Решение № 1415 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Светлана Д. Т.а в присъствието на прокурора А. В. К. и Х. Ив. Х. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100100384 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗЗДт по постъпила молба пред Министерство на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от същата конвенция от бащата А. Д. за връщане на децата С.А. Д. и В.А. Д., родени съответно на ****г. и на ****г., в държавата на обичайното им местопребиваване - Федерална република Германия.

Молбата на А. Д. е за връщане на малолетните му деца С.А. Д. и В.А. Д. в държавата на обичайното им местопребиваване – Федерална република Германия. В молбата са изложени обстоятелства за незаконното задържане на двете деца в България от тяхната майка Л. В. Д.. Молителят твърди, че децата С. Д. и В. Д. са родени в гр. Берлин, Германия и посещават съответно основно училище и детска градина в същия град. В молбата си А. Д. е изложил твърдения, че е дал съгласието си двете деца да пътуват с майка им за ваканция в България от 23.07.2024 г., като съгласието е било за престой от една седмица. През тази седмица молителят е осъществявал редовна връзка с децата си по телефона. След като изтекло времето на уговорения престой, майката му заявила, че престоят им ще се удължи с една седмица, поради обстоятелства свързани със здравословното състояние на домашния им любимец. Сочи, че майката е прекратила контактите със съпруга си, както и връзката му с децата, след като той изразил желание да прекратят брака си по взаимно 1 съгласие. В молбата си за връщане подчертава, че не е давал съгласие децата да остават да живеят в България и не е приел това, след като майката ги е задържала в страната по време на лятната им ваканция. Счита, че са изпълнени всички изискуеми от Хагската конвенция 1980 предпоставки, за да бъде уважена молбата му и да бъде постановено децата С. Д. и В. Д. да бъдат върнати в държавата по обичайното местопребиваване Федерална република Германия и предадени на бащата. Претендира разноски.

Ответникът Л. В. Д. редовно призована, е подала писмен отговор в който оспорва изложените от молителя твърдения. Поддържа, че Л. Д. и А. Д. са сключили граждански брак на 08.09.2017г. в гр.Варна, както и че от брака имат общо дете В.А.

Д., родена на ****г. Сочи, че след раждането на детето В., отношенията между страните започнали да се влошават с ежедневни скандали от страна съпруга. Твърди, че бащата е бил изключително дезинтересиран по отношение на децата, като майката е разчитала на детски и социални помощи за да може да осигури всичко необходимо за отглеждането на децата. Излага, че от бащата срещу Л. Д. е упражнявано физическо и психическо насилие в присъствието на децата. Ответникът поддържа в отговора, че на 17.02.2023 г. А. Д. принудително е отстранен от жилището за срок от един месец до 03.03.2023г., заради упражнено психическо и физическо насилие срещу Л. Драг в присъствието на децата. Издадена е ограничителна заповед и са постановени мерки за защита от насилие и преследване срещу А. Д.. Сочи, че след окончателната им раздяла бащата никога не е полагал самостоятелно преки и непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на двете деца. Не се е грижил и финансово за тях, като не е предоставял средства за отглеждането им. Сочи, че всяка година майката и децата са идвали в България за поне три седмици със знанието и съгласието на бащата. На 17.07.2024 г. майката и двете деца са пристигнали в България за лятната ваканция, който престой е бил плануван до 03.08.2024г., но в началото на м. август, молителят и съобщил, че иска да се разведат, като и поставил условия за развода и ако тя не се съгласи с тях ще направи така, че когато се върне в Германия да отнемат децата.

Счита, че са налице основанията на чл. 13 от Хагската конвенция, при които децата не трябва да бъдат връщани в държавата на обичайното им местопребиваване. Връщането на децата в Германия би ги поставило в заплаха от психическо и физическо увреждане или неблагоприятна ситуация. Сочи, че от момента на раждането им децата не са отделяни от майка си, а бащата не е упражнявал ефективно родителските права, не е полагал самостоятелно преки и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Твърди, че той не познава нуждите и навиците им. Иска молбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание молителят А. Д. лично и чрез упълномощените представители поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването , като заявява желание децата да се върнат в Берлин, където ще живеят с него в жилището му. Претендира присъждането на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът лично и чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание оспорва молбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа да се остави молбата без уважение. Ответникът пледира съдът да приеме решение, с което децата да останат да живеят в България. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В предоставения им срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните, чрез пълномощниците си, представя писмени бележки по съществото на спора, в които поддържат доводите си.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата на А. Д. за основателна, като доказана в хода на производството. Счита, че няма опасност от 2 връщане на децата в Германия.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол за проведеното открито съдебно заседание от 07.02.2025г., съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че децата С. Д. и В. Д. са родени, съответно на **** г. и **** г. във Федерална република **********че двете деца имат българско гражданство и техни родители са: баща А. Д. и майка Л. В. Д., както и децата имат регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, с дата за Скъйлар Д. на 03.08.2018 г. и на В. Д. от 14.08.2019 г.

С определението си по доклада съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, че молителят А. Д. има тежест да докаже твърденията и изложените обстоятелства в молбата за извършеното от ответника международно отвличане на малолетните деца С.А. Д. и В.А. Д., както и че децата имат обичайното местопребиваване в Германия и при връщането на децата в Германия ще бъдат осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата им от насилие - физическо или психическо, или защита от други неблагоприятни обстоятелства, съгласно чл. 27, т.

3 от Регламент № 2019/1111 на Съвета от 25.07.2019 г.

Съдът е дал указание и на ответната страна, че има доказателствена тежест да докаже твърденията за агресивното поведение на молителя, изразяващо се в психическо и физическо насилие, осъществявано над майката Л. В. Д. в присъствието на децата С. Д. и В. Д..

Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 103 от делото).

Видно от служебно изисканите от съда справки от НБД „Население“ за С.А. Д. и В.А. Д., двете деца са с месторождение в Германия и са български граждани.

От представените в превод от немски на български език по преписка № 230317 на полицейско управление А17 в Берлин, **********неоспорени от страните доказателства, се установява, че на 17.02.2023г. срещу А. Д. е наложена на основание Общия закон за защита на обществената безопасност и ред в Берлин, мярка отстраняване от жилището на адрес в гр. Берлин, **** за срок до 03.03.2023г., в защита н а Л. Д., със същия посочен адрес. Мярката за защита (ограничителната заповед) е съгласно §29а, ал.1, изр. 1 от немския закон и до 03.03.2023г., 23.59 ч. А. Д. е следвало да се въздържа от контакт с посоченото лице Л. Д., което включва и доближаване до лицето на по-малко от 50 метра или осъществяването на връзка под друга форма, напр. чрез обръщение, телефонен разговор, писмо по пощата, факс, имейл или СМС или друго дигитално съобщение. За прилагането на мярката са иззети ключове от лицето.

Направено е описание на ситуацията при която защитеното лице г-жа Д. е ранена в ръката и е описала, че редовно се стига до спорове между нея и г-н Д., които от близо година живеят разделени, но заради техните общи деца са все още заедно. Отразено, че може да се очаква, че при спорове ще се стигне до физическа разправа (лист 76-78 от делото).

Видно от представено в превод на български език писмо от Централния орган при Федерална служба на правосъдието в Бон, Германия се установява, че ограничителната заповед/забраната за достъп до апартамента на майката изтича не покъсно от 14 дни след постановяване на заповедта, като в този срок, а и по-късно, майката не е подала молба за издаване на съдебна заповед за защита по Закона за защита от насилието. Оттогава родителите живеят разделени. Отразено е също, че до задържането на децата в България през лятото на 2024г. децата са били при молителя 3 през уикендите, а също и че бащата ги е взимал от училище или детска градина.

Приложени са в превод на български език извадки от Закона за защита от насилие в Германия и от Общия закон за защита на обществената безопасност и ред в Берлин в чиито чл. 29а, ал. 1 е отразено, че полицията може да отстрани дадено лице от жилището му и от непосредствено прилежащия район, ако фактите, по-специално извършеното от него нападение, обосновават предположението, че тази мярка е необходима за да предотврати опасността за тялото, здравето или свободата на обитателите на същото жилище, създадено от лицето, което трябва да бъде отстранено.

В ал. 3 от същия член на закона се сочи, че забраната за влизане отпада не по-късно от 14 дни след постановяването .

От неоспореното доказателство - удостоверение в превод на български език, издадено на 10.09.2024г. от Основно училище Вединг, с адрес ул. **** в Берлин, се установява, че С.А. Д., роден на ****г. в Берлин, ул. **** е записан в училището от 24.08.2023г. до вероятно 31.07.2025г. и е ученик в 2б клас на курса на обучение в основното училище (лист 29 от делото).

От удостоверение в превод на български език, издадено на 27.09.2024г. от дневна детска градина, ул. Райникендорферщрасе 98 в Берлин е видно, че от 01.11.2021г. в детската градина се грижат за детето В. Д., родено на ****г. (лист 31 от делото).

От декларация съгласие за пътуване на дете извън граница от 06.04.2023г., подписана от А. Д. в Берлин, се установява, че молителят е изразил съгласието си децата му С.А. Д. и В.А. Д. да напускат територията на Република България и да пътуват в чужбина Германия многократно, до навършване на пълнолетие, придружавани от Л. В. Д., чиито адрес е посочен в гр. Берлин (лист 82 от делото).

По делото е приложен социален доклад, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, с изх. № ПР/Д-В/102-001 от 28.01.2025г., който е изискан от съда на основание чл. 22а, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), за даване становище за състоянието на децата след прехвърлянето им от държавата на обичайното местопребиваване, за тяхното мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на децата. При извършеното социално проучване е установено, че на 17.06.2024 г. майката е взела решение заедно с децата да се върнат в България.

Първоначално се установили при нейни близки в гр. Варна, а на по-късен етап е решила да останат трайно в страната, тъй като и тя и децата се чувстват по - добре и по-спокойни тук. Понастоящем обитават жилище под наем в гр. Варна. Майката и заявила, че се страхува и няма нагласа да се върне в **********тъй като г-н Д. все още изпраша заплашителни съобщения за нея и децата. Децата С. на 7 г. и В. на 5 г. посещават съответно училище и детска градина, имат избран личен лекар. Адаптирани са в средата си. В проведен разговор с двете деца се установило, че те общуват спокойно, привързани са много към г-жа Д. и желаят да останат в България. Разказват, че те са били свидетели на насилието над тяхната майка от бащата. С. е ученик ОУ „Ангел Кънчев“, гр. Варна, с много добър успех, а В. е в подготвителна трупа на Детска градина „К.“, гр. Варна. Съдът не обсъжда доклада на социалната служба в частта, с която е изразено становище и се съдържа информация за приспособеността на децата в социалната им среда в гр. Варна, тъй като не е изпълнена предпоставката на чл. чл. 22а, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет – да е изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето или задържането на децата (лист 62-63 от делото).

Разпечатката съдържа 32 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e39c0873-62fb-4a76-9a8d-b56f25735502