Разпореждане № 15201 от 08.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15201 гр. София , 08.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20211110137100 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 411 ГПК.

Настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от /ЮЛ/ гр. София срещу М.С. Т..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че заявителят обосновава вземането си с твърдения за сключен договор за текущо потребление и неизпълнение на задължението на длъжника да върне получената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.

В конкретния случай заявителят претендира неустойка, периодична такса, лихва (миграция) и такси и разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни 1 норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

С разпореждане № 7488/ 19.07.2021г. на заявителя е указано да конкретизира обстоятелствата, на които основава вземането си за неустойка, периодична такса, лихва (миграция) и такси и разходи, като посочи от къде извежда вземането си, как е формирана сумата, като конкретизира всяко вземане, което формира претенцията за разходи по вид и размер. Разпореждането е получено от заявителя на 25.08.2021г., като в дадения 3- дневен срок заявителят не е изпълнил дадените указания. С оглед това констатираните нередовности не са отстранени.

Отделно от изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Възлагането в тежес т на потребителя на задължения в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 18929/ 25.06.2021г., подадено от /ЮЛ/ срещу М.

СТ. П. в частта за сумата сумата 44,38 лева, представляваща неустойка за периода 14.10.2020г.- 24.06.2021г., сумата 24,81 лева, пред ставляваща периодична такса за периода 14.10.2020г.- 24.06.2021г., сумата 35,94 лева, пред ставляваща редовна лихва (миграция) за периода 14.10.2020г.- 14.01.2021г. и сумата 144 лева, пред ставляваща такси и разходи, като неоснователно.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3