Решение № 1526 от 05.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330109734 по описа за 2022 година

И. А. М., чрез адв. Е. И., е предявил положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „Микро Кредит“ АД, с искане за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги към договор за допълнителни услуги, сключен към договор за кредит № ******/***** г. и кумулативно съединен с него осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за връщане на недължимо платената такса по клаузата за допълнителни услуги.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2017 г. страните са сключили договор за кредит № ******, като на същия ден към него бил сключен договор за допълнителни услуги.

Съгласно чл. 3 от договора за допълнителни услуги ответното дружество предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, който включва: посещение или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; безплатно внасяне на вноските в офис на ответното дружество; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. Цената на този пакет била в размер на 486, 00 лв. Излагат се подробни съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по гореописания пакет, поради неравноправност, поради притоворечието с добрите нрави, поради неспазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради заобикаляне на закона и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради нарушаване предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Въз основа на изложеното моли за прогласяване нищожността на клаузата на горните основания, както и осъждането на ответника да му върне сумата от 129, 60 лв. /сумата е претендираната от ищеца след изрично заявено увеличение на иска, допуснато с Протоколно определение на съда от 29.03.2023 г./, представляваща недължимо платена сума по пакет „Комфорт“.

Ответникът „Микро кредит“ ООД, в законоустановения в чл. 131 ГПК срок, е подал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни, като развива 1 подробни съображения.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на клауза от договор за допълнителни услуги към договор за кредит и кумулативно съединен с него осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да върне недължимо платената по нищожна клауза сума от 129, 60 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Микро Кредит“ АД и И. А. М. – в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****/***** г. , по силата на който ответникът е предоставил в полза на ищеца сумата от 600 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 690, 84 лв. на 36 седмични вноски с размер от 19, 19 лв, при годишен процент на разходите – 50,00 % и годишен лихвен процент – 40, 68 %. Към договора за кредит бил сключен и Договор за допълнителни услуги, съгласно който е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет „Допълнителни услуги“ в размер на сумата от 486 лв. Допълнителните услуги по пакет „Комфорт“ включвали следното: посещение или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; безплатно внасяне на вноските в офис на ответното дружество; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.

Съдът намира, че клаузата от Договора за допълнителни услуги, установяваща, че длъжникът дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Така установената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита, без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, това възнаграждение противоречи и на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната граница на годишния процент на разходите, която е предвидена с императивна разпоредба на закона, би била многократно превишена, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 600лв. и възнаградителна 2 лихва от 90, 84 лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още една клауза, установяваща заплащане на възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“ в размер от 468 лв. Нещо повече, от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че с включването в ГПР на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги неговият размер възлиза на 761, 51 %. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, в размер, многократно надвищаващ размера на възнаградителната лихва, което води до прекомерно увеличение на възнаграждението за кредитодателя. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, като датата на падежа е също всеки петък, както и по договора за кредит, което води до извод, че по този начин е установено допълнително възнаграждение на кредитодателя, което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК следва да се приеме за недължимо като установено в размер, превишаващ посочения в договора и съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процент на разходите.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Както стана ясно и по-горе, уговореният в процесния договор за кредит размер на ГПР е 50, 00 %, а от експертното заключение се установява, че с включване на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги размерът на ГПР става 761, 51 %. По този начин потребителят бива въведен в заблуждение относно действителния размер на ГПР, доколкото уговореният не отговаря на действителния такъв.

Клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за предоставяне на възможност за отлагане и намаляване на вноски, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора, а разходите, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит са такива, свързани с неговото усвояване.

Поради така изложените съображения тази клауза, като част от Договор за допълнителни услуги, не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от кредитополучателя по пакет „Комфорт“, в изпълнение на задълженията по нея, е била недължимо платена от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание. Ето защо и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен. Доколкото в съдебно заседание ищецът е изменил размера на така предявения иск, същият се счита предявен за сумата от 129, 60 лв. и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски. Ищецът е бил представляван от адв. Е. И., на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, като разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /400 лв. за всеки един от исковете/ следва да бъдат присъдени на нея. Останалите претендирани разноски, а именно – 100 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за платена съдебно-счетоводна експертиза следва да се присъдят в полза на ищеца – И. А. М..

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, по предявения иск от И. А.

М., ЕГН **********, с адрес с. К. К., ул. „***“ № ** против „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, че клаузата от Договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ****/**** г., регламентираща заплащане на възнаграждение по пакет „Допълнителни услуги“, за недействителна поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, да заплати на И. А. М., ЕГН **********, сумата от 129, 60 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по пакет „Комфорт“ към Договор за допълнителни услуги, сключен към договор за потребителски кредит № ****/**** г., получени от ответника при начална липса на правно основание.

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, да заплати на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. на адв. Е. И., с адрес гр. П., ул. “Х. К.” № *, сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 9734/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, да заплати на основание чл. 78, ал.

1 ГПК на И. А. М., ЕГН **********, сумата от 250 лв., представляващи съдебно деловодни разноски, сторени в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4