Решение № 195 от 14.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. С., 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101392 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от А. Л. С. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5372417 от 25.02.2025 г., сключен между ищцата и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, а в условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, като противоречаща на добрите нрави; както и осъдителен иск с правно основание е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД да заплати на ищцата сумата в размер от 639,12 евро /1250 лева/, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2025 г., до окончателното заплащане на сумата.

Със същата искова молба е предявен и установителен иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 и 3, и чл. 26 ал. 2 предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5372417 от дата 25.02.2025 г., сключен между ищцата и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Ищцата твърди, че на 25.02.2025 г., сключила с ответното дружество 1 „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, Договор за паричен заем № 5372417, ведно с погасителен план към него. Съгласно чл. 2 от Договора заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2000 лева, а заемателят се задължил да върне същата на заемодателя, при следните условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:

SuperMax; размер на погасителна вноска 243,52 лева, като в този размер не се включвала вноската за възнаграждение към гаранта; срок на заема: 10 месеца; брой вноски: 10, с определени дати за плащане на всяка от вноските.

Фиксираният годишен лихвен процент по договора за заем бил 45 %. Общият размер на всички плащания бил 2435,72 лева, като в тази сума не било включено възнаграждението към гаранта. Годишният процент на разходите бил в размер на 55,61 %.

В исковата молба се посочва, че при изчисление на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът щял да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните щяла да изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно нямало да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки, както и други разходи, освен посочените в договора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, с подписването на същия, страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на ответницата по Договор за паричен заем № 527627, в размер на 1068,90 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1500 лв. / 766.94 евро; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; или 3/ одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Сочи се в исковата молба, че към Договор за паричен заем № 5372417 от 25.02.2025 г. бил налице и Договор за предоставяне на гаранция № 5372417 от 25.02.2025 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на гарант, и ищцата.

Посочва се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, потребителят възлагал, а гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИЗИ АСЕТ 2

МЕНИДЖМЪНТ” АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Договора гаранцията се издавала от гаранта и влизала в сила в срок от 3 дни от подписването на договора за гаранция и в случай, че потребителят /ищцата/ не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем - в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Договора за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 1694,80 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 169,48 лева и дължима на датите, на които са дължими вноските и по договора за заем.

Съобразно Погасителния план към Договор за паричен заем № 5372417 от 25.02.2025 г., ищцата следвало да внася по 413 лева, като в тази сума се включвал размерът на вноската по кредита и ежемесечният размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция. Ищцата сочи, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД било дъщерно дружество на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и била налице свързаност между двете дружества.

В исковата молба се излага още, че нито в погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за предоставяне на гаранция не било посочено какво точно се включва в ГПР – например, дали в ГПР се включва възнаграждението за дружеството гарант, което било свързано лице с дружеството кредитодател. Твърди се, че ГПР не включвал всички предвидени разходи по кредита, поради което договорът между страните бил недействителен, за което в исковата молба са изложени подробни съображения.

Допълнително са изложени и подробни доводи за недействителност на клаузата на чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № 5372417 от 25.02.2025 г., като се твърди, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Сочи се в исковата молба, че действително към датата на уговаряне размера на лихвата нямало императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означавало, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касаело за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Сочи се, че към датата на сключване на договора - 25.02.2025 г., основният лихвен процент бил 2,82 %, от което следвало, че размерът на законната лихва бил 12,82 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал два пъти законната лихва, което било в 3 нарушение на добрите нрави. Поради това и сумата на стойност от 435 лева, представляваща възнаградителна лихва за целия срок на Договора за потребителски кредит, не била дължима от ишцата.

Посочва се в исковата молба, че при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че ищцата била заплатила, към момента на предявяване на иска, сумата от 3250 лева, като в случая „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД получило недължимо сумата от 1250 лева, доколкото тя се явявала дадено без правно основание по недействителен договор за кредит.

В исковата молба се излагат подробни съображения и за недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Сочи се, че договорка, при която кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя, вместо кредитора, противоречала на добрите нрави и внасяла неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК. На добрите нрави противоречало и съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. Излагат се твърдения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаването на кредита, както и твърдения, че договорът за поръчителство е акцесорен и то недействителността на главния договор за потребителски кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с който оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР, като твърди, че ГПР е изчислен коректно, в съответствие със закона, като се сочи, че единственият разход по кредита била посочената в договора възнаградителна лихва. Ответникът поддържа, че ищцата е имала реалната възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор с друг кредитор. Оспорва се фактът ответникът да е получавал плащания по договорите за гаранция. Излагат се подробни съображения за съответствие на договора със ЗПК и за неоснователност на иска по чл. 55 ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД в законоустановения е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция не попадал в приложното поле на ЗПК. Сочи се, че обстоятелството, че дружеството-гарант било дъщерно дружество на кредитора, не превръщало гаранта в кредитор. Сочи се, че действителността 4 на договора за предоставяне на гаранция не била в зависимост от действителността на договора за кредит. Поддържа се, че договорът за предоставяне на гаранция бил подписан след подписване на договорът за заем, поради което кредиторът нямал задължението да предвижда и допуска разходите за предоставяне на гаранция или да предоставя нов ГПР. Излага подробни съoбражения за добросъвестност на дружеството-гарант. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и е отделено с изготвения по делото доклад като безспорно обстоятелството, че между ищцата и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е бил сключен договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на гаранция в изпълнение на клаузата предвиждаща това в договора за заем, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено посочения в договора за заем ГПР, както и че двете ответни дружества са свързани лица. Представеният по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК.