Протокол № 961 от 16.07.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 961 гр. Пазарджик, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. и прокурора Б. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200772 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

Обвиняемият Н. се явява лично и със защитника си адв.Л. М. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.

Явяват се свидетелите А. В. Н., Й. Й. П., В. А. У., Н. П. У., Д. А. Д., Д. И.

Й. – редовно призовани.

Явява се ВЛ д-р д-р Б. П..

Явява се прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

А. В. Н., на 32 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с обвиняемия.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Н.: Решението за развод все още не е влязло в сила. Искам да бъде свидетел по делото.

Й. Й. П., на 26 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с обвиняемия.

В. А. У., на 62 години, българин, български гражданин, женен, 1 неосъждан, тъст на обвиняемия.

СВ.У.: Н. ми е зет.

Н. П. У., на 58 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, тъща на обвиняемия.

СВ.У.: Н. ми е зет.

Д. А. Д., на 33 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с обвиняемия.

Д. И. Й., на 46 години, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство с обвиняемия.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Д-р Б. Х. П. – на 69 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с обвиняемия.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.

АДВ.М./ПРОКУРОРА: Съгласни сме да се изслуша първо експерта преди свидетелите.

ОБВИНЯЕМИЯТ: И аз съм съгласен първо да се разпита експерта преди свидетелите.

Съдът, с оглед съгласието на страните ПРОМЕНЯ реда на съдебното следствие.

Пристъпи се към изслушване на съдебномедицинската експертиза.

Прочете заключението изготвено от вещото лице д-р Б. П. на л.56 и сл. от ДП.

Д-р П.: Поддържам заключението.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме. Аз нямам въпроси.

АДВ.М.: Аз имам само един въпрос. Аз искам да попитам дали са взети предвид обясненията на Н. дали той й е причинил това .

Д-Р П.: СМЕ е изготвена като съм имал предвид показанията на пострадалата и удостоверението на колегата № 410, като аз не давам заключение как точно е причинено това увреждане и кой го е причинил, а какъв е неговият вид.

АДВ. М.: Нямам други въпроси. Да се приеме.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р Б. П. и определи 2 възнаграждение в размер на 20.45 евро за явяване и изслушване в днешното съдебно заседание.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

В залата влиза св. А. Н..

СВ.А. Н.: Знам за какво е делото.

Ние живеем заедно с Н. от поне 10 години и повече и сме съпрузи.

Имаме бракоразводно решение, което не е влязло в сила.

Първият път, когато се случи да ме влачи – хвана ме за крака и ме влачи от спалнята, на която аз бях легнала, като ме дръпна, паднах на земята и ме влачи до изхода на вратата. Това беше - преди да разбера, че съм забременяла с първото дете, което сега е на 8 години. Не помня причината, но явно нещо съм му била виновна. Не помня преди да ме влачи да съм го ударила, бутнала или обидила .

След това дали съм казала на някой и направила нещо – ами не съм искала да съм самотна майка и исках детето ми да има баща. Докато бях бременна с първото дете нямаше други такива инциденти.

След като се роди то и след един месец аз разбрах, че ми е изневерявал и тогава спомням си, че ми беше дръпнал ухото – аз му казах, че съм разбрала, че той ми изневерява и той агресира и ми дръпна ухото така, че да ми го скъса отзад, дясното. Тогава бяхме в град, в който не познавам никой – Пазарджик, защото аз съм от Пловдив и не знаех към кой да се обърна. Пак нищо не казах на никой. Ухото беше скъсано малко, питах личната лекарка какво да направя, тя е от Пазарджик, каза да се пръскам с Цикатрадина. Не съм споделила с никой за случката – нито на родителите си, нито на брат ми. На никой не съм споделяла. Просто тогава не споделих на никой.

След това , да другото, което си спомням, е преди да се роди второто дете - един път, беше се ядосал, че съм карала колата и ме избута от апартамента, бута ме по стълбите и каза, че ще ме изгони от вкъщи. Брат ми беше тогава, той е по-малък от мен със седем години, Н. бутна и него, и брат ми получи нещо като паник атака, сърцебиене, защото той се опита да ми помогне и той бутна и него. Тогава казах на брат ми да не казва на нашите.

Нито аз казах, нито той каза. Срам ли е, какво ли е - не знам. Учили са ме, че във всеки брак има проблеми. Аз не съм виждала такива проблеми в брака на родителите ми. Аз съм се старала по всякакъв начин да премълчавам, за да имам семейство.

Спомням си един конкретен случай - как се прибираме от София и бяхме в колата, явно пак съм му направила нещо, аз бях бременна с второто дете, а голямото седеше отзад. Докато се движехме, Н. се ядоса и ме удари през лицето и очилата ми се счупиха в носа. Не съм казал на никой.

Декември още миналата година, всяка вечер, той като се прибираше към 11 часа вечерта и обикновено аз съм легнала в спалнята при децата, ние спим на едно място, и той ме будеше и ако откажех да стана, той светкаше лампата 3 и аз ставах. Той знаеше , че аз ще стана става така и затова го правеше.

Единият път трябваше да стана, за да сервирам вечеря, другите пъти - за разговор, който беше един и същ в който ми казва, че аз го дърпам само надолу и с нищо не му помагам. След известно време, като знаех, че той ще се прибере, започвах да получавам едно сърцебиене и започваше да ме боли коремът. Аз тогава си казах, че дори и психически да издържам, тялото ми вече не издържа и трябва да реша какво ще правя.

До този момент на никой не бях казвала. Разказвала съм на приятелки, но винаги стигам до физическото насилие и не казвам , а само , че имаме проблеми .