Решение № 40 от 06.03.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 420/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.89, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. П., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. И.ова
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Х. В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№23975/11.07.2024г. от В. П.
Д-Л., ЕГН:********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14, чрез адв. Р. и адв.Ч. против Решение №801/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2936/2022г. по описа на Окръжен съд - П., в частта му, с която се:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Д-Л., ЕГН ********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14 против „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.П.”№3 иск за заплащане на сумата 53 336,00 евро, представляваща пропусната полза, претендирана като по-голяма вреда по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗЗД от неизпълнение на задълженията по предварителен договор №.... за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.07.2019г., ведно със законна лихва от 21.08.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Д-Л., ЕГН ********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14 против „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на 1 управление: гр.П.”№3 иск за заплащане на сумата 11 656,05 евро, представляваща неустойка за забава по пар.4, ал.3 от Анекс №1/13.10.2021г. към предварителен договор №.... за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.07.2019г., за периода 30.09.2021г.–13.05.2022г., ведно със законна лихва от 21.08.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. П. Д-Л., ЕГН ********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14 да заплати на „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.П.”№3 сумата 1720,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.“
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважат така предявените искове.
В законния срок, отговори по жалбата на ищцата са подадени от ответника „О.”ЕООД и от третото лице помагач „В.“ООД, с които се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни доводи.
Против първоинстанционното решение е подадена и жалба вх.
№23976/11.07.2024г. от ответника „О.”ЕООД, в частта му, с която се:
ОСЪЖДА „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.П.”№3 да заплати на В. П. Д-Л., ЕГН ********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14 сумата 25 690,00 евро, представляваща неустойка за неизпълнение съгласно т.13 от предварителен договор №.... за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.07.2019г., ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба на 24.10.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.П.”№3 да заплати на В. П. Д-Л., ЕГН ********** от гр.П.“, бл.154, ет.4, ап.14 сумата 3795,00 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете.“
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения, като се иска същото да се отмени в тази 2 част и да се отхвърли предявения иск за сумата от 25 690,00 евро.
В законния срок, от ищцата В. П. Д-Л. е подаден отговор по жалбата на ответника, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди решението в така обжалваната част.
В срок е подаден отговор по жалбата на ответника и от третото лице помагач „В.“ООД, с който се изразява становище за основателност на същата, като се оспорват единствено доводите в същата относно забавено изпълнение от страна на „В.“ООД. Предлага се да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 25 690,00 евро неустойка за забава и да се отхвърли така предявения иск.
Останалите трети лица помагачи на страната на ответника, а именно:
„Л.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „К.С.“ ЕООД и „И.“ ЕООД не вземат становище по жалбите.
П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, прие следното:
Ищцата В. П. Д-Л. е предявила обективно кумулативно съединени осъдителни искове против „О.”ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.П.”№3, за заплащане на следните суми:
-25 690 евро договорна неустойка по т.13, във вр. с т.2 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2019г., дължима за неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху предмета на договора, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2022г., до окончателното изплащане – иск с правна квалификация по чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД;
-53 336 евро обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху предмета на договора, представляваща по-голяма вреда по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗЗД, над неустойката по т.13 от предварителния договор, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2022г. до окончателното изплащане – иск с правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.2, във вр. с чл.82, ал.2, вр. ал.1, пр.2, 3 вр. чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД;
-11 656,05 евро – договорна неустойка за забава, на основание пар.4, ал.3 от Анекс №1/13.10.2021г., във вр. с т.16.1.3 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2019г., дължима от 30.09.2021г., до 13.05.2022г. /дата на продажба на имотите на трето лице/, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2022г. до окончателното.
Горепосочените искове, предмет на настоящото производство, са предявени с молба вх.№27666/24.10.2022г., депозирана от ищцата по гр.дело №2270/20г. по описа на ОС-П., образувано по предявения от нея иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. С определение№2598/10.11.2022г. по посоченото дело, съдът разделя производството по тези искове от това по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, в резултат на което по същите е образувано първоинстанционното гр.дело №2936/22г. на Ос-П..
Исковете са основани на твърдения, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2029г., сключен между ответното дружество, като продавач и ищцата, като купувач, страните са се съгласили да сключат окончателен договор, с който продавачът да продаде на ищцата в срок до 30.09.2021г., срещу заплащане от нейна страна н а цена в размер на 77 070 евро , правото на строеж/собственост на недвижими имоти, а именно: 1. Апартамент №8 на етаж 3, разположен в секция „Д.“, комплекс „О.“, със застроена площ 98,91 кв.м, ведно със съответните ид. части от общите части на сграда и от правото на строеж, ведно с избено помещение №30, с площ 4,74 кв.м, находящо се в секция Хармония; 2. Гараж №2 на етаж 1, разположен в секция Д., комплекс „О.“, със застроена площ 30,94 кв.м.; 3. Съответните на горепосочените обекти идеални части от поземлен имот с идентификатор №...... по кадастралната карта на гр.П., съобразно проекта и таблица за разпределение на ид. части, както и съответните ид. части от поземления имот, които купувачът ще ползва като паркомясто №15, съобразно проекта и таблица за разпределение на ид. части.
Посочено е, че на 26.07.2019г., ищцата платила на продавача сумата от 69 363 евро, съставляваща 90 % от уговорената продажна цена от 77070 евро, като 1/3 от платената сума, а именно – 25 690 евро, представлявала задатък.
Остатъкът от 7707 евро бил дължим от купувача по банков път преди 4 прехвърляне собствеността върху имота в нот. форма, но не по-късно от 1 месец от уведомлението за издадена акт образец 16 – разрешение за ползване на сградата.
Твърди се, че поради забава на продавача относно изпълнение на така поетото задължение за продажба на горепосочените обекти, на 13.10.2021г., между страните бил подписан Анекс №1, с който срокът за сключване на окончателен договор бил променен на 30.04.2022г. Удължени били и срокът за издаване акт образец 15 за сградата – до 30.12.2021г., както и крайният срок за въвеждане на сградата в експлоатация по т.3.7 от предварителния договор, който станал 33 месеца от датата на издаване на протокол обр.2 за открИ.е на строителна площадка, издаден на 05.07.2019г.
В така сключения Анекс №1, страните приели безусловно, че продавачът е в неизпълнение на задълженията си в сроковете по т.3.2 (срокът за сключване на окончателен договор -30.09.2021г.), т.3.6 (срокът за издаване на акт обр.15 – м.юни 2021г. и т.3.7. (срокът за въвеждане на сградата/секцията в експлоатация – 26 месеца от влизане в сила на строителното разрешение) С анекса било уговорено също, че договорът е сключен в условията на пандемия от КОВИД-19 и същата ще бъде считана в отношенията между страните за форсмажор по см. на чл.19 от договора само и единствено при налагане на забрана от страна на властите в Република България, която пряко засяга обекта – предмет на договора, с нормативен, общ или индивидуален административен акт (обявяването на извънредна епидемична обстановка или на извънредно положение без конкретно налагане на забрана за извършване на дейности на обекта не се счита за такъв акт).
С анекса било предвидено, че ако изпадне в забава по отношение на срока по §1 относно крайната дата за сключване на окончателен договор, продавачът дължи на купувача неустойка съгласно т.16.1.3 от договора (0,1 % на ден от стойността на платената част от цената, но не повече от 15 % от общата договорена цена), считано от 30.09.2021г., до датата на окончателното плащане, а купувачът има право едностранно да развали договора, като в този случай продавачът отговаря съгласно т.13 от договора (ако продавачът се откаже от подписването на окончателен договор, той дължи на изправната страна неустойка в размер на стойността на задатъка, както и връщане на платеното до момента). Уговорено било също, че неустойките по т.13 и по 5 т.16.1.3 са дължими кумулативно и не са прекомерни по смисъла та чл.92, ал.3 от ЗЗД. Продавачът се задължавал да прехвърли собствеността върху имотите по предварителния договор на купувача, свободни от всякакви тежести и права на трети лица, като се задължавал, до датата на сключване на окончателния договор да не сключва договори с трети лица, с предмет правата върху тези имотите и да ги обременява с тежести.
Твърди се, че на 18.04.2022г., ищцата получила чрез телефонно обаждане от страна на продавача предложение за сключване на втори анекс за удължаване на сроковете, след което, на имейла си получила електронно писмо от подател Н...., подписано от Х. Т.ов, Офис О., с посочени телефони и web адрес ......, към което имало два прикачени файла – писмо без автор и подпис и проект на анекс към предварителен договор №.... за покупкопродажба на недвижим имот. От съдържанието на въпросния проект на анекс било видно, че продавачът отново не бил в състояние да изпълни задължения си по предварителния договор в уговорените срокове.
Посочва се, че впоследствие, след проведена имейл кореспонденция, от ответното дружество й била предложена дата за сключване на окончателния договор – 12.05.2022г. На 03.05.2022г., ищцата получила имейл, с проект за нотариален акт за сключване на окончателен договор за имотите, от който било видно, че продавачът все още не е в състояние да изпълни основното си задължение по предварителния договор да й прехвърли собствеността върху обектите в сградата в завършен вид и след издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация (Акт обр. 16). Освен проекта за нот. акт, към имейла се съдържала и проформа фактура за плащане на остатъка от цената в размера на 7707 евро, с посочен падеж 18.05.2022г.
Твърди се, че с нот. покана от 05.05.2022г., ищцата поканила ответното дружество да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесните имота на 12.05.2022г., в 12 ч., при нотариус Й., като със същата направила възражение за прихващане на дължимия от нея остатък от цената по договора в размера на 7707 евро, със задължението на ответното дружество да й заплати неустойка за забава, дължима на основание §4, ал.3 от Анекс №1, вр. чл.16.1.3 от предварителния договор, за периода 30.09.2021г.-05.05.2022г. в общ размер на 11656,05 евро.