Решение № 1104 от 05.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Бургас, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. С.ов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело № 20242120100959 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.78, вр. чл.79 от 3ЧСИ.

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Н. М., ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. **по описа на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, чрез адв. С. К., против Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК 102932933, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19.

В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, било образувано изпълнително дело №459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., ** на КЧСИ за задължение на солидарните длъжници Б. Г. М. и „Явист Караманови 2005“ ЕООД.

Претендираните от солидарните длъжници суми, въз основа на издадения изпълнителен лист били следните: 52188, 14 евро, ведно със законната лихва от 18.05.2013 г., 9114, 97 евро, дължима лихва за периода 15.07.2012 г. до 16.05.2013 г., 3222, 46 лв. за сторени съдебно – деловодни разноски. Извън посочените суми в изпълнителния лист, взискателят е поискал да бъдат възложени в тежест на длъжниците и сторените в изпълнителното производство разноски, извършени били справка за имущественото съС.ие на длъжниците, поискани били и са извършени конкретни изпълнителни действия.

С молба с вх.№7939/20.07.2020 г. взискателят уведомил ЧСИ И. М., че 1 задължението към взискателя било изплатено и след събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ делото да бъде прекратено. Със съобщение с изх.

№20884/02.11.2021 г. до „Явист Караманови 2005“ ЕООД и с такова с изх.

№20891/02.11.2021 г. до Б. М., длъжниците били уведомени, че дължат такси и разноски по изпълнителното производство.

Твърди се, че въпреки уведомлението за дължимите съгласно чл.79 от ГПК разноски, солидарните длъжници по изпълнителното дело не са направили каквото и да е заплащане, като към настоящия момент не са заплатили никаква част от дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Сочи, че в тази връзка ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на процесното задължение, като претендирал сумата от 7915, 83 лв., която представлявала дължимата по изпълнителното дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Образувано било ч.гр.д.6945/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като била издадена заповед за изпълнение №3584/30.11.2023 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците подали възражение, което и обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск срещу тях.

Позовава се на практика на ВКС, съгласно която таксата по т.26 се дължала от длъжниците, наред с останалите разноски по изпълнителното производство, които били за тяхна сметка. Въз основа на изложеното в исковата молба се налагало извод, че вземането на ЧСИ произтичало от разпоредбата на чл.79 ГПК, във вр. т.26 от ТТРЗЧСИ и била настъпила неговата изискуемост по чл.84, ал.1 от ЗЗД в деня, в който била събрана част от съответната сума по изпълнителното дело.

Сочи, че задължението било при условията на солидарност, тъй като видно от изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело, те били осъдени да заплатят солидарно сумите на взискателя, тоест била налице хипотеза на солидарна отговорност по чл.121 и сл. от ЗЗД.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 7915, 33 лева /седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ главница, представляваща неплатена пропорционална такса по изп.д. № 459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., начислена на осн. т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението - 17.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед № 3584 от 30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6945/2023 г. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника Б. Г. М., чрез адв. Д. Р..

Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че видно от 2 представената от ищеца молба с вх.№7939/20.07.2020 г., изхождаща от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, самият взискател поискал на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно плащане на дълга от страна на длъжника. С това действие взискателят десезирал съдебния изпълнител, като ЧСИ М. не е могла да извършва повече каквито и да било изпълнителни действия в рамките на посоченото изпълнително производство. Позовава се и на практика на ВКС. В тази връзка посочва, че в изпълнителното производство, по което е десезиран, съдебният изпълнител може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение. Условието за събиране на дължими такси и разноски нямало вътрешнопроцесуален характер. Такова събиране се явявало незаконосъобразно, предвид погасеното материално право, даващо мандат за действие на съдебния изпълнител. Твърди, че молбата, с която е десезиран ЧСИ е от дата 20.07.2020 г., а съобщението, с което се искало заплащане от него на сумата била от 02.11.2021 г., далеч след като ЧСИ е десезиран от взискателя.

Към съобщението, изпрането й за заплащане на сумата от 7963, 83 лв. не било приложено никакво постановление, нито имало описание какво точно съставлява тази суми.

Твърди се, че лицето, което е получило горепосоченото съобщение, от дата 10.11.2021 г. от С.М.А с отразяване на ръка най - вероятно на качеството му – „син“, страда от заболяване „множествена склероза“, което го лишавало от възможността за получава и да се задължава за предаването на каквито и да било съдебни книжа. За връчителя било пределно ясно на какво лице се извършва връчването, като в тази прилага два броя ТЕЛК решения за съС.ието му.

Съдебният изпълнител не изпълнил вмененото му от чл.79, ал.1 и 2 ЗЧСИ задължение. Тя получила от взискателя уверение, че е заплатила всички такси и разноски по делото и не дължи повече. В исковата молба не се твърдяло, а и не се представяла сметка, която да й е връчена и да е подписана от нея за дължимостта на търсената такса. Не било връчено съобщение или сметка за начина, по който е формирана дължимата такса, не била предоставена информация или достъп до изпълнителното дело в тази насока.

На следващо място посочва, че претендираната с исковата молба такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно съобразно материалния интерес, видно от представения изпълнителен лист, като са изложени доводи, че сумата, която се търси следва да бъде по – малка в размер на 7101, 34 лв.

Следвало да се отбележи, че след 22.03.2018 г. продължавали удръжките от трудовите й възнаграждения, както и винаги е внасяла в брой в кантората на ЧСИ по 50 лв. месечно, от които вероятно били разпределяни суми по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не била дадена възможност да бъде извършена проверка на това по делото. Видно от представена служебна бележки, работодателят е превеждал по сметката на ЧСИ суми, описани помесечно, 3 като те не били споменати в издаденото на ответницата удостоверение от ищцата, независимо, че същото било издадено на 22.03.2018 г.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника „ЯВИСТ КАРАМАНОВИ 2005“ ЕООД, чрез адв. Д. Р..

Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че видно от представената от ищеца молба с вх.№7939/20.07.2020 г., изхождаща от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, самият взискател поискал на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно плащане на дълга от страна на длъжника. С това действие взискателят десезирал съдебния изпълнител, като ЧСИ М. не е могла да извършва повече каквито и да било изпълнителни действия в рамките на посоченото изпълнително производство. Позовава се и на практика на ВКС. В тази връзка посочва, че в изпълнителното производство, по което е десезиран, съдебният изпълнител може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение. Условието за събиране на дължими такси и разноски нямало вътрешнопроцесуален характер. Такова събиране се явявало незаконосъобразно, предвид погасеното материално право, даващо мандат за действие на съдебния изпълнител. Твърди, че молбата, с която е десезиран ЧСИ е от дата 20.07.2020 г., а съобщението, с което се искало заплащане от него на сумата била от 02.11.2021 г., далеч след като ЧСИ е десезиран от взискателя.

Към съобщението, изпрането за заплащане на сумата от 7963, 83 лв. не било приложено никакво постановление, нито имало описание какво точно съставлява тази суми.

Съдебният изпълнител не изпълнил вмененото му от чл.79, ал.1 и 2 ЗЧСИ задължение. В исковата молба не се твърдяло, а и не се представяла сметка, която да й е връчена и да е подписана от нея за дължимостта на търсената такса. Не било връчено съобщение или сметка за начина, по който е формирана дължимата такса, не била предоставена информация или достъп до изпълнителното дело в тази насока.

На следващо място посочва, че претендираната с исковата молба такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно съобразно материалния интерес, видно от представения изпълнителен лист, като са изложени доводи, че сумата, която се търси следва да бъде по – малка в размер на 7101, 34 лв.

Следвало да се отбележи, че след 22.03.2018 г. продължавали удръжките от трудовите възнаграждения на другата ответница, както и винаги тя внасяла в брой в кантората на ЧСИ по 50 лв. месечно, от които вероятно били разпределяни суми по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не била дадена възможност да бъде извършена проверка на това по делото. Видно от представена служебна бележки, работодателят й е превеждал по сметката на ЧСИ суми, описани помесечно, като те не били споменати в издаденото на 4 ответницата удостоверение от ищцата, независимо, че същото било издадено на 22.03.2018 г.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представят се доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен молба с вх.№4467 от 10.06.2013 г., подадена от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, до ЧСИ И. М., вписана в КЧСИ към ОС – Бургас, рег.№704. Със същата се прилага изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.05.2013 г., издадени по гр.д.№3898/2013 г. от РС – Бургас против Б. Г. М. и „Явист Караманови 2005“ ЕООД, по силата на който длъжниците били осъдени да заплатят на банката солидарно сумата в размер на 52188, 14 евро главница, лихва по договор за кредит в размер на 9114, 97 евро за периода от 15.07.2012 г. до 16.05.2013 г., законната лихва върху главницата от 18.05.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, ведно с направените по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 824, 49 лв. и държавна такса в размер на 2397, 97 лв. Моли се да бъдат извършени конкретно посочените и описани в същата молба изпълнителни действия, включително налагане на възбрана върху описан недвижим имот, собственост на дружеството длъжник. Иска се извършване на справки с цел проучване на имущественото съС.ие на длъжниците. Видно от отразеното по посочената молба, въз основа на нея е образувано изпълнително дело №00459/2013 г. от 11.06.2013 г. по описа на ЧСИ И. М..