Решение № 6003 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6003 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100502708 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 454/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 42018/2024 г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК : 000694286, гр.София, пл."Позитано" №5, със съдебен адрес : гр. София , ж.к. „Хаджи Димитър” , ул. „Васил Кънчев” № 26, ет.7, офис 34, , чрез адв. А. Н. , против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.София, ул. "Московска" № 33, осъдителен иск по чл.410 КЗ във връзка с с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 195,90 лв (сто деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща платеното от дружеството застрахователно обезщетени по щета № 470423242409520 по риск "Каско Стандарт" за имуществените вреди на лек автомобил „Хонда CR Z”, рег. № ****, причинени при реализираното на 10.02.2024г. в село Бистрица на ул. „Просвета” на отсечката между ул. „Морените” и ул. „Шипка” пътно-транспортно проишествие , при което посоченият автомобил пропаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на исковата молба до окончателното плащане и разноските по делото.

Със същото решение съдът е осъдил АД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК: 000694286, гр.София, пл."Позитано" №5, със съдебен адрес : гр. София , ж.к. „Хаджи Димитър” , ул. „Васил Кънчев” № 26, ет.7, офис 34, , чрез адв. А. Н. ДА ЗАПЛАТИ на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.София, ул. "Московска" № 33 на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на общината юрисконсултско възнаграждение, като е 1 отхвърлил в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответата страна Столична община за присъждане на юрисконсулско възнаграждение доп пълния предявен размер от 400 лв (четиристотин лева).

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът поддържа, че районният съд е възприел неправилно фактическата обстановка, не е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал събирането на своевременно поискани гласни доказателства. Твърди, че са установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД. Посочва, че процесният автомобил „Хонда CR Z“, рег. № ****, е бил застрахован при него за периода от 23.11.2023 г. до 22.11.2024 г., а във връзка с настъпилото на 10.02.2024 г. произшествие е образувана щета № 470423242409520 и е изплатено обезщетение от 195,90 лв. Поддържа, че с плащането е встъпил в правата на застрахования срещу лицето, отговорно за вредите.

Оспорва извода на СРС, че не са доказани наличието на несигнализирана и необезопасена дупка, механизмът на произшествието и причинната връзка с уврежданията. Сочи, че документите от застрахователната преписка, обсъдени заедно с приетото и неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза, установяват тези обстоятелства. Изтъква, че вещото лице е потвърдило връзката между описания механизъм и уврежданията, включени в описа на застрахователя, поради което намира за неправилно заключението да бъде лишено от доказателствено значение. Жалбоподателят възразява срещу значението, придадено на липсата на протокол за ПТП. Поддържа, че произшествието е с един участник и повредите не са причинени от друго пътно превозно средство, поради което е приложим чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. Твърди, че не са били налице и предпоставките по чл.

125 ЗДвП за задължително посещение от органите на МВР. Счита, че липсата на протокол не препятства установяването на събитието с други допустими доказателствени средства. Поддържа, че представените декларации са частни свидетелстващи документи и сами по себе си не установяват механизма на произшествието и същите следва да бъдат преценени заедно с останалите доказателства, включително експертизата, която подкрепя отразените в тях сведения.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна – Столична община, в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски по производството пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предвид нормата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за 2 приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. Твърденията са за вреди вследствие на противоправно бездействие на лицата, на които общината е възложила поддържането, обезопасяването и сигнализирането на уличната настилка. Претенцията не е основана единствено на собствеността върху вещ, а на неизпълнението на задължения при възложена работа.

За възникване на суброгационното вземане е необходимо да се установят валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил, настъпване на събитие в срока и обхвата на застрахователното покритие, претърпени от застрахования вреди, плащане на обезщетение в изпълнение на договора и наличие на вземане на увредения срещу ответника по чл. 49 ЗЗД. Суброгацията настъпва с плащането и е ограничена от размера на действително дължимата деликтна обезвреда и на платеното обезщетение.

В настоящото производство се претендират 195,90 лв. обезщетение.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Не е необходимо да се установява вина на общината като възложител, но следва да са налице противоправно поведение на изпълнителите, вреда и причинна връзка, а тяхната вина се предполага по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не е необходимо изпълнителят да бъде индивидуализиран поименно, когато се установява неизпълнение на дейностите, възложени на лицата, отговарящи за съответния участък.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите факти. Ответникът носи тежестта за положителните факти, на които основава самостоятелните си правоизключващи, правонамаляващи и правопогасяващи възражения. Самото оспорване не прехвърля върху ответника тежестта да доказва друг механизъм на увреждане. В тази част доводът във въззивната жалба, че общината трябва да установи различно произшествие при условията на пълно и главно доказване, не може да бъде възприет като общо правило. Пълното доказване изисква доказателствата да създават убеденост за осъществяването на релевантните факти. То не въвежда изискване за специален вид документ за всяко произшествие или за елиминиране на всяка абстрактно възможна хипотеза. Съдът преценява дали конкретната доказателствена съвкупност установява твърдения факт, като обсъжда и действителните противоречия или празноти в нея.

Допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение- недопускане на своевременно поискани гласни доказателства, е отстранено от въззивната инстанция и на ищеца е допуснат един свидетел-водачът на процесния лек автомобил. Свидетелят С. А. заявява, че през 2024 г. е управлявал лек автомобил „Хонда CRZ“, рег. № **** и описва случай на спукване на гума при движение в с. Бистрица. Поради ремонт на обичайно използваната ул. „Стефан Стамболов“ е преминавала по обходен маршрут покрай училището. При появата на друг автомобил, закрит дотогава от паркирани автомобили, водачът рязко е завъртял волана, за да избегне удар, и е попаднал в дупка на платното. Предната дясна гума се е спукала непосредствено при преминаването.

Свидетелят изрично разграничава този случай от други увреждания на гуми и заявява, че при конкретния инцидент друга щета освен гумата не е имало. По нейна приблизителна оценка дупката е била с размери около 50 на 40 см и дълбочина поне 10–12 см. Твърди, че не е имало обозначение или сигнализация. Заявява, че произшествието е настъпило през светлата част на деня, в зимно, студено и мокро време, без сняг. Сочи, че дупката е била пълна с вода, което е установила след попадане в нея. Посочва, че е знаела за дупката и обичайно я е заобикаляла, но в 3 описаната ситуация е реагирала на внезапно появилия се автомобил. В отговор на въпросите на съда свидетелят уточнява, че дупката се е намирала на самото платно.

При липса на паркирани автомобили би била разположена по-вляво, а при наличното паркиране е попадала приблизително по средата на свободното пространство между бордюра и автомобилите. Заявява, че улицата е двупосочна, но паркираните автомобили фактически са ограничавали пространството за движение.

Показанията се преценяват по чл. 172 ГПК с оглед на възможната заинтересованост на водача, който е заявил събитието пред застрахователя. Това обстоятелство налага внимателна оценка, но не прави показанията недопустими и не е самостоятелно основание за отхвърлянето им. Твърдението на ответника за възможна отговорност за застрахователна измама е предположение, от което не следва автоматично заключение, че дадените под наказателна отговорност показания са неверни. Съдът кредитира показанията относно лично възприетите факти: попадане на управлявания автомобил в дупка на платното, липса на сигнализация и непосредствено спукване на предната дясна гума. Разказът съдържа конкретни сведения за маршрута, пътната обстановка, препятствието и последователността на събитието. Посочването на друг автомобил и на предходното познаване на дупката не изгражда изцяло благоприятна за ищеца версия и следва да бъде обсъдено при причинната връзка. Свидетелят не посочва точна календарна дата или час. Не възпроизвежда уверено и наименованието на улицата-предполага, че е „Просвета“, и обяснява, че го е проверил при заявяването на щетата. Тези ограничения на спомена не се игнорират. Самостоятелно показанията не установяват с точност датата 10.02.2024 г. и отсечката между ул. „Морените“ и ул. „Шипка“. Идентичността с процесното произшествие следва от съпоставянето им с своевременно подаденото заявление от 15.02.2024 г. и документите за конкретната щета, при съвпадение на автомобила, заявителя, увредената гума и мястото.

При съвкупната преценка на показанията с данните от заявлението за щета съдът приема, че разказът се отнася до процесното произшествие от 10.02.2024 г.

Непълнотата на спомена за наименованието на улицата не е равнозначна на положително твърдение за различно място. При липса на конкретно несъответствие тя не обезсилва възприятията за дупката и непосредственото увреждане.

Приблизителните размери се възприемат като житейска оценка на очевидец, а не като техническо измерване. За установяването на опасна неравност не се изисква свидетелят да разполага с експертни знания. Не се установява вътрешно противоречие между спукването на предната дясна гума и обяснението за разположение на дупката по-вляво в цялото платно. Разположението спрямо ширината на улицата не определя еднозначно траекторията на колелата при отклоняване на автомобила. При липса на измервания или технически извод за несъвместимост съдът не може да изведе невъзможност на механизма единствено от словесното описание. Същевременно това описание не замества експертния отговор, ако по останалите доказателства е налице конкретен спор за траекторията.