Решение № 229 от 20.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ботевград, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20241810200096 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. С. О. с ЕГН********** чрез адв.И. Е. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 24.11.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР София, упълномощен със заП.ед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован - не се явява и не се представялва, но в писмено становище от адв.Е. се поддържа жалбата и се претендира направените разноски в настоящото производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата. Моли в случай, че съдът уважи претенцията за адвокатско възнаграждение, да присъди сума с включен ДДС.

Въззивната страна – Началник група към ОДМВР – София, сектор 1 пътна полиция ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН Серия GA № */29.08.2023г., приложен към жалбата; заП.ед за прилагане на принудителна административна мярка, приложена към жалбата; протокол за ПТП №1855169, приложен към жалбата; писмо от ЦСМП София, приложено към жалбата, ведно с докладна, извлечение от дневник за кръвни проби, амбулаторен журнал – 2л., талон за изследване №109201, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози – 2л., фиш за спешна помощ; НП №*/24.11.2023г.; АУАН Серия GA № */29.08.2023г.; Протокол за ПТП №1855169; декларация; талон за изследване № 109201; ЗаП.ед за прилагане на принудителна административна мярка; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; протокол за проверка за средство за измерване – анализиране на алкохол в дъха и разпечатка от паметта на техническо средство за измерване Drager Alcotest 7510 – 3л.;

ЗаП.ед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 3л.; ЗаП.ед № 517з-2035/14.04.2022г.; справка за нарушител/водач- заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Д. Д. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и Ф. Ц. В., се установява следната фактическа обстановка:

На 29.08.2023г. свидетелите Ф. Ц. В. и Н. Д. Д. – полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”.

Същия ден, около 10.00ч. двамата отишли в района на бензиностанция „И.ни“, находяща се в участъка на 44-ти км на АМ „Хемус” в платното за движение в посока към гр.София, във връзка с постъпил сигнал за осъществено пътно-транспортно произшествие. При пристигането си, свидетелите В. и Д. установили, че там е самокатастрофирал в газоколонка 2

№6 и 7 лек автомобил „Опел Мерива ” с рег.№*, който бил в покой. За водач на автомобила, на място се представил П. С. О.. При извършената проверка О. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 , който показал положителен резултат – наличие на алкохол в издишания въздух 0.70 на хиляда. Тогава св. Д. съставил на жалбоподателят АУАН Серия GA № */29.08.2023г. в присъствието на св.В., за това, че поради движение с несъобразена скорост с пътните условия - интензивен трафик се е блъснал в газоколонката и е реализирала ПТП с материални щети, както и че управлява МПС след употреба на алкохол.

На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване, като същият му бил връчен в 10.50ч. на 29.08.2023г. и му били определени 120минути за явяването му във ФСМП- Ботевград. Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.20, ал.2 и чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП. Съставения акт бил предявен на О. за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражение. На място бил изготвен и протокол за ПТП. О. се явил във ФСМП – Ботевград в 11.58ч. на 29.08.2023г., където дал кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание, за което бил съставен и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Към 17.01.24г. кръвната проба не била транспортирана от ФСМП - Ботевград в съответна лаборатория за изследване и не й било проведено химическо изследване. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №* от 24.11.2023г от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. и Д., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротИ.речиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заП.ед, приета в съдебно 3 заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящия съдебен състав намира, че по делото не се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.

По смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗДП - Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В тази норма се съдържа, както адм. наказание, така и състава на санкционираното административно нарушение, т.е. административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП. резултат на движение с несъобразена скорост. В случая, в атакуваното НП АНО твърди, че жалбоподателят по време на възникването на ПТП е управлявала МПС със скорост, несъобразена с интензивния трафик.

Съобразно легалната дефиниция на ПТП , дадена в разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, П.реда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В настоящия случай по делото от административно наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че именно в резултат на несъобразена скорост с интензивния трафик, управляваното от О. МПС се е ударило в газоколонката, и че ПТрП се дължи на посочената в АУАН и НП причина - а именно движение с несъобразена скорост с интензивния трафик.

Актосъставителят и свидетелят на установяване на нарушението н е са присъствали в момента на сблъсъка между автомобила и газоколонката, не са очевидци, а и в административно – наказателното производство, АНО не се е ангажирал с други свидетели. По делото не са налице доказателства, сочещи по безспорен начин какъв е бил трафика по АМ „Хемус“ в участъка на бензиностанция „И.ни“ в момента на възникването на ПТП, а от друга страна 4

- нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП не се твърди в какво се изразява именно причинно следствената връзка с това несъобразяване и вредоносния резултат. При липса на установени конкретни данни за условията на движение на процесното МПС, няма как да бъде извършена преценка дали водачът на МПС се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да бъде ангажирана въз основа на предположения.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват, че жалбоподателят е извършил и нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Това е така, тъй като от приетите по делото писмо от Директора на ЦСМП – София, докладна записка от д-р Л., копие от мед. журнал е видно, че към 17.01.2024г. кръвната проба, дадена от жабоподателя се съхранява в хладилник във ФСМП-Ботевград , същата не е била потърсена от контролните органи и не е осигурен транспорт за изпращането й в специализирано медицинско заведение за изследване. В случая съдът приема, че О. се е явил и дал кръвна проба във ФСМП-Ботевград в определения в чл.6, ал.6 т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и следва да се счита, че действителната концентрация, с която жалбоподателят е управлявал МПС непосредствено преди извършената проверка не е била установена по съответния ред, и не може да се приеме тази, отчетена от техническото средство. С оглед на това, съдът, счита че АНО неправилно е ангажирал административно-наказателна отговорност на П. О. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и не е следвало да издава атакуваното НП без да е взел предвид резултата от химичния анализ на кръвната проба.

Предвид горното, съдът намира, че процесното НП, издадено срещу О. е неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на адв.И. Д. Е. от САК се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, като се включи и ДДС.

Писмено е направено възражение за прекомерност на размера на 5 адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение с адв.И. Д. Е. от САК по чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв, което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на адв. адв.И. Д. Е. от САК разноски в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 96/2024г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 24.11.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заП.ед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против П. С. О. с ЕГН**********, като неправилно и незаконосъбразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на адв.И. Д. Е. от САК с адв.

№**********, разноски в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 96/2024г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.