсъдимия за протичане на съдебното производство при условията на съкратено съдебно следствие с предварително изслушване на страните, при която процедура е задължително участието на защитник, на подсъдимия бе предоставена правна помощ и в съдебно заседание на 12.09.2023 г. от съда му бе назначен за защитник определения от председателя на Адвокатска колегия Варна адвокат Д.А.Ч..

В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.Д.Ч. направи искане, подкрепено и от подсъдимия, за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от глава ХХVІІ от НПК.

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК незабавно след приключване на разпоредителното заседание, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият З. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, като не даде други обяснения по обвинението.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че обвинението е доказано несъмнено. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода под минимума и счита, че такова наказание ще бъде достатъчно да бъде възпиращо за него и повече няма да върши такива деяния.

1

Подсъдимият З. се признава за виновен, в последната си дума съжалява за стореното.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия З., съдът приема за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

През месец юни 2022 година пострадалата К.Р. наела под наем жилище на адрес в гр.Варна, ****. Същото представлявало партер-маза, на което прозорците гледали към двора и от входната му врата също се излизало направо на двора. На 02.07.2022 г. св.Р. излязла от квартирата си около 13 часа.

Подсъдимият М.М.З. през лятото на 2022 година нямал жилище и работа. На 02.07.2022 г. след обяд той се разхождал в централната част на град Варна с намерение да извърши кражба на чужди вещи, които след това да продаде и да се сдобие с парични средства. Преминавайки по ул.Петър Парчевич, той видял отворената врата на двора на кооперацията на номер № 24. Влязъл направо в двора и след това се озовал срещу входната врата на квартирата на св.Р.. Опитал се да я отвори, но същата била заключена. След това с неустановено техническо средство той се опитал и успял да отвори намиращия се до входната врата ПВЦ прозорец. През прозореца влязъл в жилището на св.Р.. От диван в холно то помещение подс.Мустафа З. взел намиращия се там таблет марка Самсунг Галакси/ Samsung Galaxy/ с ИМЕЙ № 355620092708862.

Опитал се да отвори входната врата от вътрешната страна чрез сила и използвайки неустановеното техническо средство, тъй като чул идващи към двора хора, говорещи на немски език. Успял и отворил вратата, след което напуснал жилището и двора на кооперацията. В последствие продал таблета на неустановено по делото лице.

Около 16:30 часа на същия ден св.К.Р. се прибрала в дома си и видяла, че вещи от куфара и раницата ѝ били разхвърляни, Установила и липсата на таблета , след което сигнализирала органите на Първо РУ при ОД на МВР Варна.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие, със съставянето на протокола за който било започнато досъдебно производство.

При огледа на местопроизшествие били фиксирани и иззети дактилоскопни следи. Съгласно заключението на изготвената по делото експертиза, дактилоскопна следа № 3, иззета от вътрешната страна на входната врата на жилището е оставена от лява длан на подс.Мустафа З..

Съгласно изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на таблет Самсунг Галакси/Samsung Galaxy/ с ИМЕЙ № 355620092708862 била 720 лева.

Подсъдимият З. не бил осъждан.

При така изложената фактическа обстановка прокурорът счита, че подсъдимият М.З.З. е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият З. е осъществил деянието с действие, като на 02.07.2022 г. в гр.Варна, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужда движима вещ - таблет Самсунг Галакси с ИМЕЙ №355620092708862 на стойност 720 лева, от владението на К.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 от НК се обуславя от това, че за да извърши деянието подсъдимият използвал неустановено техническо средство, за да може да 2 проникне в жилището на св.Р..

От субективна страна той извършил деянието при пряк умисъл и ясно изразена цел - противозаконно да присвои чужди нему вещи.

Разпитан в хода на разследването, подс.З. дал обяснения и признал извършената кражба.

Подсъдимият М.З.З. е роден на ***** г. в гр.Варна. Същият е български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Смекчаващи отговорността обстоятелства - направеното признание и оказаното съдействие, чисто съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени.

Според прокуратурата престъплението е доказано по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства и средства за тяхното установяване -показанията на свидетели и обясненията на обвиняем, протокол за оглед и фотоалбум към него, съдебно-оценителна експертиза, дактилоскопна експертиза, справка за съдимост и други.

С оглед на изложеното Районна прокуратура Варна е повдигнала обвинение на М.З.З. за това, че на 02.07.2022 г. в гр.Варна, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужда движима вещ - таблет Самсунг Галакси/Samsung Galaxy/ с ИМЕЙ № 355620092708862 на стойност 720 лева, от владението на К.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление чл.195 ал.1 т.4 вр.чл. 194 ал.1 НК

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – самопризнание на подсъдимия М.З.З., свидетелските показания на К.Р., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от огледа, експертна справка № И-42 от 20.07.2022 г., дактилоскопна експертиза, съдебно-оценителна експертиза, докладни записки, справка за съдимост, събрани в досъдебното производство.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля К.Р., тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и веществените доказателствени средства – 5 броя дактилоскопни следи, иззети при огледа на местопроизшествието.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М.З.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 02.07.2022 г. в гр. Варна, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужда движима вещ – таблет Самсунг Галакси /Samsung Galaxy/ с ИМЕЙ № 355620092708862 на стойност 720 лева, от владението на К.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

3

Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия автор.

За да е реализиран състава на престъплението по чл.194 от НК е необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимият З. е извършил активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на К.Р.. Подсъдимият З. е взел горепосочените вещи, установил е свое трайно владение върху тях с намерение да се разпореди с тях като със свои собствени вещи.

Кражбата е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.

В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия.

Квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият е използвал техническо средство, за да проникне в жилището на К.Р..

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Накърнени са обществените отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично облагодетелстване от страна на подсъдимия.

Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Подсъдимият е пълнолетен български гражданин. Той е извършил престъпление против собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост в страната.

Личността на подсъдимия З. разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност. Той не е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е. налага се извода, че няма трайно установени престъпни навици. От друга страна съдът съобразява размера на предмета на престъпно посегателство.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание от подсъдимия в хода на досъдебното производство, критичното му отношение към деянието, оказаното съдействие на разследващите органи, младата му възраст. Формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към 4 приложението на чл.58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение/аргумент от ТР № 1/2009г на ВКС/.