Решение № 15 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110115158 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на Р. П. Л. срещу „С. К. К. г.“ АД, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от 10.04.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 10.04.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът й е предоставил заем в размер на 2500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 52,68 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 57,46 %. В чл. 6 от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на едно физическо лице, което да предостави бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение, надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 пъти минимални работни заплати или 2; поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 минималната работна заплата. Съгласно чл. 7 в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще се начисли неустойка в размер на 2174,76 лв., платима на равни части. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва, и в договора не е посочена методика за неговото изчисляване; поради противоречие с добрите нрави, тъй като ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва, както и поради това, че в чл. 6 от договора е предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2174,76 лв. без последната да е включена в ГПР, което води до скрито оскъпяване на кредита и несправедливо обогатяване на кредитора. Навежда твърдения, че към момента на подаване на исковата молба в съда е заплатила сумата от 2274,61 лв., като по нищожен договор за потребителски кредит кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на кредита. Моли за уважаване на иска. Излага съображения, че на ответника не следва 1 да бъдат присъждани разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна и сума за неустойка не се дължи. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит. Поддържа, че при изчисляване на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, а неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формирането на ГПР и няма характер на договорна лихва.

Излага съображения, че нищожността на клаузата за заплащане на неустойка не влече нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК „С. К. К. г.“ АД е предявил насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. П. Л. да заплати на „С. К. К. г.“ АД сумата от 225,39 лв., представляваща остатък от дължима главница по Договор за потребителски микрокредит от 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба 05.06.2025 г. до окончателното плащане.

Навежда твърдения, че по Договор за потребителски микрокредит от 10.04.2025 г. е предоставил в заем на Р. Л. сумата от 2500 лв., като за погасяване на задълженията си по договора същата е заплатила сумата от 2274,61 лв., и поради допуснатата от нея забава в плащането на погасителните вноски обявява кредита за предсрочно изискуем, като претендира заплащане на остатъка от главницата по договора за кредит. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Росила Л. е подала отговор на насрещната искова молба, с който изразява становище за основателност на предявения иск, по съображения, че при обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита. Навежда доводи, че тъй като е заплатила сумата от 2 247,61 лева, същата следва да се приспадне от дължимата главница, поради което остатъкът възлиза на 225,39 лв., като признава, че дължи единствено главница размер на 225,39 лева. Претендира разноски. Възразява срещу искането на „С. К. К. г.“ АД за присъждане на разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че на 10.04.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът й е предоставил заем в размер на 2500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 52,68 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 57,46 %; че в чл. 6 от договора е предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2174,76 лв.; че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна; че за погасяване на задълженията си по договора за кредит Р. Л. е заплатила на „С. К. К. г.“ АД сумата от 2274,61 лв.; че остатъкът от дължимата главница възлиза на 225,39 лв., както и при изчисляване на ГПР по договора не е включен разходът за неустойка.

Горните обстоятелства не само са обявени за безспорни в отношенията между страните, но и се установяват от приетия по делото договор за потребителски микрокредит от разстояние от 10.04.2024г., съгласно който „С. К. К. г.“ АД е предоставило на Р. Л. заем в размер на 2500 лв. главница, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 52,68 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 57,46 %, като общата сума за погасяване по договора възлиза на 3668,22 лв., платима на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 203,79 лв., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

2

В § 1, изр. второ от договора е посочено, че ГПР е изчислен по начина посочен в приложение № 1 към Закона за потребителския кредит и включва в себе си единствено договорната лихва, уговорена между страните по настоящия договор.

Съгласно § 6 от договора кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи бележка на работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати или 2. Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати. Съгласно § 7 в случай на непредоставяне на обезпечение и ако не упражни правото си на отказ от договора е предвидено на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в размер на 2174,76 лв., платима на 18 равни части, всяка в размер на 120,82 лв. на падежите на месечните погасителни вноски, като месечните вноски по договора възлизат на 324,61 лв.

В §8 от договора страните са уговорили, че кредиторът има право да обяви предоставения кредит за предсрочно изискуем в случай, че Потребителят не заплати на падежа която и да е от вноските по приложимия погасителен план или не предостави някое от обещаните обезпечения, описани в §6 от настоящия Договор.

В § 19 от договора се съдържа информация за броя, размера на месечните погасителни вноски, в това число по пера – главница, лихва, обезщетителна неустойка, общ размер на вноската при непредоставяне на обезпечение.

Представен е СЕФ към сключения договор.

Безспорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства – платежни документи се установява, че ищцата е погасила по процесния договор сума в общ размер на 2247,26 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, че договорът e нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът за потребителски кредит е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, съдът намира за доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на 3 длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Процесният договор е сключен по ред на ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.