Определение № 418 от 19.08.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. П., 17.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Минка П. Трънджиева

Николинка Попова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20225200500475 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е с частна жалба определение на РС В. , постановено по гр.д.

№ 607 по описа на съда за 2019 година.

С обжалваното определение съдът е върнал искова молба с вх. № 2789/06.06.2019 г., уточнена с молби с вх. № 3297/02.07.2019 г, вх. № 4011/14.08.2019 г., вх. № 5252/21.10.2019 г. и вх. № 263945/29.10.2021 г. по описа на Районен съд - В., подадена от М. АЛ. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.З. В“, бл. 25, вх. „Г“, ап. 76 против СВ. МЛ. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Д., обл. П., ул. „Л.“ № 15, Н. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., обл. П., ул. „В.Л.“ № 9, Р. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Б.“ № 43, М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., обл. П., ул. „В.Л.“ № 9 и В. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., обл. П., ул. „В.Л.“ № 9, в частта, с която са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 от ГПК от ищеца М. АЛ. Х. срещу ответниците СВ. МЛ.

Х., Н. АЛ. К., Р. Г. Б., М. Г. К. и В. Г. К., както и в частта, в която са предявени искове по чл. 109 от ЗС от ищеца М. АЛ. Х. срещу ответниците Н.

АЛ. К., Р. Г. Б., М. Г. К. и В. Г. К. и е прекратено производството по делото в тази част.

Производството е продължило по предявен иск с правно основание чл.

54, ал. 2 от ЗКИР и по предявения от М. АЛ. Х. срещу СВ. МЛ. Х. иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Така постановеното определение е обжалвано от М. АЛ. Х. в частта , с която съдът се е произнесъл по евентуални иск с правно основание чл.124 1 ал.1 от ГПК.

Съдът приел, че за ищеца липсва правен интерес от провеждането на иск установяващ правото му на собственост и не е изпълнил указания на съда за обосноваване на интерес и прекратил производството частично, поради нередовност на исковата молба, въпреки, че изложил мотиви за недопустимост на иска.

Ищецът няколкократно уточнявал в изпълнение указания на съда интереса си от водене на всички искове по делото.

Проследявайки хронологията на развитие на производството до момента на прекратяването, частният жалбоподател сочи ,че от едната ответница е постъпил отговор , от който става ясно , че от датата на предявяване на иска до вписване на исковата молба тя е прехвърлила имотите си на трети лица.

На това основание е направено искане за конституиране на приобретателя, което не е уважено.

Изложени са доводи за действия на ищеца свързани с искания за насрочване на делото и затруднения с призоваването на едни от ответниците ,което е наложило назначаване на особен представител.

Тези доводи нямат отношение към предмета на частното производство.

Постъпил бил отговор от особен представител на един от ответниците , като бил предявен и инцидентен / очевидно би могло да става дума за насрещен/ установителен иск , чрез който отрича правата на ищеца.

Този отговор от ответника според жалбоподателя бил достатъчен за да обоснове правния интерес от предявяване на установителния иск.

Такъв иск не е приет за разглеждане.

Ответникът в писмените си становища , чрез особения си представител продължил да оспорва иска.

Жалбоподателят , чрез процесуалния си представител, счита, че интересът за ищеца да установи правото си на собственост с иск по чл. 124 ГПК е очевиден и обоснован от него. Отговорът и допълненията впоследствие на особения процесуален представител на Р. Г. Б. и допълненията на ответницата С.Х. допълнително обосновават интереса от исковете за установяване правото на собственост, заведени при условията на евентуалност .

Искът по чл.124, ал.1 ГПК бил допустим и защото той е отделен, независим от иска по чл.53 ЗКИР и не се поглъща от него, нито се дублира.

Произнасянето по него се налага и заради предявения иск по чл.109 ЗС, тъй 2 като той е на разположение само на собственика на засегнатия имот.

В молба, депозирана в Районния съд на 29.10.2021 г., с вх. № 263945, изрично било заявено, че спрямо ответниците Н.А. К., Р. Г. Б., М. Г. К. и В. Г.

К. няма да се излагат доводи за наличие на интерес.

С разпореждане от 09.07.2019 г. съдът задължил ищецът да насочи иска спрямо всички съсобственици, а с разпореждане от 30.09.2019 г. го е задължил да обоснове правния си интерес да води иск срещу тях.

Поради изложеното и частния жалбоподател не обжалва определението в цялост.

Позовава се на практика на ВКС ,свързана със начина , по който съдът следва да се произнесе при спор за собственост при наличие и на грешка в кадастъра.

Счита , че исковата молба е редовна.

Моли определение № 260021 от 04.04.2022 г. , постановено по гр. д. № 607/2019 г. на Районен съд – В. да бъде отменено в частта, с която е върната исковата молба и прекратено производството против ответниците СВ. МЛ.

Х., Н. АЛ. К., Р. Г. Б., М. Г. К. и В. Г. К. в частта по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК от ищеца М. АЛ. Х. и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията.

В срок е постъпил писмен отговор от адв.Д. – особен представител на ответницата Р.Б..Счита , че жалбата е допустима , но неоснователна.

Частна жалба била подадена само срещу част от прекратителното определение- онази част, с която е върната исковата молба по чл. 124 ал. 1 ГПК като нередовна.

Във вззивната частна жалба не се излагали пороци на обжалваното определение.

Намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното определение било изцяло съобразено със съдебната практика по въпроса за редовността на исковата молба и обосноваването на правен интерес от ищеца да води съдебно производство срещу конкретни лица за точно определени факти и обстоятелства. Дори и след многократно оставяне на исковата молба без движение ищецът не успял да обоснове правен интерес от водене на иска си по чл. 124 ГПК.

В молба от 29.10.2021г. изрично било посочено от ищеца, че няма да обосновава правен интерес от водене на иска по чл. 124 ГПК срещу ответниците Н.К., Р.Б., М.К. и В.К..Тоест – ищецът сам заявявал, че няма 3 такъв правен интерес, понеже отказва да го обоснове.

Дори и да се приеме,че все пак с Молба-уточнение от 29.10.2021г. е налице някакво отстраняване на нередовностите на исковата молба, то не били отстранени всичките и правилно съдът върнал същата като нередовна.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , за да се произнесе , взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона срок от легитимирано лице против подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и като такава е допустима.

За да се произнесе по същество , съдът съобрази следното:

М.Х. е предявил искове първоначално срещу С.Х..

В исковата си молба твърди, че притежава два ПИ, подробно описани в исковата молба. Праводателите на ищеца придобили този имот чрез приключила реституция по ЗСПЗЗ. Имотите били оградени в съответствие и с издадените скици за тях.

При условията на евентуалност се позовава и на придобивна давност за същите имоти.

Одобрени били кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираните имоти в с. Д..

След тази дата ответницата, собственик на съседен имот, предприела действия, с които смущавала правата на ищеца – нарушила заграждения , възложила трасиране на и означаване на граници , при което навлязла в имота му.

С очертаните от кадастралната карта нови граници ищецът бил ощетен и относно двата му собствени имота.

След като са проследени и правата на ответницата , ищецът счита , че е налице спор за материално право по смисъла на чл.54 ал.2 от ЗКИР, поради което било налице интерес от установяване на грешка при нанасянето на границите на имота и установяване на реалните граници.( Изложени са мотиви относно пасивната легитимация и е направено следното искане: Да бъдат установени по отношение на ответника реалните граници на имота, а при условията на евентуалност да бъде прието за установено ,че ищецът е собственик на описаните ПИ, като е предявен и иск с правно основание чл.109 от ЗС.

С разпореждане от 10.06.2019 година исковата молба е оставена без движение ,като са дадени напълно правилни указания за отстраняване на нередовности по отношение на иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.

4

Дадени са указания и относно насочване на иска срещу всички съсобственици, както и указания , касаещи установителния иск за собственост – да се направи надлежно искане и обоснове правния интерес.

В постъпилата молба ищецът е изложил обстоятелства , с които е отстранил нередовностите по отношение на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР, въпреки ,че не е формулирал надлежен петитум.

Посочил е още, че с действията си по трасиране на границите на имота ответницата оспорвала правата му директно върху единия имот и косвено върху другия , тъй като двата имота били оградени с обща ограда. Това обосновавало и правния му интерес от предявяване на установителен иск.

Отново исковата молба е оставена без движение , като са дадени указания по отношение на иска по чл.124 от ГПК за формулиране на надлежен петитум и съответно са отново повторени указанията , касаещи конституирането на страните.

С молба от 14.08.2019 година ищецът е изложи идентични обстоятелства относно иска по чл.124 от ГПК , който предявява при условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен иска за грешка в кадастъра,като прави искане за приемане за установено по отношение на ответника правото му на собственост върху двата имота в границите , размерите и конфигурацията , съгласно издадените документи след проведеното реституционно производство.

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3a36b5a-886f-4e52-8668-704dabe7b2e1