Решение № 107 от 23.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Смолян, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена въззивна жалба с вх.№

9175/03.11.2025 г. /рег. РС – Смолян/ от Д. В. П., чрез процесуален представител - адв. М. О., срещу Решение 455/09.10.2025 г., по гр. д. № 1482/2024 г. по описа на РС - Смолян. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не споделя мотивите за отхвърляне на исковата претенция. Не приема, че в ЗМВР, по отношение на полагащите нощен труд служители съществуват определени като „компенсаторни механизми“ и „други мерки за защита" в смисъла, посочен в Решение на СЕС по дело C‑262/20. Определените като такива в цитираното ТР и възприети от съда, не били насочени специално към полагащите нощен труд държавни служители от МВР, нито пък се предоставяли поради и съобразно продължителността на труда им през нощта.

Поставя се въпросът, поради какъв критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР /касателно нощния труд/, са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от работещи по правоотношения извън системата на МВР. Изказва се предположение, че констатираното различие в нормативната уредба преследва икономически резултат.

В подробен анализ на норми от ПЕС, се излага твърдение, че при приоритет на ПЕС над националното, съдът следва да не се съобразява с 1 тълкуването, дадено в ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Изведено е и заключение, че нормата на чл. 187, ал. 1, изр.

2 ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12, чл. 20 и чл. 31 от Директива 2003/88 и разпоредби от ХОПЕС.

По тези и други подробно изложени във въззивната жалба съображения се търси отмяна на Решение № 455/09.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 1482/2024 г. по описа на PC - Смолян, както и постановяване на акт по съществото на спора, с който да бъдат изцяло уважени предявените искове.

Претендират се направените разноски по първоинстанционното и в настоящото производство

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпвал отговор от въззиваемата страна – РД "ГП" -С..

В с.з. въззивникът поддържа жалбата, на вече посочените основания.

Моли да се кредитира заключението на неоспорената ССчЕ от първоинстанционното производство.

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора, моли за оставяне жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения, доразвити и в Писмена защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд - Смолян, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото по същество е правилно, поради следните съображения:

Предмет на първоинстанционното производство са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1850. 10 лв., за които твърди, че са неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира се също и заплащането на сума в размер на 266. 50 лв. – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение.

За да отхвърли така предявените искове, PC - Смолян е съобразил, че с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

2

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период Д. В. П. ЕГН ********** е бил служител на МВР, като заемал длъжността „Старши полицай“ в РД "ГП" - С., по служебно правоотношение, като от неоспореното заключение на ССчЕ е видно, че същият е полагал труд на 12-часови смени, включително през нощта (между 22: 00 ч. и 6: 00 ч.), за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2024 г. Според вещото лице положеният от ищеца нощен труд, след превръщането му в дневен труд, преизчислен с коефициент 1, 143, възлиза в размер на 1225 часа. Вещото лице е изчислило, че общата стойност на положените допълнителни часове труд възлиза на 1850.10 лв., а законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд възлиза на 266.50 лв.

С Решение № 455/09.10.2025 г., РС – Смолян е отхвърлил предявените искове от Д. В. П. срещу РД "ГП" - МВР, за заплащане на сума в размер на 1850,10 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 266.50 лв. мораторна лихва. Със същото решение, Д. В. П. е осъден да заплати на РД „ГП“ МВР, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

За основателността на предявената претенция във връзка със заплащането на положен от жалбоподателя нощен труд, следва да се установи наличие на основание за превръщане на нощния труд в дневен по коефициент 1, 143 във връзка с което спорно между страните се явява обстоятелството дали при отчитането на нощния труд, положен от ищеца в процесния период в качеството му на служител на МВР се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната. Този въпрос е разрешен от ВКС с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, което има задължителна сила за съдилищата и следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ВКС изяснява, че продължителността на работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.

По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на 3 гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната сигурност.

От изложеното е видно, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, а различна от общото трудово законодателство уредба на същата, която не налага прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. На основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, вкл. и за полагане на труд през нощта от служителите в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В действала през процесния период Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, действително липсва правило като това на чл.

9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, поради което и в настоящия случай не е налице основание за превръщане на положения от ищеца нощен труд. Този извод съответства напълно на Правото на ЕС и практиката на СЕС. С решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като е необходимо за полагащите труд през нощта да бъдат предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Като извод СЕС е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. При приемането на ЗМВР законодателят е взел предвид спецификата на служебните правоотношения и неблагоприятните последици от полагането на нощен труд 4 от служители на МВР, като е предвидил това да се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и преизчисляване ежегодно през първия месец на всяка година на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение, като критерий е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт ( чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР). Този механизъм до голяма степен компенсира евентуални негативни инфлационни процеси спрямо доходите на служителите и гарантира спрямо тях значително по-високо ниво на икономическа стабилност спрямо служителите или работниците, чиито трудови отношения се регулират от Кодекса на труда.

Мнозинството от настоящия състав приема, че определението на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 потвърждава направеното вече тълкуване на Правото на ЕС с решението по дело С-262/20, относно допустимостта на разлика в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС отбелязва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на запитващата юрисдикция, т. е. на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължителното за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторично право на ЕС.