Присъда № 93 от 11.06.2024, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда № 93/22.05.2024г., постановена по НОХД № 2379/2024г. по описа на СГС, 26-ти състав

Подсъдимият М.В.М. е предаден на съд по внесен от СГП обвинителен акт за извършено престъпление по чл.304а пр.3 вр. чл.304 ал.1 НК, а именно за това, че на 11.10.23г. в гр.София, ул. Франсис де Пресансе, близо до кръстовището с ул.Ал.Константинов дал подкуп от 150 лв. (3 броя банкноти с номинал 50лв.) на полицейски орган – М.А.К. и М.Н.М., полицаи в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05РУ – СДВР, за да не извърши М.М. действие по служба – да не състави и да не връчи по надлежния ред АУАН на подс. М.М. при констатирано нарушение на ЗДвП, изразяващо се в това, че като водач на МПС на пешеходна пътека не пропуска преминаващите пешеходци, което нарушение е извършено от дееца на същата дата и в същото населено място при управление на л.а.Рено Еспейс с ДК№ ЕН **** КТ.

Така депозираният ОА съдържа както подробно фактическо описание на конкретната престъпна деятелност на подсъдимия, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според който са събрани достатъчно убедителни, безспорни и категорични доказателства касателно реализираната престъпна дейност от подс.М. и поради това, отправя искане за постановяване на осъдителна присъда относно повдигнатото обвинение и доколкото производството по делото се разгледа по реда и условията на гл.27 НПК и то в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, мотивира искане за налагане на наказание ЛСВ по вид и в размер, определен съгл. разп. на чл.58а ал.1 НК. Прокурорът приема, че с налагане на наказание ЛСВ за срок от 8 месеца (след редукцията по чл.58а НК) при определен на осн.чл.66 ал.1 НК изпитателен срок от 3 години и при налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер биха се постигнали целите на наказанието в аспект на генералната и индивидуалната превенция съгл. чл.36 НК.

Защитникът на подсъдимия – адв.В. също ангажира мнение за безспорна доказаност на процесното престъпление, но отправя искане за определяне в условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ НК на наказание пробация.По мнение на защитата са налични множество смекчаващи отговорността обстоятелства и за такива сочи чистото съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му поведение, добрите му характеристични данни и семейната му обвързаност.

Самият подсъдим М. М. в хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума се признава за виновен и поддържа отправеното от неговия защитник искане за налагане на наказание пробация.

От фактическа страна:

Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На първо място следва да се отбележи, че в проведеното разпоредително с.з. подсъдимият отправи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК, като в последствие даде и обяснения по см. на чл.371 т.2 НПК. Т.е. той изцяло призна фактите, описани в обстоятелствената част на ОА и изрази желание за несъбиране на доказателства досежно тези факти.Доколкото подсъдимият е включен в кръга от лица, притежаващи правомощието за иницииране на съкратено съдебно следствие, то съдът уважи това му желание, отчете събраните на досъдебното производство доказателства и на осн.чл.372 ал.4 НПК обяви на процесните страни, че при постановяване на своята присъда ще се ползва от направеното в с.з. самопризнание от подс.М., без да събира доказателства в подкрепа на обвинението.Поради горното, в настоящите мотиви фактическата страна по делото ще бъде пресъздадена в лаконичен вид, разбира се с дебелото подчертаване, че се приемат за безспорно доказани всички съставомерни елементи на престъплението.

Подсъдимият М. М. е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен, безработен, роден на ****г. в гр. Червен бряг с постоянен адрес с.Рупци, общ.Червен бряг ул.**** с ЕГН: **********.

Към инкриминираната дата 11.10.23г. свидетелите М.К. и М.М. били полицейски служители и реално работели в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР - съответно по силата на Заповед № 513з-2269/09.04.15г. св. К. заемал длъжност командир на отделение, а по силата на Заповед № 513з-669/01.03.23г. св.М. заемал длъжност старши полицай.Правомощията на двамата свидетели включвали редица дейности, включая и такива по опазване на обществения ред, по осигуряване безопасност на движението, по участие в мероприятия за обезпечаване на пътното движение, по извършване на документална проверка, по установяване на нарушения и свързаната с това административно-наказателна дейност и други, като за осъществяване на тези си правомощия свидетелите следвало да притежават знания за нормативната уредба, в това число и за ЗДвП. Съгласно Заповед № 513з-5215/21.06.22г. на Директор СДВР, свидетелите К. и М. били определени за полицейски органи да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН за констатирани административни нарушения на ЗДвП. Именно в изпълнение на тези си служебни задължения на 11.10.23г. двамата свидетели работели заедно в екип дневна смяна за времето от 07.00ч. до 19.00ч.

На горепосочената дата 11.10.23г. в гр.София бил и подс.М., придружаван от свидетелите П.И. и И.И..Той управлявал л.а. Рено Еспейс с ДК№ ЕН **** КТ, собственост на Е.В., като на кръстовището на ул.Черковна с бул.Мадрид и при ляв завой с посока към ул.Ал.Константинов не пропуснал пешеходците, движещите се по пешеходната пътека.Действията на подсъдимия били забелязани от свидетелите К. и М., които го последвали и в близост до кръстовището на ул.Ал.Константинов и ул.Франсис де Пресансе го спрели за проверка.Свидетелите се легитимирали и извършили документна 2 проверка на подсъдимия и на возещите се в автомобила лица.Те уведомили подс.М. за констатираното от тях нарушение на правилата за движение, изразяващо се в непропускане на пешеходци на пешеходна пътека, като му съобщили, че ще му бъде съставен АУАН за нарушение на чл.119 ЗДвП. След това полицейските служители влезли в служебния си автомобил Шкода Рапид с ДК№ СВ **** НР, като св.К. започнал да записва в доклад данните за установените лица, а св.М. седнал на предна дясна седалка и започнал да въвежда тези данни в системата РСОД-АИС ПП, след което и да съставя АУАН на подс. М.. Последният в този момент решил да даде подкуп на двамата свидетели, за да осуети полицейската проверка и да не му бъде съставен АУАН. Той се приближил към полицейския автомобил, от неговата предна дясна страна и казал на св.М. „Може ли да измислим нещо, за да не ми съставяте акт“.Свидетелите М. и К. го предупредил да се отдалечи от автомобила, но въпреки това подсъдимият пуснал през открехнатата предна дясна врата свити три банкноти с номинал от по 50 лв. Незабавно след това подсъдимият бил задържан.На 11.10.23г. на същия бил съставен и връчен АУАН за нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП, а впоследствие и на 23.10.23г. било издадено и НП № 23-4332-025340 с наложено му административно наказание глоба в размер на 100лв. и отнемане на 10 контролни точки.

По доказателствата :

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Гласните доказателства, които съдът кредитира са обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и на ДП и показанията на свидетелите К., М., П. И. и И. И., преценени за валиден доказателствен източник – както подсъдимият, така и свидетелите са разпитани по ДП в условията на устност и непосредственост и тези им показания и съответно обяснения на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие са приобщени към доказателствената съвкупност и е постановено нарочно определение по чл. 372 ал.4 НПК. Съдът изначално подчертава, че досежно всички факти, очертани в предмета на доказване съгл. нормата на чл.102 НПК, не се спори между процесните страни, а и същите са залегнали в признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК.

Показанията на свидетелите П. И. и И. И. са изключително лаконични – тези свидетели на 11.10.23г. пътуват заедно с подс.М. и поради това, лично присъстват на инкриминираната дата и място, като сочат факта на действително управление от страна на подсъдимия на превозното средство; сочат и факта на извършена им документална полицейска проверка, в хода на която подсъдимият се приближава към полицейския автомобил, но последващите му действия не са възприети от нито един от двамата свидетели.Показанията на свидетелите П. И. и И. И. в горепосочените им части са съответни на показанията на останалите разпитани свидетели и на обясненията на подс.М., поради което се оценяват за обективни и 3 достоверни.В допълнение съдът подчертава, че докато св.П.И. твърди „не разбрах защо са ни спрели“, респ. не сочи извършено определено нарушение от страна на подсъдимия, то св.И.И. заявява с категоричност „разбрах, че са ни спрели, защото М. не е спрял на пешеходна пътека“.В контекста на последното и касателно повода за извършената полицейска проверка отново се наблюдава пълна корелация между показанията на св.И.И. и тези на свидетелите К. и М., поради което съдът ги приема за правдиви и достоверни, респ. установява се с нужната несъмненост обстоятелството на предварително уведомяване на подсъдимия за допуснатото от него административно нарушение.

Показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели М. и К. са от съществено значение за изясняване на обективната истина.Свидетелите са очевидци на осъществената от подсъдимия деятелност, лично присъстват на инкриминираната дата и място и поради това, притежават преки и непосредствени възприятия за реализираните факти.Всеки един от горните свидетели с категоричност сочи датата 11.10.23г.; сочи се както мястото на допуснатото от подс.М. нарушение на правилата за движение, така и мястото на извършената в последствие проверка; навеждат данни за своето собствено поведение по спиране на управлявания от подсъдимия автомобил, по извършване на документална проверка, по изричното уведомяване на подсъдимия за извършеното от него административно нарушение и за предприемане на конкретни действия по съставяне на АУАН; описват и последващите действия на подсъдимия, който директно отправя към тях искане за ненаказване и несъставяне на акт, като това му вербално поведение е съпроводено с фактическо действие по пускане на сумата от 150лв. в патрулния автомобил.Съдът не може и не следва да пренебрегне категоричността в горните фактически твърдения и вложената в тях конкретика.Установява се също така и съответствие не само с показанията на свидетелите П. И. и И. И., както се отбеляза по-горе, но и с писмените доказателствени средства, в частност протокол за оглед на местопроизшествие, който ще бъде анализиран по-долу в настоящите мотиви.

В своя доказателствен анализ съдът отново подчертава направеното от подсъдимия самопризнание по см. на чл.371 т.2 НПК на всички факти, описани в обстоятелствената част на процесния ОА. Това самопризнание обаче е лишено от доказателствена стойност и по мнение на настоящия съд се възприема единствено за задължителна предпоставка за разглеждане на делото по процесуалния ред на гл.27 НПК. Изявлението на подсъдимия в горния смисъл действително съдържа признание на фактите, запълващи всички съставомерни елементи на процесното престъпление, но само толкова, а с подробности и конкретика се ползват обясненията на подс. М., дадени в хода на ДП в качеството му на обвинено лице.В тези обяснения се съдържа признание за действително управление на МПС на инкриминираната дата и място, за действително допуснато административно нарушение и за действително дадена (пусната в патрулния автомобил) сума от 150лв. и тъй като досежно тези факти се наблюдава пълно съответствие и припокрИ.е с останалите доказателствени източници, то съдът възприема за правдиви и 4 кредитира с доверие дадените обяснения в тази им част.В останалата им част обаче обясненията съдържат данни за субективното намерение на подсъдимия за частично заплащане на глобата, като поради това е дадена сумата от 150лв., а не за подкуп на полицейските служители с цел несъставяне на АУАН. Тук дебело следва да се отбележи, че тези обяснения на подсъдимия от ДП противоречат на направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, но както се отбеляза по-горе, последното се приема по-скоро за задължителна предпоставка за разглеждане на делото по процесуалния ред на гл.27 НПК, а не за доказателствен източник. Безспорно дадените обяснения подлежат на внимателен анализ, предопределен от двуякия им характер – съответно на доказателствено средство и на средство за защита.Обясненията на подсъдимия носят характеристиките на пряк доказателствен източник (пресъздават лично възприети от дееца факти).Всички съдържащи се в тези обяснения факти от обективната действителност (изключая целта на дадената парична сума) кореспондират и с останалите приобщени по делото доказателства.Т.е. дадените от свидетелите М. и К. показания, подкрепени с писмените доказателствени средства, съответстват на изложеното от подс. М. в с.з. самопризнание (а в ОА изрично се сочи, че паричната сума е предоставена с цел несъставяне на АУАН) и на дадените от него обяснения в качеството на обвиняем, в частта им досежно конкретно описаните обективни обстоятелства, респ. съдът приема, че паричната сума от 150 лв. е адресирана към двамата полицейски служители и то с цел създаване на мотивация у тях за несъставяне и невръчване по надлежния ред на АУАН. Т.е.в случая са налице няколко отделни доказателствени източника с еднопосочно описание на реализираната фактическа обстановка и поради това, съдът дава вяра и кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в коментираната част.Не се приемат за достоверни обясненията на подс.М. от ДП единствено в частта им относно това, че паричната сума от 150 лв. представлява частично плащане на наложената глоба – от една страна подобни данни не се заявяват от свидетелите М. и К., а от друга страна и съобразно приложената по делото справка от СДВР, Отдел Пътна полиция, подсъдимият е многократно наказван за нарушение на ЗДвП и респ. по косвен път се извежда обстоятелството на налично у същия знание за самата административнонаказателна процедура и за начина на заплащане на налаганите глоби, което винаги изключва заплащане веднага на място на полицейските служители, извършили проверката.