Решение № 64 от 08.07.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Гълъбово, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100091 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Ж. Д., чрез процесуалния представител адв. М. от АК Стара Загора срещу „Вива Кредит“ АД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на между него и ответното дружество е сключен договор за паричен заем Standart 14 № ********** г. с ответното дружество, по силата на който „Вива Кредит“ АД следвало да предостави заемни средства в размер на 1200 лв., а ищецът следвало да възстанови с възнаградителна лихва.

Сочи, че съгласно чл.2, ал.1, т.5 от договора, годишния лихвен процент на заема бил 40,32 % , а съгласно т.8 на същия член, ГПР било 49,37 %. Твърди, че кредитът бил изцяло погасен, като ищецът сключил нов договор за паричен заем от 13.10.2020 г. Твърди, че така посочения ГПР в процесния договор от 08.05.2020 г. бил различен от действително приложения в кредитните правоотношения, поради дължимите „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ /чл.1, ал.3 от договора/ и „неустойка“, в случай на непредставяне на поръчител или банкова гаранция /чл.4, ал.2 от договора/. Сочи, че така уговорени тези възнаграждения следвало да бъдат включени в изчисляването на ГПР, тъй като представляват разходи по кредита. Заявява, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл.22 ЗПК и чл.11, ал.11, т.20 ЗПК. Излага подробни съображения за твърдяната нищожност. Твърди нищожност на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите на уговорената неустойка в чл.4, ал.2 от договора за заем и недействителност заради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД на уговореното възнаграждение за дължима „такса за експресно разглеждане“ в чл.1, ал.3 от договора за заем. Излага съображения в тази насока. Иска от съда да обсъди наведените доводи за недействителност на договора за паричен заем от 08.05.2020 г. Счита, че се дължи 1 връщане на даденото без основание. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати платена без основание сума в размер на 50 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем Standart 14 № ********** г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Вива Кредит“ АД, който взема становище за неоснователност на исковите претенции. Заявява, че по отношение на твърденията на ищеца за нищожност на договора за паричен заем, не са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Излага съображения в тази насока. Заявява, че релевираните от ищеца аргументи за нищожност на неустойката, при непредставяне на обезпечение, не са основателни. Сочи, че неизпълнението на задължението за предоставянена обезпечение, поставя в риск дружеството кредитодател, а функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението от страна на длъжника. Заявява, че предоставената услуга за експресно разглеждане на документи е допълнителна услуга, която клиента доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което ищецът не може да се позовава на неравноправност на тази клауза. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2025 г., е прието с надлежно определение направеното изменение на предявения от ищеца иск с правно основание чл.55 ЗЗД досежно неговия размер. С направеното изменение исковата претенция се счита за предявена за сумата от 1140,93 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем Standart 14 № ********** че между ищеца В. Ж. Д. и ответното дружество „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищеца има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена в заем сумата от 1200 лв., срещу задължение да я върне в рамките на 30 двуседмични вноски. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 49,38 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 754,80 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Уговорена в чл. 5, ал. 2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка, също в размер на 503,10 лв., дължима при непредоставяне в 3-дневен срок от сключването на договора на едно от посочените в ал.1 обезпечения - поръчителство от физическо, отговарящо на конкретни, посочени в договора изисквания, или банкова гаранция. Общият размер на задълженията по кредита с таксата „Експресно разглеждане“ и уговорената неустойка е 2767,80 лв.

2

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищеца В. Д. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка и таксата „Експресно разглеждане“ реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.

Касателно неустойката следва да се отбележи, че с процесния Договор за паричен заем Standart 14 № ********** г. (чл. 5, ал. 1 от договора) длъжникът е задължен да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорното задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. По отношение таксата „Експресно разглеждане“, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че сумите които ищецът В. е платил по Договор за паричен заем Standart 14 № ********** са: 1200 лв. Главница, 187,29 лв. лихва, 198,84 лв. неустойка и 754,80 такса експресно разглеждане. Експертът е посочил, че при направени изчисления, ако в размера на годишния процент на разходите бъде включена неустойката по чл.5, ал.2 и таксата за експресно разглеждане по чл.1, ал3 от договора, то действителния размер на годишния лихвен процент би бил 171,78 %, а на годишния процент на разходите 442,00 %.

3

Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,3 7 %, доколкото при срок на договора от 60 седмици и главница от 1200 лв., длъжникът следва и е възстановил сума от 2340,93 лв., която е почти двойно повече от чистата стойност на кредита, за срок на същия по-малък от година. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК. Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата „Експресно разглеждане“ се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл.22 ЗПК, то по силата на чл.23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, ноне и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е платил цялата сума за главница от 1200 лв. по Договор за паричен заем Standart 14 № **********, както и сумите 187,29 лв. лихва, 198,84 лв. неустойка и 754,80 такса експресно разглеждане. Сумите платени над главницата, явяваща се чиста стойност на кредита са явява платени без основание и подлежат на връщане. С оглед на горното иска е основателен и доказан по размер.

Същият е сторил разноски за държавна такса в размер от 50 лева и депозит за ССчЕ в размер от 341,56 лева, поради което следва да му се присъдят разноски в общ размер от 391,56 лева. В производството по делото ищецът В. Ж. Д. е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество М.. Поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни заседания без изслушване на свидетели, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност като в проведените съдебни заседания не са присъствали представители на страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-становища. Поради гореизложеното на 4