Решение № 162 от 09.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500354 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969, чрез процесуален представител адв. А. против решение № 445/07.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1998/2021г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ ***, сумата от 32 079.19 лева, с която същата се е обеднила чрез извършване на плащане в полза на „Карком“ ЕООД на продажна цена за лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама № JTMREREV40D112004, двигател № 3ZRB997654, с рег.№ В 6220 ВМ, а въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се е обогатил неоснователно за нейна сметка със стойността на придобития от него със Договор за покупко-продажба от 21.02.2017г. лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 06.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания

1 за неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното решение с доводи за нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от придобивната цена на автомобила е заплатена с лични средства на въззиваемата. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че извършеният на 03.02.2017г. превод по сметката й в Уникредит Булбанк съставлява суми, собственост на дружеството и че същите изцяло покриват заплатената чрез тази сметка цена. Отделно от това счита за недоказано твърдението на въззиваемата, че тя е извършила плащането на дата 21.02.2017г., доколкото от доказателствата по делото се установява, че преводът на сумата от 59 480.48 лева е извършен на 20.02.2017г. Наведени са оплаквания за необсъждане в цялост на ангажираните по делото гласни доказателства, както и обстоятелството, че ищцата и другият съдружник в дружеството са съпрузи, поради което и са направени неправилни изводи за липса на начало на писмено доказателство и за недоказаност на възражението за персонална симулация на договора за покупко-продажба.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.

В срока по чл.267 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – въззиваемата А. А. – Ф., приет в настоящата инстанция, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Едновременно с отговора А. А. – Ф. е подала и насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът й е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 32 079.19 лева до предявения размер от 60 480.48 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на изводите на съда, че постъпилите по сметката й в „Постбанк“ АД – Германия суми и впоследствие част от тях преведени по сметката й, от която е платена цената на автомобила са собственост на ответното дружество. Счита, че посочването от наредителя на лицето в полза на което се извършва превода, както и заплащането на данъци от получателя върху тези суми са достатъчно доказателство за това чия собственост са. Иска се от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и присъди обезщетение в претендирания пред настоящата инстанция размер.

Срещу насрещната въззивна жалба в срок е постъпил писмен отговор от 2 ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна.

В с.з., чрез процесуалните представители всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Претендират разноски.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от А. А. – Ф. против „Ф. Енерджи“ ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че заедно със съпруга си Е. Х. Ф. са съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД, регистрирано в ТР на 25.04.2015г. През 2016г. са взели решение за закупуване на лек автомобил на името на дружеството. В тази връзка е била направена поръчка към официалния представител на Тойота – „Карком“ ЕООД под № 512565/09.12.2016г. относно л.а. „Тойота“, модел „РАВ 4“ и на същата дата е заплатен аванс в размер на 1 000 лева. Твърди, че плащането на тази сума е извършено чрез дебитната й карта от нейна лична банкова сметка в Уникредит Булбанк, за което плащане е била издадена и подробно посочена фактура. Твърди се също така, че автомобилът е бил доставен на 21.02.2017г., като дължимият остатък от продажната цена е заплатен чрез извършен от нея банков превод от същата банкова сметка на сумата от 59 480.48 лева. За това плащане била издадена фактура № 5001001118/21.02.2017г. Така закупеният автомолби е бил регистриран на 27.02.2017г. с рег. № В 6220 ВМ и със собственик „Ф. Енерджи“ ООД. Сочи се, че средствата, с които са извършени двете плащания са нейни лични, същите не са предоставени на дружеството по силата на сключен между тях договор за заем, поради което и с плащането на чуждо задължение дружеството неоснователно се е обогатило за нейна сметка. С оглед на това е предявила и иска си за осъждането му да й заплати сумата от 60 480.48 лева, представляваща заплатената от нея цена на придобития от дружеството лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

С писмения отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът „Ф. Енерджи“ ООД е оспорил така предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Твърди, че не е налице обедняване от страна на ищцата, съответно обогатяване на дружеството за нейна сметка, тъй като решението за закупуването на процесния автомобил е взето от двамата съдружници3 съпрузи с оглед задоволяване на нуждите на семейството им, а не за дружеството, същият не е ползван от „Ф. Енерджи“ ООД, тъй като същото не е развивало каквато и да било дейност на територията на РБ. Вписването на дружеството като собственик е било с цел ползването на данъчни привилегии, каквито физическите лица нямат. С оглед на това твърди, че сключеният договор за покупко-продажба е симулативен и прикрива действителните купувачи на автомобила – съпрузите. Оспорва и твърденията за личния характер на средствата, с което е платена цената. В тази връзка се твърди, че сумите по банковата сметка на ищцата в Уникредит Булбанк са преведени от нейна банкова сметка в Германия, постъпленията по която съставляват извършени плащания в полза на дружеството вр. производство и продажба на ел.енергия от съоръжения, изградени в поземлен имот, собственост на Е. Ф., на които съоръжения „Ф. Енерджи“ ООД е ползвател, поради което тези средства са собственост на дружеството, а не на ищцата и това изключва твърдяното от нея неоснователно обогатяване.

По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема да установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че А. А. – Ф. и Е. Ф. са съпрузи и съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД. Не е спорно, а това е установено и от ангажираните по делото доказателства /фактури, свидетелство за регистрация, банково удостоверение на Уникредит Булбанк с изх. № 0301-64-000892/25.01.2021г. и приложеното на л.113-л.115 извлечение-справка за движението по банкова сметка

№

BG94UNCR70001522337330 с титуляр въззиваемата/ и това, че въз основа на договор за покупко-продажба на МПС, сключен с „Карком“ ЕООД въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се легитимира като собственик на л.а.

Тойота, модел „РАВ 4“, рег. № В 6220 ВМ, както и че придобивната цена в общ размер на 60 480.48 лева е заплатена със средства от посочената банкова сметка на въззиваемата в Уникредит Булбанк – на 09.12.2016г. на ПОС терминал с банкова карта към сметката е заплатена авансово сумата от 1 000 лева, за което е издадена фактура № 5003009602/09.12.2016г., а остатъкът от 59 480.49 лева е заплатен чрез извършен на 20.02.2017г. банков превод по сметка на продавача вр. издадена от последния проформа фактура № 813211/216189 и издадена след това фактура № 5001001118/21.02.2017г.

4

Спорните въпроси са относно действителността на процесния договор, предвид направеното от „Ф. Енерджи“ ООД възражение за персонална симулация, както и за произхода на сумите, постъпвали по банковата сметка на А. А. – Ф. в Уникредит Булбанк и по банковата й сметка в Постбанк, Германия.

За да е налице симулативност на договора относно страните е необходимо знание и съгласие на всички страни, както на тези по привидната сделка, така и между привидния приобретател и този, който придобива по прикритата сделка. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.

Липсва изходящ от която и да е от страните по договора за покупко-продажба на процесния л.а., както и от сочените от въззивника за действителни купувачи – съпрузите Ф. писмен документ, респ. направени изявления пред държавен орган, установяващи или правещи вероятна твърдяната привидност.

Обстоятелството, че съдружниците в дружеството са съпрузи не може да се приеме като начало на писмено доказателство, в каквато насока са доводите, изложени във въззивната жалба на „Ф. Енерджи“ ООД. С оглед на това и ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на св.И. относно закупуването, заприходяването и ползването на автомобила се явяват недопустими, на основание чл.165, ал.2 ГПК.

Относно характера на паричните суми по банковите сметки на въззиваемата:

Видно от писмо на Уникредит Булбанк и приложената към него справка за движение по разплащателна сметка № BG94UNCR70001522337330 с титуляр въззиваемата /л.113-л.115/ е, че същата е открита на 06.07.2015г. и до 12.12.2016г., когато е осчетоводено извършеното авансовото плащане на сумата от 1 000 лева, част от цената на процесния л.а., по нея са постъпвали ежемесечно единствено суми в размер на по 10 265.96 лева, съставляващи изплащано й от „Ф. Енерджи“ ООД трудово възнаграждение. Сключеният на 31.08.2015г. с дружеството трудов договор е приет като доказателство по делото и не е оспорен. Същият е прекратен на 03.08.2019г., видно от Заповед № 4/02.08.2019г.

Следователно сумата от 1 000 лева безспорно съставлява лични средства на въззиваемата, с които същата е заплатила чуждо задължение, без основание за това, поради което следва да се приеме, че с тази сума ответното 5 дружество се е обогатило за нейна сметка.

От коментираното банково извлечение се установява още, че и след 12.12.2016г. до извършването на второто плащане на остатъка от цената на процесния автомобил /превода на сумата от 59 480.48 лева, извършен на 20.02.2017г./, по същата банкова сметка са превеждани още трудови възнаграждения и по-конкретно на 02.02.2017г. са постъпили заплатите й за м.09.2016г., м.12.2016г. и м.01.2017г. в общ размер на сумата от 30 907.98 лева. Наличното салдо към 02.02.2017г. преди тези три превода по сметката е било 171.21 лева, остатък от предходни плащания за трудови възнаграждения, а в края на деня – 31 079.19 лева. На 03.02.2017г. по тази сметка е постъпила и сумата от 60 450 лева, представляваща левова равностойност на 31 000 евро, наредени от банкова сметка на въззиваемата А. А. – Ф. в Дойче Постбанк, Германия с № DE23100100100852770109. Към 20.02.2017г. наличното салдо по българската сметка е било 88 721.57 лева, от която сума 59 480.48 лева са преведени на продавача „Карком“ ЕООД.

Видно от приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на въззиваемата в Дойче Постбанк, Германия с № DE23100100100852770109 /л.142 и сл./ е, че се касае за бизнес разплащателна сметка, открита м.02.2015г., по която през релевантния за настоящия спор период /до превода от 31 000 евро към сметката в Уникредит Булбанк на 03.02.2017г./ са постъпвали основно плащания от немско дружество „Митнец Щром“ вр. продажба на ел.енергия от вятърна турбина в Шьонвалд. До м.06.2016г. името на А. А. – Ф. е посочвано в основанието на извършваните от Митнец Щром преводи, наред с вписаното „вятърна турбина, 15910 Шьонвалд“. В преводите от м.07.2016г. и след това до 03.02.2017г. в основанието вместо въззиваемата е вписвано името на въззивното дружество „Ф. Енерджи“ ООД.