Решение № 715 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110115765 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, с която против „***” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница; 2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.*** г. до 08.01.2013 г.; 35 лв. – такса за периода от 08.11.*** г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които на 26.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ ***/2014 г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност.

Претендират се разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № ***/2014 г. по 1 описа на съда, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. главница; 2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.*** г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в заповедното производство.

С договор за цесия, вземането на кредитора е прехвърлено на „***“ ЕООД, като по искане на последното дружество, за събиране на вземането е образувано изп. дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Х. Г., рег.№ *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна.

Според ищеца, правото на принудително изпълнение е погасено по давност, тъй като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени на 26.03.2014 г., за вземане, чиято изискуемост е настъпила найкъсно на дата 08.11.*** г. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя на 10.05.2019 г., поради което намира, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изминал период от над 5 години, считано от момента на издаване на изпълнителния лист. Твърди, че в рамките на давностния срок, от страна на кредитора не са предприети действия по прекъсване на давността, като не е образувано изпълнително дело и не е предприето действие по принудително изпълнение на вземането. Намира, че погасителният давностен срок е изтекъл в 3-годишен срок за периодичните платежи като лихви, респективно в 5-годишен срок за останалите вземания от настъпване на падежа на задълженията, за които се претендира до образуваното изпълнително дело. Намира, че издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист не прекъсват давността.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че процесното задължение произтича от Договор за потребителски кредит № *** от 08.10.*** г., сключен между И. И. М. /кредитополучател/ и „***" АД /кредитор/. Поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, банката е инициирала заповедно производство № ***/2014 г. по описа на PC Варна, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния 2 лист е образувано изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., с peг. № *** при КЧСИ и район на действие СГС. В хода на изпълнителното производство, „***“ ЕООД е конституирано като взискател на основание чл.

429, ал. 1 от ГПК, в качеството си на частен правоприемник на вземането, въз основа на сключен договор за цесия с цедента „***“ АД от 18.01.2016 г.

Изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. е прекратено поради настъпила перемпция на 27.02.2019 г. и въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Х.

Г., с peг. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Варна, което е висящо към датата на предявяване на иска.

Според ответника, след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът по нея не може да се позовава по какъвто и да било ред на погасителна давност, текла до датата на изтичане на срока за възражение, тъй като нормата на чл.439, ал.2 ГПК предвижда, че оспорването на принудителното изпълнение по исков ред може да се основава само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия на изпълнение съдебен акт, а изтеклата погасителна давност до изтичане на срока за възражение не представлява такъв нов факт, нито представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК.

Сочи, че преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника надлежно по образуваното изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Х. Г., като поради неподаване на възражение в законоустановения срок, заповедта е влязла в сила. Поради това, намира, че длъжникът не може да се позовава в настоящото производство на факти, преди влизането в сила на заповедта за изпълнение. Сочи, че за установените със заповедта вземания, приложима е 5-годишната погасителна давност. Заявява, че същата не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № ***2015 г. по т.д. № *** г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. С оглед на това, че описаното изпълнително дело е било висящо и към момента на постановяването на Тълкувателно решение № ***2015 г. по т. д. № *** г., 3

ОСГТК, ВКС, намира, че 5-годишната погасителна давност е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Заявява, че дори да се приеме, че в хода на образуваните изпълнителни дела е настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване на погасителната давност.

Твърди, че по изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., погасителната давност е прекъсната последователно на ***2014 г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, както и на 14.05.2014 г., на която дата е наложен запор на банковата сметка на длъжника, като предвид даденото разрешение с Тълкувателно решение № *** от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № *** г. ОСГТК на ВКС, от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност.

Според ответника, след 26.06.2015 г., погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, която е депозирана по описа на ЧСИ Х. Г. на 10.05.2019 г. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, молбата за образуване не прекъсва погасителната давност, но когато съдържа искане за извършване на изпълнителни действия, е годна да прекъсне давността. В настоящия случай, в молбата се съдържа обективирано искане за налагане на запори, като в този смисъл погасителната давност е била прекъсната. Твърди, че в хода на изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Х. Г. са извършени редица изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно погасителната давност: на 10.05.2019 г. е наложен запор на банкова сметка; на 09.04.2021 г. е входирана молба за налагане на запор банкова сметка; на 16.04.2021 г. е наложен запор на банкова сметка; на 24.01.2023 г. е входирана молба за налагане на запор банкова сметка; на 27.01.2023 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 15.05.2023 г. е наложен запор на банкова сметка; на 09.11.2023 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 08.08.2024 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 31.10.2024 г. е входирана молба за налагане на запор банкова сметка; нa 19.11.2024 г. е наложен запор на банкова сметка. Сочи удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.

28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за което твърди, че не е съобразено от 4 насрещната страна. Претендира разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За ищците е налице правен интерес от предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.

Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

В процесния случай се твърди, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право против ищеца, тъй като същото е погасено с изтичане на петгодишен давностен срок от датата на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № ***/2014 г. по описа на ВРС - 26.03.2014 г. Давността е институт на правото, представляващ период от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД определя, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно мотивите по т.10 ТР №***2015 г., давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител, по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването 5 и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

От приобщените по делото писмени документи, се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №***/26.03.2014 г. по ч.гр.д. № ***/2014 г. по описа на ВРС, длъжникът И. И. М. е осъдена да заплати на заявителя „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, сумата от 15483,38 лева, в това число: 12533,79 лв., представляваща непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 25.03.2014 г. до окончателното изплащане, такса от 35 лв. за периода от 08.11.*** г. до 08.01.2013 г.; 2686,01 лева - договорна лихва за периода от 08.11.*** г. до 08.01.2013 г. вкл.; 228,58 лв. - лихва за просрочие за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г. както и сторените разноски в заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист.

С договор за цесия от 18.01.2016 г., потвърждение за извършена цесия и приложение към същото, се установява, че кредиторът в заповедното производство - „***“ АД е прехвърлил на ответника, вземането си към ищеца И. И. М. по договор за потребителски кредит № *** от 08.10.*** г. Към датата на сключване на договора за цесия, вземането към И. М. е в общ размер на 17868,01 лв., от които – главница - 12533,79 лв., лихви - 3277,59 лв., такси и разноски - 2056,63 лв. Крайният падеж е 08.10.2019 г. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ищеца, че ответникът не е установил качеството си на кредитор.