Решение № 4091 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143000 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "Л.И." АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на влекач марка “Ф.” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № *************. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 01.05.2022г, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Ф.” и автобус, с рег. № **************, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на автобуса.

Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0014-1301-22000126, по която е платено застрахователно обезщетение в размер на 2708,86 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на автобуса е застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът не изпълнил 1 задължението си.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2708,86 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица полица № *************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.05.2022г., за което е образувана щета № 0014-1301-22-000126 и сумата 958,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.12.2022г.- 08.08.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна "ЗД Е." АД, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва да е настъпило застрахователно събитие, механизма на ПТП, противоправността на поведението на водача на автобуса, размера на вредите по л.а. м. “Ф.”.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни о моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от представената застрахователна полица № *************, на 01.02.2022г. между собственика на л.а. м. "Ф.............. и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “Ф.”, със срок на застрахователно покритие 03.02.2022г.- 02.02.2023г.

В срока на застрахователно покритие, на 01.05.2022г., е настъпило застрахователно събитие- ПТП. Собственикът на увредения автомобил е уведомил ищцовото дружество за настъпило в срока на застрахователнос събитизастранхователни събите- ПТП, за което пред ищеца е образувана щета № 0014- 1301- 22- 000126/ 1/ 1. От представеното уведомление за установява, че на 01.05.2022г. е настъпило ПТП, при което автомобилът, който е паркиран на паркинг е ударен от друго МПС, при което са причинени вреди по дръжката ма предната лява врата.

От представеното писмо, изх. 127500- 13468/ 03.08.2022г., издадено от ОДМВР- Велико Търново, се установява, че на 01.05.2022г. в гр. Велико Търново е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), което е посетено от служител на ОДМВР- Велико Търново. На мястото на произшествието се намирало лицето К.И. - водач на автобус, рег. № **************.

Установява се, че по образуваната щета застрахователят е определил обезщетение в размер на сумата 1385,02 евро (2708,86 лева).

От заключението на назначената съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че на 01.05.2022г. на паркинг в гр. Велико Търново е настъпило ПТП, при което автобус, рег. № *************, е извършил маневра, при която е ударил паркиралия л.а. м.

"Ф.", с рег. № ***********. От техническа гл.т. причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на автобус, с рег. № *************, който не е съобразил местоположението на паркираният лек автомобил м. "Ф.", с рег. № ***********. От 2 техническа гледна точка водачът на автобуса е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако при извършване на маневрата е спазил безопасна дистанция до паркирания лек автомобил. Вещото лице дава заключение, че съществува пряка причинна връзка между механизма на ПТП и вредите. Стойноста, необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил м. "Ф." е 1385,02 евро (2708,86 лева).

От показанията на св. Т. Н. се установява, че през 2022г. управлявала л.а. м. "Фолскваген".

Същата сочи, че през 2022г. паркирала посочения автомобил на паркинг в гр. Велико Търново, когато друго МПС ударило автомобила, при което са нанесени вреди по дръжката на лявата врата на автомобила. Свидетелят разяснява, че не е свидетел- очевидец на произшествието, като мястото на последното е посетено от органите на полицията. Същата сочи, че органите на полоцията били уведомени от другият участник в произшествието.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. "Ф.", с рег. № *********** е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № 4704210500000362/ 08.02.2021г., с предмет л.а. м.

“Ф.”, със срок на застрахователно покритие 03.02.2022г.- 02.02.2023г.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, както и че на 21.07.2022г. ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на сумаъа 1385,02 евро (2708,86 лева).

Спорен между страните е обстоятелството настъпило ли е застрахователно събитие. За устаноявявне на посочения правнорелевантен факт ищецьт е представил писмени и гласни доказателствени средства. От представеното писмо от ОДМВР- Велико Търново се.установява, че е получен сигнал за ПТП, настъпило на 01.05.2022г/ между автобус с рег.

№ ************** и л.а. м. "Ф." с рег. № ************. От показанията на св. Т. Н. се установява, че през 2022г. паркирала управлявания от нея л.а. м. "Ф.............. на паркинг в гр.

Велико Търново. Установява се, че служители я уведомили, че автомобилът бил ударен от автобус, за което уведомили ОДМВР. Следователно, при тълкуването на събраните 3 доказателства в съвкупност може да бъде изведен извода, че на 01.05.2022г. в гр. Велико Търново е настъпило ПТП между автобус с рег. № ************** и л.а. м. "Ф." с рег. № ************.

Следващият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- уведомление за щета, събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ. От събраните доказателства се установява, че при извършване на маневра на пракинг водачът на автобус с рег. № ************** ударил паркирания л.а. м. “Ф.”. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в уведомление за щета.

Конкретиката на случая сочи, че водачът на автобус с рег. № ************** е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а именно- „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“-чл. 25 ЗДвП. Настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на автобуса беше спазил задължението по ЗДвП и беше се уверил, че преди да започне маневрата, няма да създаде опасност за участниците в движението. (чл. 25 ЗДвП).

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойнос- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във 4 връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e39f82c5-5062-469d-be9f-abd617feac55