Определение № 290 от 18.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600397 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК.

Образувано е за проверка на определение №354/17.11.2025г., с което по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК на осъденото лице А.К.Н. били възложени 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ. Адв.П., като повереник на частните обвинители Л. С. и Р. С., атакувал първоинстанционния акт с твърдения, че същият следва да бъде отменен доколкото съдът нямал възможност свободно да определя адвокатското възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, а трябва да съобрази императивната разпоредба на чл.2 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа. Твърди се, че първостепенният съд пренебрегнал редица ангажиметни на адвоката, свързани с процесуалното представителство и че присъденото възнаграждение не отговаря на критериите за достойно оценяване на адвокатския труд. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, насочена срещу акт, който подлежи на обжалване. Същата се явява допустима, но по същество - неоснователна.

Настоящият съдебен състав не споделя становището, че на адв.П. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение съответства що на минималните размери по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Напротив, според трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.38 ал.2 от ЗА, правилото, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г.

1 представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Упоменатата разпоредба следва да се тълкува в смисъла, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта". В този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22 и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С428/16. По изложените съображения нормата на чл.38 ал.2 от ЗА в частта, препращаща към чл.36 ал.2 от ЗА, респ. към Наредба № 1/2004 г., който поднормативен акт съобразно посоченото решение на СЕС има незадължителе н характер. В тази връзка ОС-Шумен, определяйки възнаграждението на адв.П., правилно приел минималните стойности предвидени в Наредба 1/2004г. като ориентировъчни.

Във въззивната жалба се излагат доводи за липса на достойно оценяване на адвокатския труд при присъдените изключително ниски размери на адвокатското възнаграждение. Размерът на възнаграждението следва да бъде съобразен с множество фактори, сред които - фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, броя на съдебните заседания.

Участието на адв.П. по делото в качеството на повереник на частните обвинители (подробно анализирано от ОС) се свежда до явяване в едно съдебно заседание пред ОС-Шумен , подаване на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание пред АС-Варна. Пледирал общо, като предимно поддържал становището на прокуратурата. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ОС-Шумен адекватно и достойно е оценил адвокатския труд, като законосъобразно е счел, че исканите от адв.П. разноски, в размер на 6000 лв., са прекомерни и е осъдил А.Н. да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв. Т.е. споделя се становището на ОС-Шумен, че съдът не присъжда автоматично поисканата сума, а преценява дали размерът е пропорционален на сложността и обема на работа, както и дали не е прекомерен спрямо минималните ставки.

Предвид изложеното въззивният състав не намира основание за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради което и на основание чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 354 от 17.11.2025г. по НОХД № 217/2025г. на Окръжен съд – Шумен.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600397 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК.

Образувано е за проверка на определение №354/17.11.2025г., с което по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК на осъденото лице А.К.Н. били възложени 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ. Адв.П., като повереник на частните обвинители Л. С. и Р. С., атакувал първоинстанционния акт с твърдения, че същият следва да бъде отменен доколкото съдът нямал възможност свободно да определя адвокатското възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, а трябва да съобрази императивната разпоредба на чл.2 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа. Твърди се, че първостепенният съд пренебрегнал редица ангажиметни на адвоката, свързани с процесуалното представителство и че присъденото възнаграждение не отговаря на критериите за достойно оценяване на адвокатския труд. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, насочена срещу акт, който подлежи на обжалване. Същата се явява допустима, но по същество - неоснователна.

Настоящият съдебен състав не споделя становището, че на адв.П. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение съответства що на минималните размери по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Напротив, според трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.38 ал.2 от ЗА, правилото, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г.

1 представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Упоменатата разпоредба следва да се тълкува в смисъла, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта". В този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22 и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С428/16. По изложените съображения нормата на чл.38 ал.2 от ЗА в частта, препращаща към чл.36 ал.2 от ЗА, респ. към Наредба № 1/2004 г., който поднормативен акт съобразно посоченото решение на СЕС има незадължителе н характер. В тази връзка ОС-Шумен, определяйки възнаграждението на адв.П., правилно приел минималните стойности предвидени в Наредба 1/2004г. като ориентировъчни.

Във въззивната жалба се излагат доводи за липса на достойно оценяване на адвокатския труд при присъдените изключително ниски размери на адвокатското възнаграждение. Размерът на възнаграждението следва да бъде съобразен с множество фактори, сред които - фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, броя на съдебните заседания.

Участието на адв.П. по делото в качеството на повереник на частните обвинители (подробно анализирано от ОС) се свежда до явяване в едно съдебно заседание пред ОС-Шумен , подаване на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание пред АС-Варна. Пледирал общо, като предимно поддържал становището на прокуратурата. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ОС-Шумен адекватно и достойно е оценил адвокатския труд, като законосъобразно е счел, че исканите от адв.П. разноски, в размер на 6000 лв., са прекомерни и е осъдил А.Н. да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв. Т.е. споделя се становището на ОС-Шумен, че съдът не присъжда автоматично поисканата сума, а преценява дали размерът е пропорционален на сложността и обема на работа, както и дали не е прекомерен спрямо минималните ставки.

Предвид изложеното въззивният състав не намира основание за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради което и на основание чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 354 от 17.11.2025г. по НОХД № 217/2025г. на Окръжен съд – Шумен.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3