Решение № 284 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601590 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение, постановено на 06.02.2024г. по НЧД № 16 771/23г. по описа на СРС, НО, 134 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, е групирал наказанията, наложени на осъдения К. Д. Б. по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС, по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС , по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас и по НОХД № 4224/2023г. по описа на СРС , определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 5 /пет/ месеца при първоначален строг режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода, а на осн. чл. 59 от НПК – е приспаднато времето на задържането му по посочените наказателни производства.

С протеста се изразява недоволство от определението на СРС, който не е приложил (въпреки изричното искане в тази насока както в предложението, така и в изразено от прокурора в хода на съдебните прения) разпоредбата на чл. 24 от НК и не е увеличил определеното общо най – тежко наказание на осъдения Б.. Прави се искане за увеличаването на определеното общо най – тежко наказание с 3 /три/ месеца, като то да бъде 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста и прави искане за 1 приложение на чл. 24 от НК по отношение на осъдения, изтъквайки наличието на 14 негови осъждания.

Защитникът на осъдения – адв.С. моли съда да потвърди атакуваното определение, като определеното общо най – тежко наказание не бъде увеличавано.

Осъденият Б. моли въззивния съд да потвърди определението на СРС.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

К. Д. Б. е осъждан 14 пъти за своята 26 годишна възраст, като с определение на РС Бургас по НЧД № 3940/2023г., влязло в сила на 29.11.2023г. е извършено групиране на наказанията му до началото на ноември 2023г.

Поради влизането в сила на съдебния акт по НОХД № 4224/23г.на СРС ( на 20.11.2023г.), е възникнала необходимостта от ново групиране на наложените наказания на Б..

С атакуваното определение СРС, НО, 134 с-в е включил в съвкупността четири осъждания на Б. – по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС, по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС , по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас и по НОХД № 4224/2023г. по описа на СРС, приемайки че престъпленията и по 4-те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, налагайки му най – тежкото – това по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС от 2 (две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода“.

Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 4-те осъждания е правилен. Така Б. е осъден:

1) по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС с определение влязло в сила на 23.11.2022г., за извършено престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 от НК на 31.05.2022 година, за което е наложено наказание 1 ( една) година „лишаване от свобода” 2) по НОХД 5290/2022г. по описа на СГС, с определение влязло в сила на 27.01.2023г. за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК извършено на 17.06.2022 година, за което е наложено наказание 2 ( две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода” ;

3) по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас , с определение влязло в сила на 20.09.2023г. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК извършено на 13.04.2022 година, за което му е наложено наказание 2 (две) години „лишаване от свобода”;

4) по НОХД № № 4224/2023г. на СРС, с определение влязло в сила на 20.11.2023г. за престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 от НК извършено на 01.06.2022 година, за което му е наложено наказание 1 (една) година „лишаване от свобода”.

Деянията на осъдения Б., предмет на наказателно преследване по всички горепосочени осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК, води до 2 извод, че и четирите му осъждания е възможно да бъдат включени в посочената група, тъй като престъпленията по всички 4 наказателни производства са осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. Б. е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС – 2 (две) години и 5 (пет) месеца „лишаване от свобода“ при строг режим. В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СРС, отчитайки младата възраст на осъдения и възможната му интеграция в обществото след изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода“ правилно СРС е отказал да приложи института на увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като видно от изложеното по –горе и за 4-те деяния, за които е определено едно общо наказание, Б. е признал своята вина и съответно е приложена диференцираната процедура, предвидена в глава ХХІХ от НПК. Следва извод, че определеното общо най-тежко наказание от 2 (две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода“ се явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца, а оттам и може да се направи извод, че има възможност то да осигури обществения интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне превъзпитаване на дееца. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат в частния протест и пледоарията на прокурора от СГП ) увеличаването на определеното общо наказание би довело до неговата явна несправедливост именно с оглед на възрастта на дееца и процесуалното му поведение по всички наказателни производства за престъпленията, включени в съвкупността, като наказанието от 2 ( две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода“ е в рамките, надвишаващи минималния, но под средния, предвиден за множеството извършени от Б. престъпления по чл.196, ал.1 от НК размер. В тази смисъл и въззвният съд споделя извода на първоинстанционния такъв, че приложението н а чл. 24 от НК не се явява обществено оправдано в конкретния случай.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното наказание времето, пред което осъдения Б. е търпял наказание лишаване от свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 134 с-в следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

Водeн от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 06.02.2024г., постановено по НЧД № 16 3

771/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 134 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4