Решение № 2524 от 27.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2524 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120105539 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по повод искова молба от К. И. Х., ЕГН – **********, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – ***, с която са предявени два установителни иска с правно основание чл.439 от ГПК, както следва: да бъде прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1475,26 лева главница по договор за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ № *** от *** г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2015 г. по описа на БРС; да бъде прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 29,50 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, за което вземане е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2015 г. по описа на БРС.

С определение № 5092/23.08.2024 г. съдът допусна обезпечение на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от К. И. Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И. М., след представяне на гаранция от страна на ищеца в размер на 160 (сто и шестдесет) лева по сметка на БРС. Гаранцията е внесена от ищеца и е издадена обезпечителна заповед.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се твърди, че исковете са неоснователни, защото срокът на погасителната давност не е изтекъл.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи, като присъди на него адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуален представител на дружеството депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

1

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2015 г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № *** въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 2864/31.07.2015 г. по ч.гр. дело № ***/2015 г. по описа на БРС, с който ищецът е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 1475,26 лева главница по договор за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ № *** от *** г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; 29,50 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

По молба на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 01.02.2016 г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И. М. (за краткост ИД) въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. С молбата на ЧСИ М. са възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. С постановление за приемане на разноски от 03.02.2016 г. ЧСИ М. приема за разноски по ИД адвокатско възнаграждение в размер на 530 лева за сметка на длъжника. Покана за доброволно изпълнение е изпратена на Х. на 22.02.2016 г. и е връчена лично на длъжника на 01.03.2016 г. На 07.03.2016 г. длъжникът депозира по ИД заявление за изплащане на дълг, с което заявява, че в качеството на длъжник по ИД ще погасява задължението си по следния начин: на равни вноски по 50 лева месечно по банков път, като първата вноска ще направи на 25.03.2016 г. На 17.03.2016 г. по ИД постъпва информация от ТД-Бургас на НАП, че Х. няма непогасени публични задължения. На следващата дата по ИД постъпва информация от ТД-Бургас на НАП за регистрираните трудови договори на длъжника ищец. На 01.04.2016 г. по ИД постъпва отговор от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД във връзка с притежавани от няколко длъжници, включително и от ищеца, банкови сметки. На 07.04.2016 г. по ИД постъпва отговор от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД във връзка с притежавани от няколко длъжници, включително и от ищеца, банкови сметки. Следващият приложен документ по ИД е справка от НОИ за регистрираните трудови договори на Х., която е от дата 18.06.2018 г.

На 29.05.2024 г. по ИД постъпва молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която моли изпълнителното дело срещу Х. да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и да бъде върнат на дружеството оригиналът на изпълнителния лист. На същата дата ЧСИ М. съставя постановление за прекратяване на ИД.

Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист има изплатени суми на следните дати: 50 лева на 11.04.2016 г.; 50 лева на 03.05.2016 г.; 50 лева на 06.06.2016 г.; 50 лева на 17.07.2016 г.; 50 лева на 13.09.2016 г.; 21 лева на 14.10.2016 г.; 29 лева на 14.10.2016 г. Отбелязано е също така, че ИД е образувано на 01.02.2016 г., връчена е покана за доброволно изпълнение на 01.03.2016 г., последното изпълнително действие е извършено на 16.09.2016 г. и ИД е прекратено на 29.05.2024 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

На 30.05.2024 г. въз основа на нова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано срещу длъжника ищец изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И. М. (за краткост ИД 2). На 30.05.2024 г. е изготвена подробна сметка на дълга към 30.05.2024 г., от която е видно, че длъжникът продължава да дължи главница в размер на 1475,26 лева и разноски в размер на 29,50 лева. По ИД 2 е изпратено съобщение до длъжника за образуването му, което е получено от него на 13.08.2024 г.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.

Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба е приложима 2 както, ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника – в този смисъл Определение № *** от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № ***/2021 г., IV г. о . Тъй като всички вземания на кредитора са установени с издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила, то погасителната давност за всички тях е 5 години и започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти.

С молбата за образуването на ИД взискателят възлага на ЧСИ на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

По ИД няма нито едно изпълнително действие, което е извършено от ЧСИ и което да прекъсва давността. Вярно е, че с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ М. е насрочила опис на движими вещи на 31.03.2016 г., но такъв не е извършен. Според настоящия съдебен състав заявлението за изплащане на дълг, депозирано от длъжника по ИД на 07.03.2016 г., има характер на „признание“ по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Това е така, защото начинът и обстоятелствата, по който и при които е осъществено (адресирано до ЧСИ по конкретно изпълнително дело, след получаване на покана за доброволно изпълнение, т.е. ясни са както кредиторът, така и основанието и размера на вземането), по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора – аргумент от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК. Следователно давността е прекъсната на 07.03.2016 г., от който момент започва да тече нова давност.

Неправилно е позоваването от ответника на Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. Според същото основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника преди изпълнителното дело за събиране на паричното притезание да се прекрати по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Това означава, че не е необходимо предприетият изпълнителен способ да е „успешен“, а не, че не следва да се прилага т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с цитираната точка, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. По ИД няма предприето действие от ЧСИ, насочено към принудително събиране на парично вземане. Дори и да се приеме, че последното извършено изпълнително действие по ИД, което според отбелязването на ЧСИ И. М. е от дата 16.09.2016 г., е такова насочено към принудително събиране на вземане, то „новата“ 5-годишна давност е започнала да тече именно от този момент.

3

Възражението на ответника, че давността е прекъсната на 17.10.2016 г., когато са разпределени суми, е неоснователно. На тази дата е разпределена сума в полза на ЧСИ, а не в полза на взискателя, а и както вече се посочи, разпределение на сума по ИД не прекъсва давността.

Според т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Според мотивите към тази точка, молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, н о съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата прекъсва давността. По ИД липсват „молби“ от взискателя от 2017 г. и от 2019 г. за предприемане на изпълнителни действия, т.е. за налагане на запор или възбрана. Както вече се посочи, след съставяне на сметка № 22425/03.10.2016 г. за дължимост от длъжника ищец в полза на ЧСИ М. на сумата от 29 лева, представляваща пропорционална такса, е извършена единствено справка за регистрираните трудови договори на длъжника през 2018 г., което действие не прекъсва давността и няма данни да е предприето по „последваща“ молба на взискателя.